Можем ли да предотвратим сърдечно-съдовите заболявания?

Сърдечно здраве

Защо при еднакви условия на живот и хранене едни хора се разболяват от сърдечно-съдови заболявания, а други не?

Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смъртност в световен мащаб. Условията, при които живеем, начинът ни на хранене, степента на физическото ни натоварване, тютюнопушенето са фактори, които могат да нарушат нормалната работа на сърцето, кръвоносните съдове, глюкозния и липидния метаболизъм. Всъщност сърдечно-съдовото здраве и метаболизма са взаимосвързани и най-често страдат едновременно, като метаболитните проблеми са основна предпоставка за сърдечно-съдовите заболявания. 

 

Защо обаче хора, които имат сходен нездравословен начин на живот развиват в различна степен и след различно дълъг период метаболитни и сърдечно-съдови заболявания? Отговорът на този въпрос, както се досещате, се крие в набора от гени, който всеки носи. Вероятно сте забелязали, че има семейства, чиито членове много по-често развиват сърдечно-съдови заболявания и/или диабет в сравнение с други. 

 

Със сигурност ви е правило впечатление, че когато отидете на лекар един от задължителните въпроси, който той ви задава е дали в рода ви има хора с високо кръвно налягане, инфаркти, инсулти,  диабет, висок холестерол и триглицериди. Това е така, защото гените, отговорни за сърдечно-съдовото здраве, имат различни варианти. Едни варианти допринасят за по-здраво сърце, кръвоносни съдове и глюкозен метаболизъм, а други варианти са свързани с по-чести сърдечно-съдови и метаболитни заболявания. 

 

Обикновено повечето членове на едно семейство носят еднотипини варианти на гените, отговорни за сърдечно-съдовото здраве. Затова всеки сам може да прецени доколко е застрашен да развие в живота си  сърдечно-съдови и метаболитни заболявания като се огледа сред членовете на семейството си и особено в по-близките и по-възрастните си роднини (1, 5, 6, 7, 9, 10, 12).

Има ли начин да намалите риска от развитие на сърдечно-съдови и метаболитни заболявания?

Ако вече сте установили, че нещата при вас не са розови и риска да имате проблеми със сърцето, съдовете, кръвната захар, холестерола и триглицеридите е голям, защото в семейството ви тези заболявания са чести, не се отчайвайте. Има какво да направите, така че да намалите този риск, да отдалечите във времето и да смекчите тежестта на тези  възможни страдания. 


Както по-горе споменахме, начинът на живот има огромно значение за това дали, кога и колко тежко ще се разболеем от метаболитни или сърдечно-съдови заболявания дори да носим “лошите” варианти на гените. Здравословният начин на живот и хранене имат огромен потенциал да отдалечат във времето и да намалят интензитета на заболяванията, които гените са ни подготвили (13, 14, 15). Вероятно знаете на изуст и ви е писнало да чувате съветите за здравословен начин на живот и хранене, но е важно да ги споменем, защото те наистина работят. Накрая ще разкрием и един наскоро станал известен на учените начин, да помогнем на дори “лошите” си гените да работят правилно и по този начин да намалите риска от сърдечно-съдови и обменни заболявания (1, 2, 12).

Как трябва да живеем, за да се предпазим от сърдечно-съдови заболявания?(13, 14, 15)

1. Не започвайте да пушите, а ако вече пушите настойчиво опитвайте да спрете. Пушенето е един от най-големите рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания.

2. Силно намалете и по-възможност изключете от менюто си преработените храни, подсладените напитки, много сладките плодове (банан, диня, грозде, ананас, смокини, сушени плодове), много тлъстите меса, прекалено солените храни, прекалените количества алкохол. Ако сте забелязали, че храни като картофи, ориз, царевица, пшеница ви карат да пълнеете и влошават кръвните ви показатели, ограничете ги. Приемайте много плодове и зеленчуци, храни с високо естествено съдържание на фибри и храни, богати на ненаситени мазнини. 

