Носи ли рибеното масло ползи за човешкия организъм?

Обобщение: Норвежко Rибено Mасло е източник на висококачествени омега–3 мастни киселини, които имат изразен противовъзпалителен ефект. Съвременната диета на хората е наситена с много предизвикващи възпаление храни и бедна на подтискащите възпалението омега–3 мастни киселини. Заболяванията и състоянията, за които се знае, че се предизвикват или се съпътстват от възпалителни процеси могат да бъдат облекчени от Норвежко Rибено Mасло. Такива заболявания са някои болести на сърцето, ставите, нервната система, окото, черния дроб, тромбози, някои видове рак и др. Норвежко Рибено Масло е продукт на норвежката компания Norvegian fish oil и може да бъде закупен само чрез поръчка в секция МАГАЗИН на този сайт.

Всеки, който се интересува, професионално или не, от човешкото хранене и поддържането на оптимално здраве, признава, че рибеното масло е полезно. Необходимостта от високо съдържание в менюто на омега-3 полиненаситени мастни киселини, които са основна съставка на рибеното масло, е безспорна. Допълнителният прием на рибено масло към храната на практика е безопасно за всеки човек, а омега-3 мастните киселини са особено важни за малките деца, хората в активна възраст, които са подложени на интензивно физическо или умствено натоварване, и възрастните хора. Целта на тази статия е да обясни причините, поради които рибеното масло е толкова ценна добавка към храненето ни.

Омега – 3 и омега – 6 мастните киселини се наричат незаменими, тъй като човешкият организъм не е в състояние да си ги произвежда сам. Източник на тези мастни киселини е храната.

Всичко се свежда до съотношението между количествата на омега-3 мастните киселини и омега-6 мастните киселини, които приемаме и съответно се съдържат в тялото ни. Омега – 6 могат да бъдат открити в някои растителни мазнини (царевично, слънчогледово, соево олио) и в месото. Омега – 3 мастните киселини също могат да бъдат открити в някои растителни масла (ленено, рапично), но когато произходът им е такъв, те трябва да претърпят промени в организма, за да се превърнат в „активни” омега – 3 мастни киселини, които носят полза за здравето. Тези носещи полза омега -3 мастни киселини се наричат докозахексаенова киселина (DHA) и eйкозапентаeнова киселина (EPA) и се съдържат в готов вид в рибеното масло. Ползите от рибеното масло, са всъщност ползите от основните му съставки: DHA и EPA омега-3 мастни киселини.

Да се върнем към съотношението между количествата на омега-3 и омега-6 мастни киселини в човешкото тяло. Оптимално то следва да бъде 1:1, за да се поддържа равновесие (хомеостаза) между процесите, водещи до възпаление, повишена съсирваемост на кръвта и повишено делене на клетките в организма от една страна и факторите, които им противодействат от друга. Накратко: едно от изискванията, за да бъдем в добро здраве е да приемаме с храната си равни количесва омега-3 и омега-6 мастни киселини.

Голяма част от мазнините в съвременната човешка диета съдържат големи количества омега-6 мастни киселини. Такъв е случаят с популярните по нашите географски ширини слънчогледово олио и зехтин и набиращото популярност фъстъчено масло. Същото може да се каже за месото от животни, хранени със зърнени фуражи. На практика всяко индустриално произвеждано масло е източник на големи количества омега – 6. В храненето на примитивни народи, основните източници на омега-6 мастни киселини са ядките и семената, които ги съдържат в значително по-умерени количества. Тези хора, живеещи близо до природата, никога не са били излагани на толкова високи количества омега-6 мастни киселини, колкото са типичните за храненето на съвременното общество. Приемайки значително по-малко омега-6 мастни киселини и значително повече омега-3 мастни киселини (от морски дарове и дивеч), примитивните хора по естествен път са поддържали съотношение между двата вида мастни киселини близко до 1:1. За сравнение: оценено е, че в диетата на средния американец присъстват около тридесет пъти, повече омега-6 мастни киселини, отколкото омега-3 мастни киселини. И въпреки че в Средиземноморието и на Балканите статистиката може да не е чак толкова внушителна, не бива да се залъгваме. Нашето хранене се доближава повече до това на американците, отколкото до това на далечните ни предци.

