Преди няколко дни ми позвъни една приятелка и каза: „Ох, кажи ми защо си купих четвърта различна хранителна добавка за отслабване, като предишните три пъти не се получи нищо? „Е добре де – казвам аз – защо наистина си я купи тогава” „ Ами, ами защото съм дебела, а те показваха едни картинки на ужасно дебели хора, които бяха станали фини като фиданки и аз…..”
Така…. Сега пък се замислих аз! Последния път когато бях в голям супермаркет, чух следния разговор пред щанда с маслата и маргарините между един тийнейджър и придружаващия го възрастен (вероятно майка му). Момчето: „Искам да купим масло” Майка му: „А не, то е пълно с холестерол, ще купим маргарин с вкус на масло – хем полезно, хем вкусно!” Искаше ми се да спра и да се намеся. Но какво мога да им кажа? От къде да започна? На тази майка, както и на всички останали хора години наред им е втълпявано, че холестеролът е проблем. Не високият холестерол, а холестеролът по принцип. Тази майка вероятно никога не се е питала, защо холестеролът е проблем и не си е задавала въпроса дали някой няма изгода да измисля и вменява проблеми на хората, за да може после лесно и бързо да им предложи решение – например маргарин, при това вкусен, миришещ на масло! Истината е, че холестеролът в нормални граници не само, че не е вреден, той е необходим за мозъка. Ако сте забелязали в референтните стойности на лабораториите, холестеролът освен горна има и долна граница на нормата (3.3 – 5.17). Хората с холестерол под долна граница на нормата статистически са застрашени в по-голяма степен от инсулти. Прави впечатление, че напоследък за болните, прекарали инфаркт, се препоръчва холестеролът да се поддържа по – нисък от горната граница на нормата (около 3.4), като презумпцията е, че тези хора са по-рискови за нови съдови инциденти и съответно намаляването на холестерола, намалява и риска от инфаркт. Но такива стойности няма как да се поддържат без лекарства (статини). Мое лично мнение, че зад тези нови виждания за нивото на холестерола на прекаралите инфаркт хора, седи фармаиндустрията в лицето на големите мултинационални компании, произвеждащи статини. Така че тезата за „опасния” холестерол има от кого и как да се поддържа – едни предлагат решение за понижаването му (лекарства), а други пък – начин да не се повишава (маргарин). Нищо, че маргаринът е продукт изобилстващ от транс мазнини и на практика е много по-вреден от маслото. Скоро попаднах и на реклама на слънчогледово олио, която гласеше, че съответното олио е без холестерол! Извинете ме, но това което си помислих беше, че това твърдение за слънчогледовото олио (в което, както и във всяко растително масло няма от къде да се вземе холестерол) е аналогично на твърдението, че олиото е без цианкалий. Но колко ли хора са си купили точно от това олио като по-здравословно? Според мен не малко. Тук е мястото да кажа, че омега 3 мастните киселини, включително и рибеното масло НЕ понижават холестерола! Те имат изключително благотворен ефект по отношение на повишените нива на триглицеридите в кръвта, но не повлияват холестерола. Това не пречи да чувате реклами за това, как разни омега-3 продукти ще нормализират повишения ви холестерол. Това лъжливо твърдение се „закача” към вече внушения на хората холестеролов проблем и се превръща в една подла, но успешна маркетингова стратегия. Жалко, че контролните органи сякаш не забелязват заблуждението, в което се вкарва потребителят!
Продължавам нататък. Вечер е и се разхождаме на плажа. Една девойка край нас казва на приятелката си: „Утре е пълнолуние, не трябва да ядем цяло денонощие. Така ще свалим много повече, отколкото по принцип”. Не се стърпявам и питам: „Защо какво по-различно се случва по време на пълнолуние?” А тя ме поглежда къде смаяно, къде раздразнено – и ми казва: „Ми не знам, но става – казва се лунна диета”. На сутринта дъщерята на собственика на хотела, в който сме отседнали едва влачи крака недоспала, защото бебето, което е на 2 месеца плакало цяла нощ, защото било гладно. „Е добре де – казвам аз – защо не го накърми, да не би да нямаше кърма?” „А не – ми отговаря тя – ама нали не трябва да му се дава да яде през нощта. Лекарите казаха, че ако яде през нощта ще надебелее и ще му се повредят червата и стомаха.” „А ти виждала ли си някое животно да кърми бебетата си под час и да спира да ги кърми през нощта. Защо приемаш безрезервно всичко, което ти се казва и защо не извикаш лекарите, да седят цяла нощ до ревящото ти бебе?” Аз съм част от лекарското съсловие и без притеснения бих посъветвала колегите педиатри да „update-нат” залегналите дълбоко в мозъците им правила за отглеждане на бебета и да разберат, че децата не надебеляват трайно от кърма, нито се случва нещо със стомасите и червата им когато се кърмят през нощта. Напротив – спокойствието и хармонията в семейството е най-важното, за да расте здраво и доволно бебе, а нощното кърмене е един от най-важните фактори за това майката да има достатъчно кърма. Има много сериозни източници подкрепящи това твърдение.
Ами идеята, че човек понася само определени видове храни в зависимост от кръвната си група? Повярвайте, опитах няколко пъти да разбера, на какво стъпва тази еволюционно – биохимична „теория”, но въпреки солидната ми медицинска подготовка не намерих никаква логика. Според мен, ако някой е почувствал ефект от това, че се храни с храна подходяща за кръвната му група е разбрал, какво означава плацебо ефектът в чистия му вид!
