Здравето на щитовидната жлеза зависи от хранителните вещества

Щитовидната жлеза е важна част от ендокринната система. Тя е с формата на пеперуда и се намира в долната част на шията, под адамовата ябълка. Щитовидната жлеза произвежда основно два хормона (тироксин -Т4 и трийодтиронин – Т3 ), чрез които контролира жизнено важни функции на тялото. Хормоните на щитовидната жлеза контролират използването на енергията, теглото, сърдечната честота, телесната температура, дишането, храносмилането, развитието на мозъка, умствената дейност, състоянието на кожата и косата, възможността за зачеване и износване на плод и др.
Заболяванията на щитовидната жлеза  се увеличават последните години (1), Паралелно с това се наблюдава и нарастващ интерес към ефектите, които храненето може да има върху функцията на щитовидната жлеза (2). Практикуват се най-различни начини на хранене и прием на хранителни добавки, които да подпомогнат или възвърнат нормалната ѝ функция. За въздействието и ефективността на някои от тях няма научни доказателства, но за други са натрупани доста клинични данни и проучвания. В тази статия ще разгледаме ефектите на някои витамини и минерали, чиито ефекти върху щитовидната жлеза са научно доказани:

 

Йод

Йодът играе съществена роля в синтеза на хормоните на щитовидната жлеза. Той се  абсорбира в тънките черва, предимно под формата на йодидни йони. Йодидните йони се пренасят от кръвта до щитовидната жлеза и навлизат в клетките й . Там йодът участва в образуването на щитовидните хормони. Следователно достатъчният прием на йод с храната е необходим за поддържане на нормалната функция на щитовидната жлеза.

Нормалните нива на йод в организма са особено важни по време на бременността, детството и юношеството. Ето защо:

  • Проучвания[3,4,5] показват, че йодният дефицит по време на бременността се отразява на когнитивното развитие на децата (неоптимален коефициент на интелигентност, по-слаби математически умения и др.); 

 

  • Ролята на йода през ранното детство е от решаващо значение за развитието на мозъка и синтеза на хормоните на щитовидната жлеза. Проучванията[6] показват, че кърмачетата, които не приемат достатъчни количества йод имат по-нисък коефициент на интелигентност и повишен риск от нарушения, свързани с щитовидната жлеза.

 

  • По време на юношеството йодният дефицит може да доведе до нодуларна гуша – увеличаване на размерите на щитовидната жлеза с образуване на възли в нея.
 

Какви мерки се вземат срещу йодния дефицит особено в по време на бременност и в детството?

  • В държави, в които има йоден дефицит, готварската сол подлежи на допълнително йодиране. Йодирането на солта се счита за най-ефективния метод за осигуряване на достатъчно прием на йод сред населението. В България също има йоден дефицит и използването в домакинствата на нейодирана вместо на йодирана сол води до риск от йоден недоимък. 

 

  • Различни асоциации на ендокринолозите по цял свят препоръчват допълнителен прием на йод преди планирана бременност, както и по време на бременността и кърменето[4, 7]. В идеалния случай добавката на йод трябва да започне най-малко 3 месеца преди зачеването, за да се гарантира, че майчините запаси от йод в щитовидната жлеза са достатъчни за цялата бременност. Точна доза, която да приемат планиращите бременност, бременните и кърмещите жени не е дефинирана, но дневни дози от 100-200 микрограма обикновено присъстват във витамините за бременни и кърмещи жени и са достатъчни, за да задоволят нуждите в изброените периоди от живота на жените. 

 

  • В някои държави храните за кърмачетата също се обогатяват с йод, за да се гарантира, че малките деца ще приемат достатъчни за невро-психическото си развитие количества от този микроелемент.

 

  • В някои държави с провеждат кампании за информиране на населението за нуждите от йод, особено в определени етапи от живота като хората се запознават с храните, богати на йод и нуждите от допълнителен прием на хранителни добавки, съдържащи йод. 
 
 

Храните, богати на йод са: водорасли, морски риби и дарове, млечни продукти, яйца, говежди черен дроб, сини сливи.

 

Трябва да се има предвид, че прекаленият прием на йод също не е за предпочитане и може да доведе до нежелани ефекти, например временно или продължително  потискане  на производството на щитовидните хормони или дори до автоимунно възпаление на щитовидната жлеза [8]. Затова в идеалния случай е добре преди допълнителен прием на йод, да се изследват йодните запаси на организма.

 

Трябва да се отбележи също, че цигареният дим съдържа значителни количества тиоцианиди, които намаляват резорбцията на йод[9]. Пушачите са предразположени към йоден дефицит. 

 

Селен

Селенът е микроелемент, участващ в ензими, които са отговорни за синтезата на щитовидните хормони. Той е и част от ензима глутатион пероксидаза, който предпазва щитовидната жлеза от оксидативния стрес. Дефицитът на селен се свързва с различни нейни заболявания –  хипотиреоидизъм, рак и автоимунни  заболявания на щитовидната жлеза[10].

 

Проучвания установяват по-висока честота на тиреоидита на Хашимото при хора с ниски нива на селен в организма си, както и намаляване на антителата срещу щитовидната жлеза и подобряване на нейната функция при допълнителен прием на селен от хора с Хашимото[11,12,13].

 

Храни, богати на селен са бразилски и райски орех, риба и морски дарове, говеждо, пуешко, пилешко, пълнозърнест хляб, боб, леща. Бразилският и райският орех съдържат толкова много селен, че не се препоръчва прием на повече от 1 ядка дневно. 

