

Представете си, че шофирате и Ви спират за проверка. Проверяват дали сте употребили алкохол. Вие сте спокойни, защото сте трезвеник или скоро не сте пили алкохол. “Дрегерът” обаче отчита наличие на алкохол в организма Ви и следват всички административни и наказателни процедури, предвидени от закона в такива случаи. Тази ситуация е наистина възможна. Състоянието, при което се открива алкохол в кръвта без човека да е пил се нарича синдром на автопивоварната.
Синдромът на автопивоварната е известен още като синдром на чревна ферментация. Характеризира се с това, че концентрацията на алкохол в кръвта се увеличава до забележимо ниво без никаква консумация на алкохол.
Състоянието е рядко срещано и е установявано еднакво често в двата пола и във всички възрасти. Има описани случаи и при малки деца[2]. Синдромът е по-чест при хора, страдащи от диабет, чернодробна цироза, такива с отстранена част от тънкото черво и хора, които имат намалена перисталтика на червата.
Алкохолът се образува в организма на засегнатите хора чрез процес на ферментация на приетите с храната въглехидрати. Ферментацията се осъществява от ензими, отделяни от намиращи се в стомаха и червата микроорганизми.
За да има алкохолна ферментация обаче е задължително в консумираната храна да има въглехидрати – бързоразградими (сладки храни) или бавноразградими (ориз, картофи, хляб и др.) . Повечето хора с доказан синдром на автопивоварната съобщават за предпочитания към и редовна консумация на въглехидрати.
Най-често хората разбират, че вероятно страдат от синдром на автопивоварната при проверка на нивата на алкохол в организма. Възможно е обаче в ежедневието си да имат някои от следните симптоми:
В по-редки случаи хората със синдрома са с вид и поведение на алкохолно опиянение. Винаги обаче състоянието е предшествано от консумация на въглехидратни храни.
Хората НЕ се раждат с този синдром. Обикновено има друго, подлежащо заболяване или състояние, което води до алкохолна ферментация на въглехидратите в организма. Такива възможни заболявания или състояния са:
Синдромът на автопивоварната е възможен и при напълно здрави хора, които консумират големи количества въглехидрати.
Често към диагностициране на синдрома се пристъпва, когато човекът е заловен да шофира в нетрезво състояние, а твърди, че не е пил. Достъпността на домашните алкохолни анализатори (“дрегери”) също води при лекаря пациенти, които установяват с апарата си наличие на алкохол без да са приемали в близко време такъв. Като цяло всеки пациент, който има наличие на алкохол в кръвта и твърди, че не е пил е добре да премине през диагностични процедури за изключване на синдром на автопивоварната.
Обикновено диагностичната процедура включва изследване на фекални проби за високи нива на дрожди или бактерии, както и тяхната чувствителност към антибиотици и противогъбични средства. Извършва се и гастро и колоноскопия, за да се вземат стомашни и чревни секрети за изследване за гъби и бактерии.
Прави се и провокативен тест като на пациента на гладно се дава да изпие 200 грама глюкоза и се изследва нивото на алкохол в кръвта няколко пъти – веднага след прима, на първия, втория, четвъртия, осмия, шестнадесетия и двадесет и четвъртия час след приема. Този тест се прави в болнична обстановка под стриктно наблюдение на пацинета, за да се изключи прием на алкохол през устата. Ако се повишат нивата на алкохол в кръвта, тестът се преустановява и се приема за положителен – човекът има синдром на автопививарната. Някои лекари вземат кръвни проби и до 48-ия час след приема на глюкозата, тъй като на някои дрожди е необходимо повече време да предизвикат алкохолна ферментация на въглехидратите. Така се избягват фалшиво отрицателни резултати от теста.
Тестът с въглехидрати може да бъде направен ориентировъчно и в домашни условия. Час след като консумирате въглехидрати на гладно (например сладки бискивити, вафли, сладък сок, филия с шоколад) можете да започнете да измервате нивото на алкохол в издишания въздух с домашен алкохолен анализатор. Правете измерванията на по-горе описаните часове след приема на въглехидратната храна. Ако установите повишени нива на алкохол, то трябва да се обърнете към лекар, който да диагностицира официално и със сигурност синдрома. Докато правите измерванията с домашен “дрегер”, не яжте и не пийте нищо друго освен вода.
При наличие на големи количества дрожди в червата или стомаха се провежда лечение с противогъбични средства за около 6 седмици като спирането на противогъбичните средства след това става постепенно. Ако са открити бактерии, за които се подозира, че предизвикват алкохолна ферментация, пациентът се третира с антибиотици. Продължителното приемане на пробиотик, съдържащ щама Lactobacillus acidophilus с цел балансиране на флората в червата също се препоръчва.
Много важно условие за успешното лечение на синдрома е промяната в диетата. Препоръчва се пациентите със синдром на автопивоварната да преустановят приема на въглехидрати и да увеличат приема на белтъци. След продължително време на спазване на тази диета може да се опита да се включат отново въглехидрати в храната като се проверяват регулярно нивата на алкохол в издишания въздух. Ако се забележи, че на фона на въглехидрати в диетата отново има ферментация, въглехидратите се изключват от храната трайно.
д-р Милена Коцева
Източници:
Tameez Ud Din A, Alam F, Tameez-Ud-Din A, Chaudhary FMD. Auto-Brewery Syndrome: A Clinical Dilemma. Cureus. 2020 Oct 16;12(10):e10983.
Jansson-Nettelbladt E, Meurling S, Petrini B, Sjölin J. Endogenous ethanol fermentation in a child with short bowel syndrome. Acta Paediatr. 2006 Apr;95(4):502-4
6.Saverimuttu J, Malik F, Arulthasan M, Wickremesinghe P. A Case of Auto-brewery Syndrome Treated with Micafungin. Cureus. 2019 Oct 14;11(10):e5904
OЩЕ ОТ БЛОГА


