Синдром на Рет

Допълнителни прояви на заболяването могат да бъдат затрудненията с храненето, водещи до измършавяване и дефицити на важни хранителни вещества, нарушената моторика на храносмилателния тракт водеща до тежък рефлукс и/или запек, остеопорозата, нарушенията в съня и др. Известно е също, че внезапната смърт при деца със синдрома на Рет е многократно увеличена като се смята, че това се дължи на нарушена проводимост на сърцето.

Синдромът на Рет се развива вследствие мутация в MECP2 гена, който кодира синтеза на протеин, отговорен от една страна за развитието на мозъка, а от друга за потискането или активирането на други гени.

Този ген е открит едва през 1999 г. и се намира в Х хромозомата на човека. Известно е, че клетките в човешкото тяло имат 46 хромозоми – 22 двойки, еднакви и за двата пола + 2 полови хромозоми. Половите хромозоми са две Х- хромозоми за жените и една Х + една Y за мъжете. В клетките на женския организъм едната Х хромозома е активна, а другата не е. Дали в клетката ще бъде активна „болната” Х хромозома (ностителката на мутиралия ген) или „здравата” Х хромозома е въпрос на случайност. Т. е.в някои клетки на засегнатите от мутацията жени ще работят „здравите” хромозоми, а в други ще работят „болните”. Колко рано ще се появи заболяването и колко тежко ще бъде, зависи от броя клетки в които работят „болни” Х хромозоми – колкото повече са те, толкова по-тежки са симптомите.

За разлика от жените, мъжете имат във всяка своя клетка по една Х хромозома, която винаги е активна. Смята се, че мъжете с мутация в MECP2 гена най- често умират вътреутробно или при раждането, тъй като всички клетки са засегнати от мутацията и заболяването е толкова тежко, че е несъвместимо с живота, макар че има и незначителен брой момчета, диагностицирани със синдром на Рет. Остава необяснен, обаче фактът, че само в 80% от жените със синдром на Рет е открита мутация в MECP2 гена, както и факта, че има здрави жени носещи тази мутация.

Макар че синдромът на Рет е генетично заболяване, повечето случаи се дължат на спонтанна мутация и не се предават по наследство. Вероятността за второ дете със Синдрома на Рет в семейство, в което има вече родено едно болно дете е около 0.4%. Честотата на заболяването варира в различните проучвания, но се приема, че средно се ражда едно момиче със синдром на Рет на 23000 родени деца от женски пол.

Диагнозата синдром на Рет се поставя по клиничните белези и се доказва чрез генетични тестове. За съжаление до момента няма открито лечение на това страдание, макар че се работи изключително усилено в тази посока. Генетиците са успели да създадат животински модел на заболяването, а именно мишки със синдром на Рет, при които са успели да постигнат дори драматично подобряване на симптомите чрез активиране на мутиралия ген по-късно през живота им. Този генетичен метод на лечение за сега е неприложимпри човека.

Докато човечеството чака да стане възможно дефинитивното излекуване на заболяването, засега на болните индивиди може да се помага само със средства, които да облекчават симптомите им. Децата със синдром на Рет трябва да бъдат хранени с висококалорийна храна, богата на мазнини. Кетогенна диета, която се характеризира с внос на големи количества мазнини, нормални количества белтъчини и ниски количества въглехидрати се препоръчва при децата с гърчове, които не се повлияват от лекарства. Витамин Д, калций и лекарства, наречени бифосфонати са необходими при болни със съпътстваща остеопороза.

Физиотерапевтични процедури, повлияващи моторните увреди и работа с психолог и логопед за намаляване на комуникативните проблеми също трябва да бъдат включени в общия терапевтичен план на тези деца. При наличие на гърчове средство на избор са антиепилептичните медикаменти, а хранопроводният рефлукс и запекът трябва да се лекуват с подходящи гастроентерологични лекарства. При много напрегнати пациенти и при проблеми със съня средство на избор са успокоителните и сънотворните медикаменти. От хранителните добавки само две са показали ефективност по отношение на облекчаване на симптомите на пациенти със синдром на Рет: левокарнитин, известен още като Л-карнитин и рибеното масло.

