Къде в медицината се използват противовъзпалителните свойства на омега-3 мастните киселини?

В предишна статия от този блог накратко описах основните предимства на омега-3 мастните киселини, които се съдържат в рибеното масло и по-конкретно на техните производни – ейкозаноидите. Нека припомня, че омега-3 ейкозаноидите намаляват риска от възпалителни заболявания, тромбози и някои видове рак, конкурирайки омега-6 ейкозаноидите. В последните години, обаче стана известно, че активните омега-3 мастни киселини (EPA и DHA) имат потенциала да бъдат използвани не само за превенция на тези заболявания. EPA и DHA всъщност са ресурс, необходим на тялото за обратното развитие (излекуването) на вече налични възпалителни процеси. Нашият организъм произвежда от тях молекули, които са отговорни за, както и активно участват в това излекуване. Тези молекули спадат към т. нар. липидни медиатори. Това е широк клас от биомолекули, който включва и онези, които на първо място сигнализират на организма да започне възпалителен процес.

До скоро се смяташе, че обратното развитие на възпалението е естествено пасивно следствие на отстраняването на медиаторите, отговорни за продължаването на възпалителния процес, от мястото на възпалението. Това може да се случи спонтанно или под действието на утвърдени противовъзпалителни средства. В контраст на досегашното знание, сега е известно, че излекуването на възпалението е активен процес, в който главни участници са три вида липидни медиатори: резолвини, протектини и марезини. Фактът, че EPA и DHA са техни предшественици, обяснява много наблюдавани и доказани с проучвания ефекти на омега-3 мастните киселини по отношение на възпалителните процеси.

Възпалението е в основата на много хронични заболявания, каквито са ревматоидният артрит, акилозиращият спондилит (болест на Бехтерев), болестта на Крон, хроничният улцерозен колит, невродегенеративните заболявания и др. В последните години активни възпалителни процеси бяха открити в съдовата стена при пациенти с атеросклероза, както и в мастната тъкан при пациенти със затлъстяване, но тези открития са все още в процес на проучване.

Когато учените установят някакъв факт във лабораторни условия (in vitro), дори той да се потвърди и при животинските модели, това все още не означава, че е валиден и за хората. Именно затова клиничните проучвания и наблюдения сред човешката популация са от изключителна важност за доказването на ефективността на различни методи и средства за лечение на заболявания. Ето какво показват проучванията за ефективността на омега -3 мастните киселини като противовъзпалителни агенти при някои от цитираните по-горе хронични заболявания:

1. Ревматоиден артрит: Ревматоидният артрит е хронично възпалително автоимунно заболяване, което засяга ставите. При него в лигавицата, покриваща вътрешната им повърхност, се отлагат активирани клетки на имунната система, които поддържат хронично възпаление. Това възпаление в крайна сметка води до прогресивно разрушаване на ставния хрущял и костта. Пациентите, които са в активен епизод на заболяването имат сутрешна скованост, която може да продължи с часове, ставите им са топли, подути и болезнени, а в по-късните стадии се деформират, наблюдават се подкожни възловати образувания. Лечението на ревматоидния артрит е комплексно, но основно пациентите приемат нестероидни противовъзпалителни средства или кортикостероиди, които блокират медиаторите на възпалението и съответно развитието му, но не помагат за излекуването на вече наличния възпалителен процес. Именно тук изключително полезни се оказват омега-3 мастните киселини. Направени са много проучвания, като повечето от тях показват добрата им ефективност (Lee YH и съавт, 2012; Galarraga B и съавт. 2008; Kremer JM и съавт., 1995; Kremer JM, 2000; Ruggiero C и съавт., 2009 и др.). За да не отегчавам аудиторията с подробно описание на проучванията и резултатите им, тук само ще ги цитирам, като съм готова да ги предоставя и дискутирам с всеки, който има интерес да ги прочете. Трябва да отбележа, че омега-3 мастните киселини имат ефект по отношение на ревматоидния артрит само ако се приемат във високи дози (2 – 3 g дневно), а в проучванията, направени с по-ниска доза, е отчетена слаба или никаква ефективност. 3 g на ден е висока, но безопасна доза, както вече отбелязах в друга статия от блога.
2. Ефективност на омега -3 мастните киселини е отбелязана и при друго хронично възпалително заболяване – анкилозиращия спондилит (Sundström B и съавт., 2006). Това заболяване може да доведе до „сливане” на някои прешлени на гръбначния стълб, което намалява гъвкавостта му, променя позата на тялото, а ако са засегнати и ребрата, се затруднява дишането. Проучването обхваща малък брой пациенти и поради тази причина не е особено представително, но поради сходните с ревматоидния артрит патогенетични процеси резултатът може да се интерпретира като правдоподобен.
3. По отношение на хроничните възпалителни заболявания на червата, каквито са болестта на Крон и хроничният улцерозен колит, резултатите от приложението на омега -3 мастните киселини са противоречиви. Проучванията, които показват подобрение на цитираните заболявания са толкова, колкото и тези, които не наблюдават подобрение при пациентите. Нещо повече, има немного проучвания, които показват влошаване на чревните симптоми при болни от болестта на Крон. Метаанализите като цяло също достигат до извода, че приложението на омега -3 мастни киселини не е ефективно при пациенти с хронични автоимунни чревни заболявания (Lev-Tzion R и съавт., 2014). Причините за това на този етап не са известни.
4. Интерес за мен също представляваха няколко проучвания (Naqvi AZ и съавт. 2014; Elkhouli AM, 2011; Elwakeel NM, Hazaa HH, 2015; El-Sharkawy H и съавт., 2010) , според които продължителния прием на омега -3 мастни киселини заедно с ниски дози аспирин е довело до съществено подобрение на симптомите на парадонтоза. Пародонтозата е хронично възпалително заболяване. Характеризира се с възпаление на гингивалните тъкани, обхващащо и прилежщите съединителнотъканни влакна на зъбозадържащият апарат. С напредването на заболяването се стига до възпаление на костта, последвано от падането на зъба.
5. Проучванията за ефективността на омега -3 мастните киселини при невродегенеративните заболявания (болест на Алцхаймер, множествена склероза, амитрофична латерална склероза, болест на Паркинсон и др.) са противоречиви. Отчетена е както много добра ефективност при някои от тях, така и липса на такава при други (Fitzgerald KC и съавт, 2014; Janssen CI, Kiliaan AJ, 2015; Lorente-Cebrián S и съавт, 2015). Един задълбочен и обширен метаанализ би бил от полза за изясняване на ефективността на омега -3 мастните киселини при невродегенеративни заболявания.

В края на тази публикация бих искала да подчертая факта, че омега-3 мастните киселини са ефективни при хроничните възпалителни заболявания само когато се приемат във високи дози и за продължително време. Високите дози на тези продукти (около 2 – 3 g дневно) са безопасни според Европейската Агенция по Безопасност на Храните. Продължителният прием също е безопасен и няма ограничения във времето, стига да сте убедени в качеството и произхода им.

Източници