3. Натоварвайте се физически редовно. Физическите упражнения имат доказано превантивен ефект по отношение на сърдечно-съдовите и метаболитните заболявания. За възрастни седмично се препоръчват минимум 150 минути умерено физическо натоварване (бързо ходене или колоездене) или 75 минути интезивно физическо натоварване. Децата и юношите трябва да имат минимум 1 час физическо натоварване на ден.

4. Опитвайте се да поддържате нормално телесно тегло. Ако се храните здравословно, не консумирате прекалено големи порции храна и се движите редовно би трябвало без проблем да поддържате нормално телесно тегло.

5. Опитайте да намалите стреса в ежедневието си. Непрекъснатият  и прекалено интензивен стрес сам по себе си може да доведе до развитие на сърдечно-съдови заболявания. Какви практики за намаляване на стреса можете да използвате, прочетете тук: https://homeostaza.bg/blog/stres/ . За да намалите негативните ефекти на стреса върху организма си можете да използвате адаптогенната хранитена добавка ВитаДинамик.

6. Редовно проследявайте здравословното си състояние. Не забравяйте за ежегодния профилактичен преглед при личния лекар. С напредване на възрастта и при наличие на чести хронични заболявания в рода ви, срещите с личния лекар трябва да бъдат и по-чести от веднъж годишно.

Можем ли да накараме гените ни да работят по-добре?

В последните няколко години се натрупаха научни данни за въздействието на омега-3 мастните киселини върху активността на гените, отговорни за сърдечно-съдовото и метаболитното здраве. Клинчини поручвания, включително такива с голяма доказателствена стойност показаха, че омега-3 мастните киселини могат да “насочат” работата на гените в посока към по-добро сърдечно-съдово здраве и метаболитна функция. Нещо повече някои проучвания показват, че тези ефекти на омега-3 мастните киселини са много по-отчетливи при хора, носители на  “лошите” варианти на гените за сърдечно-съдовото и метаболитното здраве. (1, 12, 2, 3)

Какъв е резултатът от действието на омега-3 мастните киселини върху гените?

Според проучванията въздействието на омега-3 мастните киселини върху гените по същество представлява усилване на онези генни действия които водят до:
  

  • понижаване на нивата на “лошия” (LDL) холестерол (1, 2, 8)
  • повишаване на нивата на “добрия” (HDL) холестерол (1, 2)
  • понижаване на нивата на триглицеридите (1,4)
  • подобряване на глюкозния толеранс (1,2, 3)
  • намаляване на инсулиновата резистентност (1,2, 3)
  • намаляване на възпалението и оксидативния стрес (1, 8, 11, 12)
  • подобряване на функцията на кръвоносните съдове (11, 12)

 

Допълнителният ежедневен прием на омега-3 мастни киселини има голям потенциал да предпази хората, носещи “лоши” варианти на гените за сърдечно-съдово и метаболитно здраве от развитието на сърдечно-съдови и метаболитни заболявания. Ако в рода ви честотата на тези заболявания е висока, добре би било, заедно с щадящия стил на живот и хранене да приемате ежедневно омега-3 мастни киселини от ранна възраст.

Източници на омега-3 мастни киселини

Храната, богата на омега-3 мастни киселини е мазната морска риба и морските дарове. В диетата на съвременните хората тази храна не е особено застъпена по ред причини, включително и поради замърсяването на моретата и океаните. Алтернативата ни за снабдяване с достатъчно количество омега-3 мастни киселини са хранителните добавки, съдържащи рибено масло. Рибеното масло е един от най-пълноценните източници на омега-3 мастни киселини. Вижте защо тук: https://homeostaza.bg/blog/nfointro/ 


На какви критерии отговаря качественото рибено масло и защо ние ви препоръчваме Норвежко Рибено Масло, можете да прочетете тук: https://homeostaza.bg/blog/norwegian-fish_oil-appropriate_for_who/ 

