На всички се е случвало да изпитат негативните ефекти на стреса със стомаха или червата си. При някои по-чувствителни хора стомашно-чревният тракт реагира дори при малки дози стрес и сериозно нарушава качеството им на живот. Болки в корема, разстройство, киселини, газове и подуване са възможните симптоми при стресови ситуации. Все по-често се говори за оста мозък-черва и връзката между стреса от ежедневието и стомашно-чревното здраве. В тази статия ще разгледаме механизмите, по които това се слува.
Стомашно-чревният тракт притежава собствена нервна система, която е в непрекъсната връзка с централната нервна система. Комуникацията между чревната и централната нервна система става основно чрез невротрансмитери и чрез хормоните от оста хипоталамус-хипофиза-надбъбрек. Тази комуникация е двупосочна и доби популярност с името ос мозък-черва (brain-gut axis)[1, 2, 3]. Тъй като реакцията на организма към стресовите фактори се осъществява именно от централната нервна система и хормоните на хипоталамуса, хипофизата и надбъбрека, е логично и стомашно-чревният тракт да понася негативните въздействия на стреса. Стресът може да повлияе всяка една от функциите на храносмилателната система, включително стомашната секреция, чревната подвижност, бариерната функция на лигавицата, кръвотока на червата и стомаха и вида на чревната флора. Стресът повишава и чувствителността на организма към болка, идваща от стомаха или червата. Нещо повече – при продължителен стрес се наблюдават необратими промени в областите на мозъка, отговорни за възприемането на болка от храносмилателния тракт. С други думи някои хора, подложени на хроничен стрес възприемат болката в стомаха или червата драматично дори тя да не е силна и да не е сигнал за сериозно страдание на стомашно-чревния тракт[3].
Много данни както при животните, така и при човека показват, че психологическият стрес оказва сериозно влияние върху функцията на стомашно-чревния тракт. От друга страна страдащият храносмилателен тракт и променената чревна флора могат да задълбочат реакцията на стрес и да вкарат организма в порочен кръг, от който понякога излизането е трудно[1].
Състояние, при което в хранопровода попада кисело стомашно съдържимо, което предизвиква парене и болка зад гръдната кост. В ежедневието при това състояние хората казват, че “имат киселини”. Доказано е, че стресът намалява тонуса на мускула, който се намира между хранопровода и стомаха. Когато този мускул не е достатъчно стегнат, стомашното съдържимо лесно преминава от стомаха в хранопровода и предизвиква парене[1, 4]. Стресът също забавя изпразването на стомаха и това допълнително създава условия за рефлукс[1]. Установено е, че при някои хора при стрес не се увеличава навлизането на стомашно съдържимо в хранопровода, но усещането за парене и киселини расте, поради увеличената чувствителност от стомашно-чревния тракт[3].
Oтдавна се знае, че силен стрес може да доведе до язва. Силният стрес намалява защитата на лигавицата от солната киселина и ензимите, които се съдържат в стомашния сок, вследствие на което се образуват язви. Не е сигурно дали само хроничен стрес може да доведе до язва, но със сигурност играе роля в този процес[5].
Известно е, че хроничните възпалителни заболявания на червата, каквито са хроничния улцерозен колит и болестта на Крон се влошават от стрес. Знае се също, че стресът може не само да влоши, а и да отключи хроничен улцерозен колит. Какви точно са механизмите, чрез които това се случва все още не е много ясно, но се подозират промени в имунната система и бактериалната флора, предизвикани от стреса[6, 3].
Синдромът на раздразненото черво е най-честото стомашно-чревно заболяване, за което стресът и психо-емоционалното състояние на човека са в основата на отключването и обострянето му. В различни части на света, неговата честота е около 10%, но може да достигне до 20% от населението, като жените са засегнати два пъти по-често. В миналото този синдром е наричан с различни други имена: спастично дебело черво, нервно дебело черво, мукозен колит спастичен колит, спастично черво. Синдромът на раздразненото черво не е свързан с болестни промени в тъканите на червата, той не застрашава живота на човека, но нарушава неговото качество, понякога в такава степен, че е възможно да доведе до социално откъсване на засегнатия човек. Синдромът на раздразненото черво всъщност е нарушение във функционирането на оста мозък-черво. Най-честите симптоми са диария, запек, коремна болка и подуване[7, 8]. Тези симптоми в различна комбинация и тежест могат да се появяват и изчезват периодично, но най-често съпътстват психо-емоционален стрес и психично претоварване. При жените често симптомите се обострят по време на менструалния цикъл. Причините за синдрома на раздразненото черво са комбинация от генетична предразположеност и хроничен стрес, а понякога и промени в чревната флора по различни причини (инфекции, честа употреба на антибиотици и др.). Тези фактори водят до нарушение в движението на червата, повишена чувствителност към болка от стомашно-чревния тракт, промени в секрецията на невротрансмитери, хормони и имунни медиатори от чревната стена, както и до допълнителни промени в чревната микрофлора[1, 3, 8]
Темата за стреса, влиянието му върху организма, механизмите, чрез които нарушава баланса на тялото и начините, с които можем да му се противопоставим е засегната с повече подробности в тази статия. Тук само ще споменем, че за намаляване на стреса можем да прилагаме следните стратегии:
Ежедневният прием на адаптогени, които приспособяват и предпазват организма от негативните ефекти на заобикалящия ни стрес е добра и ефективна стратегия за борба със стреса. Адаптогените са естествени биорегулатори най-често от растителен произход, които се приемат във вид на храна или хранителни добавки. Най-често адаптогените се използват като подправки и чайове. Куркумата, копривата и дивите боровинки са пример за адаптогени, използвани често в българската кухня. Отварите от малинови листа и женско биле също имат адаптогенни свойства. Един скоро придобил популярност в България плод – годжи бери също е адаптоген. Обикновено обаче количествата на адаптогените, които можем да приемем ежедневно с чайове и храна не са достатъчни за нивото на стрес, което изпитваме всеки ден. Тогава подходяща алтернатива са хранителните добавки, съдържащи адаптогени. За тази цел преди 4 години в Хомеостаза разработихме хранителната добавка ВитаДинамик – комбинация от два адаптогена, магнезий и коензим Q10. ВитаДинамик е предназначен да увеличава устойчивостта на организма към стрес, да предотвратява нежеланите ефекти на стреса върху здравето и да подобрява издръжливостта и концентрацията.
Хората, при които храносмилателната система е по-деликатна и стресът води до симптоми от стомашно-чревния тракт, трябва да полагат грижи, чрез които да подпомагат добрата работа на стомаха и червата.
Ако киселините Ви спохождат често, трябва да опитате да спазвате следните правила, които ще намалят честотата и силата им:
Ако страдате от синдрома на разраненото черво е добре да спазвате следните хигиенно-диетични съвети:
Много билкови екстракти имат полезни ефекти за различни функции на стомашно-чревния тракт и често ефективно подпомагат дейността му. Ние в Хомеостаза предлагаме билковите таблетки Оксилакс, които са комбинация от растителни екстракти с известни от столетия ефекти. Оксилакс повлиява храносмилателната система по следните начини:
Материали използвани за тази статия:
1. USC Center for Functional GI and Motility Disorders, Dr. Howard Mertz, Stress and the Gut
2. Harvard Health Publishing, Stress and The Sensitive gut
7. Khan S, Chang L. Diagnosis and management of IBS. Nat Rev Gastroenterol Hepatol. 2010 Oct;7(10):565-81
8. US Department of Health and Human Services, Irritable Bowel Syndrome
© Copyright 2016-2022 Homeostaza.bg