Селенът е микроелемент, който има специфична биологична роля в организма. Селенът по своята същност е антиоксидант, защото е абсолютно необходим за поддържане на функцията на ензимите, които неутрализират свободните радикали. Той е необходим и в процесите на синтез на хормоните на щитовидната жлеза. Растителните храни, богати на селен са: броколи, зеле, чесън, лук, гъби, аспержи, бобови култури. Ако обаче почвата, в която са расли тези растения е бедна на селен, то и продуктите ще са относително по-бедни на селен. България спада към регионите с бедна на селен почва! Източник на селен са и животински продукти като месо, яйца, риба.
Недостатъчното количество на селен води до специфични увреждания. Хроничните възпалителни процеси, които съпровождат и автоимунните заболявания водят до изчерпване на селена в организма.
Когато количеството на селен в тялото е малко, наличните запаси се насочват предимно за нуждите на щитовидната жлеза и чак тогава с останалото се обезпечават антиоксидантните процеси. Клетките на сърцето са изключително чувствителни на недостиг на селен и при по-съществен дефицит може да се развие кардиомиопатия. Установено е също, че селенът има благоприятен ефект при автоимунните заболявания на щитовидната жлеза. Някои проучвания показват намаляване на антитиреоидните антитела при прием на селен, като се смята, че това се дължи на модулиране на връзката между щитовидната жлеза и имунната система.
Всички тези факти накараха пациенти и лекари все по-често да приемат/препоръчват допълнителен прием на селен. За съжаление, обаче
Допълнителният прием на високи дози селен, както и допълнителния продължителен прием на по-ниски дози може да бъде опасен!
Селенът акумулира в тъканите. В тялото той е представен предимно под формата на селенопротеини. Голямото количество селен в организма може да предизвика редица болестни симптоми, които носят наименованието селеноза. Пациентите със селеноза е възможно да имат по-малко или повече от следните симптоми: гадене, повръщане, диария, безапетитие, дъх на чесън, умора, нервност, раздразнителност, лоша памет, болки в мускулите и ставите, косопад, чупливост на ноктите.
Сленозата може да е следствие на кратък прием на големи количества селен. В годините неколкократно бяха изобличавани определени хранителни добавки довели до селеноза. Става дума за хранителни добавки, съдържащи 180 – 200 пъти по-висока концентрация на селен, отколкото е указана на опаковката!!! Такива хранителни добавки са опасни. Тъй като хранителните добавки са подложени на много по-малък контрол от регулаторните власти, сравнение с лекарствата, то остава отговорност на потребителя да внимава и проверява произхода на продукта, който приема.
Описани са случаи на селеноза и при приема на ядки, особено богати на селен. Такива са бразилския орех и райския орех. В един такъв клиничен случай се описва 55 годишна жена, която приемала по 10 – 15 ядки райски орех дневно в продължение на 20 дни, след което била приета в болница със симптоми на гадене повръщане, болки в корема, дезориентираност и масивен косопад. Диагнозата била селеноза. Известно време след преустановяване на приема на ядките и след симптоматично лечение, жената се възстановила напълно. Приемът на повече от 1-2 ядки дневно от бразилски или райски орех може да доведе до сленоза!!!
Непрекъснатият или продължителен прием на неголеми дози селен също може да доведе до селеноза.
Как тогава да се ориентираме какви са нуждите ни от селен, трябва ли да приемаме допълнително и колко време да приемаме?
Най-добрият начин е да изследваме нивата на селен в организма. При установяване на недостиг и започване на суплементация, нивата му в кръвта трябва да се контролират на всеки 3 месеца или по-често. Най-точният метод, с който можем да определим нуждаем ли се от допълнителен прием на селен е измерването на селенопротеините. Това изследване обаче е по-скъпо и по-малко разпространено като метод, сравнение с изследването на селен в плазма или серум. Знае се обаче, че стойности на селена в плазмата на възрастен човек по-високи от 1.5 µmol/l са стойности, които няма да доведат до допълнително увеличаване на селенопротеините. Казано по друг начин: стойности на селен в плазмата над 1.5 µmol/l не водят до позитиви, а само до възможни нежелани ефекти.
Референтните стойности за селен на различните лабораториите са сравнително различни. Както и за други кръвни показатели, референтните стойности за селен с САЩ са по-високи отколкото в Европа. Например: в САЩ референтните стойности за селен в серума на възрастен човек са 0.88 – 1.89 µmol/l, а в повечето европейски страни са 0.58 – 1.3 µmol/l. В САЩ цитираните референтни стойности са същите и за деца над 1 година, докато в Европа референтни стойности за деца са различни и доста по-ниски. Разбира се, референтните стойности се различават и поради различните методи на изследване, макар че чак такива разлики не могат да се обясняват с това. Разликите в стойностите на селен в плазма и селен в серум също са пренебрежителни.
От чисто практична гледна точка, за да сме спокойни че организма ни разполага с достатъчно селен, а в същото време концентрацията на селен в кръвта не е опасна, според мен е добре сленът в кръвта да е около горната референтна граница на българските лаборатории. Важно е да кажем също, че изследването на селен в кръвта е специфично и не всички клинични лаборатории имат опит с него. Добре да се доверяваме на лаборатории, които имат необходимата апаратура и подготвени специалисти за това.
Д-р Милена Коцева
