Вечер заспивате късно, а сутрин се събуждате трудно? Възможно е да страдате от синдрома на забавената фаза на съня.

Защо е важно да спим достатъчно?

Достатъчният и качествен сън е жизнено важен за физическото и психическото здраве на човека. Много проучвания са доказали, че хората, които редовно спят малко или се будят често са по-нетрудоспособни, по-често отсъстват от работа и по-често претърпяват злополуки[4]. Хората, които страдат от безсъние са уморени, тревожни, разконцентрирани, депресирани и с лошо настроение. Неотпочиналият мозък учи и помни по-трудно. Всъщност малкото сън пречи на всички органи и системи да се възстановят. Нещо повече – мозъкът има собствена система, чрез която се освобождава от токсините по време на сън. При недостатъчно количество и качество на съня, токсините по-трудно напускат мозъка. Свързани с недостатъчен сън са болести като затлъстяване, инсулт и деменция.

Кои са причините за недоспиване?

Сънят може да е недостатъчен поради невъзможност да си го позволим. Прекалено многото задължения ни карат да “крадем” от съня си. Често обаче причината за недостатъчен и некачествен сън е безсънието. Безсънието може да се проявява по различни начини – трудно заспиване, прекалено ранно събуждане, накъсан сън.

 

Някои хора страдат от безсъние без да може да се идентифицира конкретна причина за това. При други причините са ясни. Те могат да бъдат физически или психиатрични заболявания, травмиращо събитие, хронична болка, прекомерна употреба на стимулиращи напитки, интензивни хормонални промени (бременност, пубертет, менопауза), заседнал начин на живот, подремване през деня.

 

Какво е синдром на забавената фаза на съня?

Някои хора страдат от специфичен вид безсъние – дори да искат, те не могат да заспят в социално приемливо време, така че да получат достатъчно часове сън преди да трябва да тръгнат на работа или на училище. При тези хора вътрешния биологичен часовник “настройва” организма за сън твърде късно (обикновено след полунощ) и времето, в което те могат да спят до сутринта е твърде малко, за да си отпочинат и наспят – те страдат от синдром на забавената фаза на съня. За тези хора събуждането за работа или училище е истинско предизвикателство, не само защото сънят им е бил недостатъчен, но и защото биологичният им часовник не “събужда” тялото в общоприетото за събуждане време. Дори да успеят да заспят навреме, хората със синдром на забавената фаза на съня най-често не спят дълбоко и не отпочиват качествено през първите часове след заспиването.

На практика синдромът на забавената фаза на съня е конфликт между вътрешния биологичен часовник на някои хора и приетия от обществото  за нормален ритъм на спане и бодърстване. Ако хората страдащи от синдрома могат да следват своя биологичен часовник, те ще заспиват без проблем по-късно от общоприетото и ще се наспиват, защото ще се събуждат също по-късно от общоприетото. 

 

Трябва да правим разлика между синдрома на забавената фаза на съня и ситуации, в които поради някаква необходимост (предстоящ изпит, извънредна работа и др.) хората остават будни до по-късно. Ако след преминаването на нуждата да стоят до късно будни, те успеят да си възвърнат обществено приемливия ритъм на сън и бодърстване, то това не е синдром на забавената фаза на съня.

Какви са последствията от синдрома на забавената фаза на съня?

Хората със синдром на забавената фаза на съня често са сънливи, трудно се концентрират и са с намалена работоспособност през деня. Те закъсняват за работа или училище и дори подремват на работното си място или по време на учебния час. Това може да доведе до загуба на работното място или лоши академични резултати, последвани от увеличен стрес,  депресивни състояния, злоупотреба с кофеин и други стимулиращи вещества или пък с успокоителни и приспивателни. 

Чест ли е синдромът на забавената фаза на съня?

Установено е, че около 4% от хората страдат от синдром на забавената фаза на съня[5,10]. Той е по-чест при юношите и при младите хора – до 16% от тях страдат от синдрома[1,8,9,10]. С напредване на възрастта някои хора успяват да синхрони зират  биологичния си часовник с режима на сън и бодърстване на обществото. 10% от хората, страдащи от безсъние всъщност имат синдром на забавената фаза на съня[10].

Защо някои хора страдат от синдром на забавената фаза на съня?

Една от причините, а най-вероятно и основната е генетичната предразположеност. 40% от хората със синдром на забавената фаза на съня имат близък роднина със същото разстройство[10]. Промените в хормоналния статус и социалната роля на юношите през пубертета са причината при някои хора синдромът да се появи за първи път в тази възраст. Установено е също, че синдромът на забавената фаза на съня често е комбиниран със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност или обсесивно-компулсно разстройство.

Синдромът на забавената фаза на съня може да се влоши, ако хората, страдащи от него стоят на прекалено силна светлина вечер или пък на слаба светлина сутрин.