Проучвания с левокарнитин

• Ellaway CJ и съавт., през 1999 г. правят рандомизирано, плацебо контролирано, двойно сляпо проучване като дават левокарнитин или плацебо на 35 пациента със синдром на Рет в рамките на 8 седмици. Оценката в промяната на състоянието на децата е правена както от родителите, така и от лекарите. Резултатите от проучването показват, че приемът на левокарнитин води до подобряване на общото състояние и двигателните умения на ръцете при част от децата.

• Ellaway CJ и съавт през 2001 г.,провеждат проучване, в което 21 жени със синдром на Рет получават терапия с левокарнитин, а контролна група от 62 жени със синдрома не получават тази хранителната добавка. Авторите са сравнявали различни параметри в двете групи и са стигнали до извода, че левокарнитинът подобрява качеството на съня, комуникативните умения и експресивната реч при пациентите в третираната група.

Проучвания с рибено масло

• De Felice C и съавт., през 2012 г. провеждат шестседмично рандомизирано единично сляпо проучване при 20 пациенти със синдром на Рет в ранна фаза (първи клиничен стадий). 10 от децата са получавали Норвежко рибено масло сироп (Norwegian Fish Oil® Liquid) два пъти дневно по 5 ml, а други 10 болни деца не са получавали рибено масло. Наблюдението на децата се е осъществявало от техните лични педиатри. Сравнявани са били както клинични белези на болестта в двете групи, така и кръвни маркери, отнасящи се до нивото на оксидсативния стрес в организма на болните деца. Изследването на тези маркери е продиктувано от факта, че същата работна група доказва преди няколко години, че нивото на оксидативния стрес при децата със синдром на Рет е по-високо отколкото при здравите деца. Заключението на проучването е, че децата приемали рибено масло имат значително подобряване на моторните дефицити и по-специално уменията за сядане, ходене и използване на ръцете. Подобрение е наблюдавано също по отношение на аномалиите в дишането. Невербалните комуникативни умения също търпят промяна в положителна посока, доказателство за което е приложеният от авторите видеоклип, направен от родителите на децата.

• De Felice C и съавт., през 2013 г. провеждат клинично проучване при болни със синдром на Рет, за да определят дали приемането на омега-3 полиненаситени мастни киселини може да промени плазмения протеом на тези болни. Терминът „протеом” е въведен през 1994 г. и означава съвкупността от протеини, продуцирани от даден тип клетки при определени условия. Плазменият протеом представлява съвкупността на всички белтъци, съдържащи се в течната съставка на кръвта (плазма) при определени условия. В по-широк смисъл терминът „протеом” се използва за всички белтъци, продуцирани от организма при определени условия. Авторите на проучването целят да разберат дали приемът на омега-3 мастни киселини влияе на плазмения протеом при болни от синдром на Рет. В проучването са включени 24 жени със заболяването и 24 здрави жени като контролна група. Първоначално авторите установяват, че при болните със синдром на Рет има разлики в нивата на 16 от плазмените протеини, в сравнение със здравите индивиди. Повечето от тези протеини с различни нива, са протеини на острата фаза на възпалението, което означава, че тяхното ниво се увеличава или намалява като отговор на възпалителен процес. На следващия етап от проучването, пациентите със синдром на Рет са приемали ежедневно в продължение на 12 месеца Норвежко рибено масло сироп (Norwegian Fish Oil® Liquid). Количествата на приетите омега – 3 мастни киселини са били 5-6 пъти по-големи от стандартните дози за възрастни, а именно 242 ± 47 mg/kg телесна маса. В края на проучването, авторите установяват, че 10 от 16-те различаващи се в нивата си протеини при пациентите със синдром на Рет са стигнали нормалните си количества, характерни за индивидите от контролната група. В края на статията, изследователите изказват надеждата, че суплементацията с рибено масло би могло да доведе до подобряване на симптомите и при пациенти с аутизъм, тъй като научната общност разполага с данни за наличието на безсимптомно възпаление при пациентите със аутизъм.

• През 2014 г. приключи и едно 5 годишно проучване на De Felice C и съавт, в което се проверява хипотезата, че допълнителният прием на омега-3 мастните киселини би намалил честотата на внезапна смърт при пациентите със синдром на Рет. Очаква се неговото публикуване, за което читателите на този блог ще бъдат своевременно информирани. По неофициални данни резултатите от това проучване са обнадеждаващи.