Източници: 

  1. Pokushalov E, Ponomarenko A, Bayramova S, Garcia C, Pak I, Shrainer E, Voronina E, Sokolova E, Johnson M, Miller R. Evaluating the Impact of Omega-3 Fatty Acid (SolowaysTM) Supplementation on Lipid Profiles in Adults with PPARG Polymorphisms: A Randomized, Double-Blind, Placebo-Controlled Trial. Nutrients. 2023 Dec 27;16(1):97
  2. Moradi S, Alivand M, KhajeBishak Y, AsghariJafarabadi M, Alipour M, Faghfouri A, Alipour B. The Effect of ω3 Fatty Acids Supplementation on Levels of PPARγ and UCP2 Genes Expression, Serum Level of UCP2 Protein, Metabolic Status, and Appetite in Elite male Athletes: Protocol for a Randomized Control Trial. Int J Surg Protoc. 2021 Aug 19;25(1):184-193
  3. Fazelian S, Moradi F, Agah S, Hoseini A, Heydari H, Morvaridzadeh M, Omidi A, Pizarro AB, Ghafouri A, Heshmati J. Effect of omega-3 fatty acids supplementation on cardio-metabolic and oxidative stress parameters in patients with chronic kidney disease: a systematic review and meta-analysis. BMC Nephrol. 2021 May 1;22(1):160.
  4. Eslick G.D., Howe P.R., Smith C., Priest R., Bensoussan A. Benefits of fish oil supplementation in hyperlipidemia: A systematic review and meta-analysis. Int. J. Cardiol. 2009;136:4–16.
  5. Kintscher U., Law R.E. PPARgamma-mediated insulin sensitization: The importance of fat versus muscle. Am. J. Physiol. Endocrinol. Metab. 2005;288:E287–E291.
  6. Picard F., Auwerx J. PPAR(gamma) and glucose homeostasis. Annu. Rev. Nutr. 2002;22:167–197.
  7. Leonardini A., Laviola L., Perrini S., Natalicchio A., Giorgino F. Cross-Talk between PPARγ and Insulin Signaling and Modulation of Insulin Sensitivity. PPAR Res. 2009;2009:818945. 
  8. Ghasemi Darestani N., Bahrami A., Mozafarian M.R., Esmalian Afyouni N., Akhavanfar R., Abouali R., Moradian A., Lorase S. Association of Polyunsaturated Fatty Acid Intake on Inflammatory Gene Expression and Multiple Sclerosis: A Systematic Review and Meta-Analysis
  9. Chaddha A., Eagle K.A. Omega-3 Fatty Acids and Heart Health. Circulation. 2015;132:e350–e352.
  10. Sherratt S.C.R., Libby P., Budoff M.J., Bhatt D.L., Mason R.P. Role of Omega-3 Fatty Acids in Cardiovascular Disease: The Debate Continues. Curr. Atheroscler. Rep. 2023;25:1–17. 
  11. Heshmati J, Effect of omega-3 fatty acid supplementation on gene expression of inflammation, oxidative stress and cardiometabolic parameters: Systematic review and meta-analysis,Journal of Functional Foods, Volume 85, 2021,
  12. Rachel Marion-Letellier, Guillaume Savoye, Subrata Ghosh, Fatty acids, eicosanoids and PPAR gamma, European Journal of Pharmacology, Volume 785, 2016, Pages 44-49.
  13. CDC, Heart disease, Preventing Heart Disease, available at: https://www.cdc.gov/heart-disease/prevention/index.html
  14. CDC, Cholesterol, Preventing High Cholesterol,  available at: https://www.cdc.gov/cholesterol/prevention/index.html 
  15. Mayo Clinic, Diabetes prevention: 5 tips for taking control, available at: https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/type-2-diabetes/in-depth/diabetes-prevention/art-20047639