Ето ви и едно друго безумие: преди няколко години бяха „нашумяли” доста скъпи вани за пречистване на организма. Това бяха вани, които пълниш с гореща вода, в която слагаш определено количество готварска сол, след това слагаш една кутийка във водата (електроди), които свързваш към китката, глезена си и самата вана. След като потопиш краката си и включиш ваната в електрическата мрежа, водата след време променя цвета си – става повече или по-малко наситено кафява. Това показвало, че са се отделили токсините от тялото ти …. През краката!. Ако знаете този фокус, колко печалба донесе на изобретателите и дистрибуторите си! Ето и обяснението на това, което се наблюдава: В този експеримент се използват електричество и вода, а водата покафенява поради един много елементарен процес, наречен електролиза. Под действието на тока електродите, които са направени от желязо се разтварят във водата. а разтворената форма на желязото, за разлика от познатия ни метал, има кафяв цвят. Но тук става и още нещо, което може смътно да си спомняте от часовете по химия в училище. Във водата има сол. Научното название на готварската сол е натриев хлорид: когато е разтворена, това означава, че из разтвора се носят хлорни йони, които имат отрицателен заряд (и натриеви йони, които имат положителен заряд). Зарядното на ваната е “положителен електрод”, така че той отмъква отрицателно заредените електрони от отрицателно заредените хлорни йони, което води до отделянето на хлорен газ. Хората, които предлагат продукта, са вплели хитро в историята си този отчетлив хлорен аромат: „това са химикалите – обясняват те – това е хлорът, който се отделя от тялото ви, като последица от всичките найлонови опаковки на храната ви и всичките години къпане в химически обработени плувни басейни. Страшничка мисъл, не мислите ли? Толкова страшна, че тези вани станаха истински хит сред по-заможните българи, защото другите не можеха да си ги позволят – те си останаха интоксикирани завинаги.
Съвсем скоро попаднах на един форум, в който бях изненадана да разбера, че продуктът, който дистрибутирам (Норвежко рибено масло сироп) се възприема като неподходящ за деца с дефицит на вниманието. След толкова много прочетена информация на тази тема, в това число и всичките проучвания направени с рибено масло и конкретно с Норвежко рибено масло при деца, за мен не бе понятно защо дамата от форума заявяваше с абсолютна категоричност: „Това масло (Норвежко рибено масло сироп – бележка на автора) не е подходящо при дефицит на вниманието. Концентрирано е, но преобладават ЕРА, не ДХА. ДХА е благотворно за мозъчната дейност, ЕРА за кожа. Не съм запозната какво има на нашия пазар, от години пазарувам по интернет. Мога да споделя какво сме пробвали…” Виждате ли колко просто и абсолютно категорично! Аз не бих могла да бъда толкова категорична и сигурно това ми е проблемът – винаги се опитвам да говоря с проверени факти, с проучвания и логични обяснения. Предполагам, че госпожата знае, че в мозъка се съдържа много DHA като структурен компонент и именно затова е много важно тази полиненаситена мастна киселина да присъства в менюто или да се приема допълнително от бременните жени, така че да я доставят в необходимите количества за изграждащия се мозък на бебетата. Това е безспорен факт. Но това не означава, че не се използва от клетките на мозъка и не е също толкова „благотворна” при деца с дефицит на вниманието и хиперактивност. Проучванията в тази посока са стотици и продължават да се публикуват нови. Bos, D. J и съавт.,2015 г., в свое проучване дават на деца със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието омега-3 добавка, която съдържа равни количества EPA и DHA (по 650 мg) и заключават, че прилагането на омега 3 при тези деца е ефективно. Нещо повече, те забелязват, че онези проучвания, при които не е наблюдаван положителен ефект от приложението на омега–3 продукти са проучвания, при които на децата са давани само едната или само другата полиненаситена мастна киселина. Все пак най-вероятната причина тази дама да предлага така категорично алтернативен омега-3 продукт е, защото се опитва да го рекламира. И нямаше да има нищо лошо в това, ако подкрепяше с научни факти твърденията си.
И накрая искам да споделя, че лично аз имам няколко предположения, защо такива фантасмагорични твърдения не само са популярни, но често са твърде успешни и носещи печалба на създателите си:
а) Носим си още бремето на социалистическия строй, в който хората бяха така моделирани, че да не мислят, за да не създават проблеми. Нещо повече – те бяха научени, че нямат право да търсят компенсация за заблудите и лъжите, които им бяха поднасяни в изобилие в това време.
б) Нямаме време или не знаем къде и как да проверим твърдения и теории, които ни се предлагат и затова ги проверяваме на принципа „опит-грешка” или още известен като „маймунския принцип” Това мое предположение, обаче не обяснява, защо някои хора правят по няколко пъти една и съща грешка.
в) Хората обичат да бъдат лъгани и заблуждавани. Вероятно това е свързано с положителната емоция, която изпитваме в моменти, в които си мислим, че сме намерили решението на проблема си и ей сега нещата ще тръгнат в добра посока. И така всеки път.
г) Тук оставям на вас да предположите, защо се случва така, че биваме заблуждавани непрекъснато, дори нещо повече – плащаме си с удоволствие за това. Ще ми бъде любопитно и интересно да чуя вашите тези.
homeostaza.bg
