Доста се пише и говори за аутизма в днешно време. Често, обаче, в публичното пространство излизат непроверени факти и дори лишени от логика твърдения, които се приемат и разпространяват в обществото като неоспорими истини. До сега не съм си позволявала да пиша на тази толкова чувствителна тема, защото нямам самочувствието, че познавам цялостно проблема, но разсъжденията на хора, които нямат нищо общо с медицината върху чисто медицинската страна на аутизма води до заблуди, които не са полезни за никого. Това ме накара да напиша тази статия.
Скоро попаднах на подробен обзор, дело на учени от американски, френски и канадски университети (1)*, който разглежда данните, натрупани до момента от проучвания при животински модели и човешката популация относно причините, които водят до аутизъм:
Едва при около 10 % от хората от аутистичния спектър има ясна генетична причина за състоянието им. Такава причина например, се открива при синдрома на чупливата Х хромозома и синдрома на Рет. Повечето от децата с аутистични симптоми, обаче, нямат генетичен синдром. Докладвани са случаи на генни мутации, свързани с промени в микроструктурата на мозъка и връзките между невроните при хора с аутизъм, но при голяма част от засегнатите от аутизъм, генни мутации и синдроми не се установяват.
Откритието, че гените, отговарящи за имунните клетки на мозъка и за възпалителните процеси в организма са с активност различна от нормалната при хора с аутизъм са посрещнати с огромен интерес от учените. Този интерес е провокиран от факта, че отдавна са натрупани данни за това, че в мозъка на хора засегнати от аутизъм има хронични възпалителни процеси. Това означава, че ако хора с такава променена активност на гените биват поставени в среда, в която да има условия за възпаление, това ще доведе до бързо развитие на възпалителни процеси в мозъка. Ако това се случи в периода на развитие на нервната система (преди раждането и в детството), има голяма вероятност детето да развие аутистични симптоми. Кои са онези фактори, които създават условия за развитие на възпалителни процеси? Според натрупаните до момента данни от проучвания това са:
- Бактериални и вирусни инфекции на майката по време на бременността. Връзката между инфекциите по време на бременността и аутизма се откриват както в проучванията в човешката популация (2; 3; 4; 5; 6)*, така и в много проучвания с животински модели (7; 8; 9; 10; 11)*. Смята се, че не самите инфекциозни агенти създават предпоставки за развитие на аутизъм при децата, а активираната имунна система на майката, която отделя вещества, преминаващи през плацентата в плода. Нека отново подчертаем, че при инфекция на майката, за да последват промените водещи до аутизъм трябва да има променена активност на гените, т.е. индивида да бъде предразположен към това.
- Чревна дисбиоза. Бактериите в червата са комплексна екосистема, продуцираща различни вещества като късоверижни мастни киселини, витамини и антимикробни продукти. Бактериалната флора и продуцираните от нея вещества са част от нормалната физиология на човешкото тяло, включително и мозъка. Промяната в нормалната чревна флора (дисбиоза) е свързана с редица патологични промени в организма, включително и в невропсихическото развитие. Проучванията показват, че хората с разстройство от аутистичния спектър често страдат от хронична чревна болка и други нарушения на стомашно-чревния тракт (12; 13; 14)*. В сравнение с останалите хора, хората с аутизъм много по-често имат чревна дисбиоза (15; 16)*. Някои проучвания показват, че в червата на хора с аутизъм се откриват големи количества бактерии от вида Клостридиум, чиито токсини засягат функцията на невротрансмитерите и могат да доведат до промяна в поведението (16; 17)*. Не рядко при хората от аутистичния спектър има и повишена пропускливост на червата, което води до лесно преминаване на вещества отделяни от патологичните бактерии и от активираните на място имунни клетки. Тези вещества преминават в кръвообращението и въздействат на мозъка като водят до възпалителни процеси. Обратно възпалителните процеси в мозъка могат да повлияят чревната флора и да доведат до дисбиоза.
- Полиненаситени мастни киселини. Това са незаменими мастни киселини, за които се знае, че са абсолютно необходими за процесите на развитие и узряване на мозъка (22). Тъй като те не могат да се синтезират в организма, а се доставят само чрез храната, тяхната липса или дисбаланса между омега – 3 и омега – 6 мастните киселини засягат функцията на мозъка не само в периода на развитието на организма, но и през целия живот, особено в периоди на състояния, свързани с възпаление. Множество проучвания, както в човешката популация (18; 19; 20; 21; 22 ),* така и при животински модели (23; 24; 25; 26)* показва връзката между ниските нива на омега – 3 мастните киселини и аутизма. Няколко проучвания с животни показват, че ниските нива на омега – 3 мастните киселини са свързани с промяна в нивата на допамин, ацетилхолин и ГАБА (27; 28; 29; 30)*. Нещо повече, според излезли напоследък проучвания ниските нива на омега – 3 мастните киселини са свързани с чревна дисбиоза, а допълнителният прием на омега – 3 мастни киселини води до потискане на патогенните бактерии в червата и подпомагане на растежа на нормалната флора (лактобацили и бифидубактерии) (31; 32)*. Друго проучване допълва, че увеличеният прием на омега – 3 мастни киселини води до намаляване на пропускливостта на червата и съответно до намаляване на преминаващите в кръвта токсини и намаляване на възпалението (33)*. И най-важното: омега – 3 мастните киселини притежават естествена мощна противовъзпалителна ефективност, която се противопоставя на възпалителните процеси от всякакво естество, включително и на тези в мозъка. Единственият източник, който подава активни омега – 3 мастни киселини на организма е рибеното масло. Единственото рибено масло пък, с което са правени проучвания при деца от аутистичния спектър е Норвежко Рибено Масло. Компанията Norwegian Fish Oil е инвестирала в 3 проучвания (последното още непубликувано) при деца със синдром на Рет. Проучванията (34;35)* са направени от италианския проф. Феличе, който е един от световно известните учени, занимаващи се с пациенти със синдром на Рет. Проф. Феличе прилага по 2500 мг ЕПА +ДХА дневно (10 мл Норвежко Рибено Масло сироп) при децата и установява много добра ефективност, която се наблюдава още след третия месец от приема.
На този етап от изучаването на състоянието аутизъм, учените са достигнали до гореизложените данни относно причините за развитието му. Проучванията продължават с голяма интензивност в целия свят. До какви конкретни промени в организма водят описаните причини и кои части на нервната и сетивната система, както и други органи в тялото са засегнати също е обект на проучвания. Съвсем скоро, например, излезе едно любопитно проучване (36)*, което доказва, че децата с аутизъм имат нарушена звукова обработка на звуците в честота около 1 kHz, независимо че аудиограмата им е нормална. Причината за това най-вероятно е свързана с изменения във функцията на вътрешното ухо и води до проблеми с чуването на реч при наличие на фонов шум. Този проблем на децата от аутистичния спектър може значително да се редуцира с прилагането на слухова терапия.
В заключение настойчиво призовавам родителите на деца от аутистичния спектър стриктно да проверяват произхода и истинността на информацията, която четат или слушат. В България отговорността за прилаганите терапии на децата изцяло лежи на раменете на родителите и от тяхната информираност и разум зависи дали и каква терапия да приложат. В ежедневието се срещам с изключително разумни родители, за които безопасността на децата е на първо място, но и с родители, които са склонни да залитат към непроверени, дори опасни терапии и продукти, които не само няма да помогнат на децата, но има реален шанс да им навредят и влошат състоянието им.
*Представените данни можете да откриете в секция „Източници”, където съответното проучване е под номера цитиран в статията.
д-р Милена Коцева
homeostaza.bg