За да разберем защо този дисбаланс е толкова нежелателен, трябва да се запознаем с веществата наречени ейкозаноиди. Ейкозаноидите са биологично активни вещества, които се образуват в човешкото тяло от полиненаситените мастни киселини. Такива са и омега-3 мастните киселини и омега-6 мастните киселини, но от тези два вида полиненаситени мастни киселини се образуват два различни вида ейкозаноиди. Ейкозаноидите, произведени от омега-6 мастни киселини стимулират възпалителните процеси, процесите на активно делене на клетките, водещи понякога до развитие на тумори, а също и процесите на повишено съсирване на кръвта. Ейкозаноидите, произведени от омега – 3 мастни киселини имат подобни функции, но са много по-слабо активни от тези произведени от омега -6 мастните киселини. И тъй като омега -3 ейкозаноидите се конкурират в действията си с омега-6 ейкозаноидите, по този начин те ограничават вредата, която нанасят на организма омега – 6 ейкозаноидите.

Освен конкуренцията между производните на двата вида полиненаситени мастни киселини съществува и конкуренция между самите омега-3 и омега -6 мастните киселини. Това се случва на две нива:

  • На ниво клетъчна мембрана: Омега-3 и омега -6 мастните киселини се отлагат в клетъчната мембрана. Колкото повече омега -3 има в клетъчната мембрана, толкова по- малко омега -6 ще се отложат там. Клетките не различават омега -3 от омега -6 мастните киселини и при нужда от ейкозаноиди, последните ще се произведат от наличните полиненаситени мастни киселини, без значение дали те са омега -6 или омега -3 мастни киселини. Следователно съотношението между ейкозаноидите производни на омега -6 и ейкозаноидите производни на омега – 3 мастните киселини в тялото зависи от съотношението омега-6 – омега -3 мастни киселини в храната.
  • На ниво процеси на превръщане на омега 3 и омега -6 мастните киселини в ейкозаноиди, тъй като за синтеза на двата различни вида ейкозаноиди са необходими едни и същи ензими.

 

scheme_alpha

 

Изводът от всичко казано е, че диета, в която силно преобладават омега-6 мастните киселини, предразполага тялото към значително повече възпалителни процеси, повишена съсирваемост на кръвта и активно делене на клетките в организма водещо до туморно израждане. Но нека да не остава впечатлението, че омага-6 мастните киселини носят само вреди за организма. Напротив – в нормални количества те са абсолютно необходими. Например омега-6 мастните киселини участват в структурата на кожата като се натрупват в повърхностния и слой и предпазват тялото от прекомерна загуба на вода, а при липсата им кожата става суха, груба и лющеща се. Омега -6 мастните киселини участват и в репродуктивните процеси, необходими са и за нормалната продължителност на брменността.
От изложеното до тук е ясно, че поддържането на равновесието между омега-6 и омега-3 мастните киселини в организма само по себе си е важно и води до намаляване на риска от възпалителни заболявания, тромбози и някои видове рак. Множество проучвания намират връзка между повишения прием на омега – 3 мастните киселини и по-ниската сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност. Правени са и проучвания, които показват, че повишеният прием на DHA и EPA може да намали риска от рак на гърдата и рак на дебелото черво. Това обаче далеч не изчерпва всички ползи от рибеното масло. За съжаление не е реалистично да се очаква, че в днешно време бихме могли да снижим достатъчно в диетата си растителните мазнини, които са богати на омега-6 мастни киселини и да консумираме предимно риба и органично отгледано или дивечово месо (чиито мазнини, за разлика от тези на животните хранени със зърнени фуражи, съдържат омега-3 мастни киселини). Но дори това да беше възможно, съдържащите се сами по себе си в рибеното масло EPA и DHA са още една причина да го включим в диетата си. Докозахексаеновата киселина (DHA) и eйкозапентаeновата киселина (EPA) играят важна роля в изграждането на тъканите на мозъка и ретината на окото. Концентрациите на DHA в органите, изграждащи нервната система на човешкия зародиш са огромни, особено през последните три месеца от бременността. Ето защо рибеното масло е изключително полезно за бебетата, особено все още неродените. DHA и EPA са от огромно значение и за възрастните хора. С напредването на възрастта нервната система и зрението изискват повече грижа от всякога. Има проучвания, които намират връзка между ниските нива на EPA и DHA в организма и нарушените когнитивни функции. Забелязано е също, че повишения прием на EPA и DHA води до по-малък риск от развитие на различни очни заболявания. В областта на психиатрията пък се допуска, че депресията също може да е свързана с понижени нива на омега -3 незаменими мастни киселини.

Подробно обсъждане на ползите от омага – 3 мастните киселини, както и на проучванията, които ги подкрепят ще откриете в други статии от този блог.

Източници

д-р Милена Коцева
homeostaza.bg

Facebook Comments