

Сънят може да е недостатъчен поради невъзможност да си го позволим. Прекалено многото задължения ни карат да “крадем” от съня си. Често обаче причината за недостатъчен и некачествен сън е безсънието. Безсънието може да се проявява по различни начини – трудно заспиване, прекалено ранно събуждане, накъсан сън.
Някои хора страдат от безсъние без да може да се идентифицира конкретна причина за това. При други причините са ясни. Те могат да бъдат физически или психиатрични заболявания, травмиращо събитие, хронична болка, прекомерна употреба на стимулиращи напитки, интензивни хормонални промени (бременност, пубертет, менопауза), заседнал начин на живот, подремване през деня.
Някои хора страдат от специфичен вид безсъние – дори да искат, те не могат да заспят в социално приемливо време, така че да получат достатъчно часове сън преди да трябва да тръгнат на работа или на училище. При тези хора вътрешния биологичен часовник “настройва” организма за сън твърде късно (обикновено след полунощ) и времето, в което те могат да спят до сутринта е твърде малко, за да си отпочинат и наспят – те страдат от синдром на забавената фаза на съня. За тези хора събуждането за работа или училище е истинско предизвикателство, не само защото сънят им е бил недостатъчен, но и защото биологичният им часовник не “събужда” тялото в общоприетото за събуждане време. Дори да успеят да заспят навреме, хората със синдром на забавената фаза на съня най-често не спят дълбоко и не отпочиват качествено през първите часове след заспиването.
На практика синдромът на забавената фаза на съня е конфликт между вътрешния биологичен часовник на някои хора и приетия от обществото за нормален ритъм на спане и бодърстване. Ако хората страдащи от синдрома могат да следват своя биологичен часовник, те ще заспиват без проблем по-късно от общоприетото и ще се наспиват, защото ще се събуждат също по-късно от общоприетото.
Трябва да правим разлика между синдрома на забавената фаза на съня и ситуации, в които поради някаква необходимост (предстоящ изпит, извънредна работа и др.) хората остават будни до по-късно. Ако след преминаването на нуждата да стоят до късно будни, те успеят да си възвърнат обществено приемливия ритъм на сън и бодърстване, то това не е синдром на забавената фаза на съня.
Хората със синдром на забавената фаза на съня често са сънливи, трудно се концентрират и са с намалена работоспособност през деня. Те закъсняват за работа или училище и дори подремват на работното си място или по време на учебния час. Това може да доведе до загуба на работното място или лоши академични резултати, последвани от увеличен стрес, депресивни състояния, злоупотреба с кофеин и други стимулиращи вещества или пък с успокоителни и приспивателни.
Една от причините, а най-вероятно и основната е генетичната предразположеност. 40% от хората със синдром на забавената фаза на съня имат близък роднина със същото разстройство[10]. Промените в хормоналния статус и социалната роля на юношите през пубертета са причината при някои хора синдромът да се появи за първи път в тази възраст. Установено е също, че синдромът на забавената фаза на съня често е комбиниран със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност или обсесивно-компулсно разстройство.
Синдромът на забавената фаза на съня може да се влоши, ако хората, страдащи от него стоят на прекалено силна светлина вечер или пък на слаба светлина сутрин.
Ако се съмнявате, че имате синдром на забавената фаза на съня, можете да потърсите лекар специалист по съня (сомнолог). Той ще може да Ви помогне да разберете на какво се дължи Вашето безсъние и ще Ви посъветва как да си помогнете. Лекарят може да Ви помоли да водите дневник на съня, в който да записвате кога заспивате и кога се събуждате. Възможно е лекарят да поиска да Ви направи допълнителни изследвания, за да изключи други причини за безсънието. Такива изследвания са:
Лечението обикновено включва повече от един метод. Започва се с избягване на фактори, които могат да доведат до бодрост късно вечер. Такива фактори са приемът на кофеин, кофеинови напитки или други възбуждащи вещества след 14-15 часа следобед. Интензивен спорт, включително фитнес не трябва да се практикува след 18-19 часа. Следва да се избягва стоенето пред електронни устройства и на силна светлина преди лягане. Може да бъде полезна терапията с ярка светлина за 30 минути след събуждане. Приемът на хранителни добавки, съдържащи мелатонин преди лягане също може да бъде полезен. Дозата и времето, в което да бъде приет мелатонинът, за да бъде ефективен са индивидуални и можете да ги определите с помощта на сомнолога или като се самонаблюдавате. Лекарят сомнолог може да предложи метод за ускоряване на биологичния часовник като например всяка следваща вечер си лягате с 10-15 минути по-рано от предишната. Алтернатива на това е да се отлага лягането с 2.5 часа на всеки 6 дни, докато се стигне до социално приемлив час на заспиване.
д-р Милена Коцева
Източници:
OЩЕ ОТ БЛОГА