Ако се съмнявате, че имате синдром на забавената фаза на съня, можете да потърсите лекар специалист по съня (сомнолог). Той ще може да Ви помогне да разберете на какво се дължи Вашето безсъние и ще Ви посъветва как да си помогнете. Лекарят може да Ви помоли да водите дневник на съня, в който да записвате кога заспивате и кога се събуждате. Възможно е лекарят да поиска да Ви направи допълнителни изследвания, за да изключи други причини за безсънието. Такива изследвания са: 

  • актиграфия –  на китката се поставя малко устройство, което прави количествена оценка на съня Ви за дълъг период от време (обичайно 14 дни)

 

  • респираторна полиграфия – метод за диагностициране на дихателните нарушения по време на сън. Продължителността му е 4-6 часа.

 

  • полисомнография – високоспециализирано изследване на съня, което прави комплексна оценка на структурата и фазите на съня, работата на сърцето, дишането, насищането с кислород и движенията на краката по време на сън. Изследването продължава през цялата нощ.

Как се лекува синдром на забавената фаза на съня?

Лечението обикновено включва повече от един метод. Започва се с избягване на фактори, които могат да доведат до бодрост късно вечер. Такива фактори са приемът на кофеин, кофеинови напитки или други възбуждащи вещества след 14-15 часа следобед. Интензивен спорт, включително фитнес не трябва да се практикува след 18-19 часа. Следва да се избягва стоенето пред електронни устройства и на силна светлина преди лягане. Може да бъде полезна терапията с ярка светлина за 30 минути след събуждане. Приемът на хранителни добавки, съдържащи мелатонин преди лягане също може да бъде полезен. Дозата и времето, в което да бъде приет мелатонинът, за да бъде ефективен са индивидуални и можете да ги определите с помощта на сомнолога или като се самонаблюдавате. Лекарят сомнолог може да предложи метод за ускоряване на биологичния часовник като например всяка следваща вечер си лягате с 10-15 минути по-рано от предишната. Алтернатива на това е да се отлага лягането с 2.5 часа на всеки 6 дни, докато се стигне до социално приемлив час на заспиване. 

д-р Милена Коцева

Източници: 

      1. Narala B, Ahsan M, Ednick M, Kier C. Delayed sleep wake phase disorder in adolescents: an updated review. Curr Opin Pediatr. 2024 Feb 1;36(1):124-132.
      2. Sletten TL, Magee M, Murray JM, Gordon CJ, Lovato N, Kennaway DJ, Gwini SM, Bartlett DJ, Lockley SW, Lack LC, Grunstein RR, Rajaratnam SMW; Delayed Sleep on Melatonin (DelSoM) Study Group. Efficacy of melatonin with behavioural sleep-wake scheduling for delayed sleep-wake phase disorder: A double-blind, randomised clinical trial. PLoS Med. 2018 Jun 18;15(6):e1002587. 
      3. Příhodová I, Dostálová S, Bielicki P, Skibová J, Nevšímalová S, Šonka K. Delayed Sleep-Wake Phase Disorder: Can Polysomnography Be Useful? Pediatr Neurol. 2022 Feb;127:28-31.
      4. Roth T. Insomnia: definition, prevalence, etiology, and consequences. J Clin Sleep Med. 2007 Aug 15;3(5 Suppl):S7-10.
      5. Futenma K, Takaesu Y, Komada Y, Shimura A, Okajima I, Matsui K, Tanioka K, Inoue Y. Delayed sleep-wake phase disorder and its related sleep behaviors in the young generation. Front Psychiatry. 2023 May 19;14:1174719.
      6. Danielsson K, Markström A, Broman JE, von Knorring L, Jansson-Fröjmark M. Delayed sleep phase disorder in a Swedish cohort of adolescents and young adults: Prevalence and associated factors. Chronobiol Int. 2016;33(10):1331-1339.
      7. Sivertsen B, Pallesen S, Stormark KM, Bøe T, Lundervold AJ, Hysing M. Delayed sleep phase syndrome in adolescents: prevalence and correlates in a large population based study. BMC Public Health. 2013 Dec 11;13:1163
      8. Gradisar M, Crowley SJ. Delayed sleep phase disorder in youth. Curr Opin Psychiatry. 2013 Nov;26(6):580-5.
      9. Lovato N, Gradisar M, Short M, Dohnt H, Micic G. Delayed sleep phase disorder in an Australian school-based sample of adolescents. J Clin Sleep Med. 2013 Sep 15;9(9):939-44.AASM 
      10. Foundation What is delayed sleep-wake phase disorder?, October 2020, available at: https://sleepeducation.org/sleep-disorders/delayed-sleep-wake-phase/#risk-factors-for-dsp

OЩЕ ОТ БЛОГА