 

Прекомерното количество на селен в организма обаче също е опасно и се нарича селеноза. Пациентите със селеноза е възможно да имат по-малко или повече от следните симптоми: гадене, повръщане, диария, безапетитие, дъх на чесън, умора, нервност, раздразнителност, лоша памет, болки в мускулите и ставите, косопад, чупливост на ноктите. Сленозата може да се развие в следствие на кратък прием на големи количества селен или на продължително приемане на по-малки дози . Като цяло не се препоръчва прием на дневни дози селен по-високи от 100 микрограма.

 

Поради рисковете от селеноза е добре преди приема на селен да се проверят нивата му в организма, а при продължителен прием периодичното изследване на нивата е препоръчително. 

Желязо

Желязото е третият основен микронутриент, важен за нормалната синтеза на тиреоидните хормони. По-голямата част от желязото в организма се съдържа в кръвта (хемоглобин) и мускулите (миоглобин). Желязото е част от ензим, който е от основно значение за синтеза на тиреоидни хормони. Хората, страдащи от дефицит на желязо, по-често имат нарушена функция на щитовидната жлеза[16].

 

Известно е, че през бременността нуждите от желязо са повишени и често бременните жени страдат от железен дефицит. Проучвания показват, че дефицитът на желязо по време на бременност може да доведе до нарушения във функцията на щитовидната жлеза и по-ниски нива на щитовидни хормони[14,15].

 

Често жените, които имат редовни менструации имат и железен дефицит, тъй като регулярно губят кръв. Ако не попълват железните си депа, приемайки желязо тези жени рискуват функцията на щитовидната жлеза да се влоши.

 

Връзката между дефицита на желязо и автоимунните заболявания на щитовидната жлеза не е твърдо установена. Много пациенти с тиреоидит на Хашимото имат и железен дефицит поради съпътстващи заболявания като  автоимунен гастрит, водещ до намалена абсорбция на желязо, или цьолиакия, водеща до повишена  загуба на желязо[17]. 

 

Храни, богати на желязо са черен дроб, червено месо, боб, ядки, сушени кайсии, соево брашно.

 

Изследването на серумно желязо и ЖСК не дават меродавна информация за запасите от желязо в организма. Правилно е да се изследва серумен феритин, за да се види реалното състояние на железните депа. 

Витамин D

Витамин D модулира имунната система като засилва вродения имунитет и потиска придобития имунитет. Способността на витамин D да потиска придобития имунитет подобрява имунната толерантност и състоянието на пациентите с автоимунни заболявания[18]. Проучвания са показали, че съществува връзка между ниските нива на витамин D и отключването на автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, както и че при няколкомесечен допълнителен прием на витамин D в дози 1500-2000 IU девно, нивата на автоантителата срещу щитовидната жлеза отчетливо спадат и функцията на щитовидната жлеза се подобрява[19, 20, 21, 22]. 

 

При автоимунни заболявания на щитовидната жлеза е препоръчителен допълнителен прием на витамин D.


Храни, богати на вотамин D са мазна риба, червено месо, черен дроб, яйчен жълтък.
Витамин D е мастноразтворим витамин и както всички останали мастноразтворими витамини може да се предозира и да доведе до хипервитаминоза. На практика обаче това се случва много трудно и много рядко, ако витаминът се приема в дози не по-големи от 2000 IU дневно. Все пак при допълнителен прием на витамин D e добре периодично да се изследват нивата на витамин D в кръвта. 

Цинк

Цинкът е микронутриент, който е необходим за нормалния синтез и метаболизъм на щитовидните хормони. В допълнение той има антиоксидантни и смекчаващи възпалението свойства[23,24].

 

Много проучвания  докладват за връзката между дефицита на цинк и хипотиреоидизма[2,25]. Смята се, че дефицитът на цинк може да причини един често срещан симптом при пациенти с хипотиреоидизъм, а именно загубата на коса[26]. Дефицитът на цинк също е свързан с увеличаване на обема на щитовидната жлеза[27]. Като цяло изследването на нивата на цинк в кръвта и при нужда приемът на цинк от хора с хипотиреоидизъм е препоръчителен. 

 

Храни, богати на цинк са риба и мосрки дарове, бобови растения, ядки, червено месо, пълнозърнести храни и млечни продукти. 

Мед

Медта участва в няколко ключови процеса, свързани със синтеза и регулирането на хормоните на щитовидната жлеза. Дефицитът на мед се свързва с хипотиреоидизъм[28]. От друга страна високи нива на мед могат да бъдат вредни за функцията на щитовидната жлеза и са установени също при пациенти с рак на щитовидната жлеза. Не се препоръчва допълнителен прием на хранителни добавки, съдържащи мед, преди да е установена със сигурност ниска концентрация на този микроелемент в кръвта. Хора с хипотиреоидизъм могат да си набавят по-големи количества мед от следните храни: меса, риба, миди, семена и пълнозърнести храни, шоколад и листни зеленчуци[29].

Магнезий

Магнезият е минерал, който участва в метаболизма на хормоните на щитовидната жлеза. Той променя и чувствителността на тъканите към щитовидните хормони. Според някои учени ниските нива на магнезий водят след себе си и ниски нива на селен[30].

 

Проучвания са установили повишен риск от автоимунен тиреоидит на Хашимото при тежък магнезиев дефицит[31]. Затова е необходимо изследване на нивата на магнезий при пациенти с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза. Установено е също, че пациентите с рак на щитовидната жлеза често имат ниски нива на магнезий[32]. 

 

Продължителният висок прием на магнезий обаче може да доведе до смущения в работата на щитовидната жлеза[2]. Затова балансираният прием на магнезий чрез диета или прием на добавки може да да бъде от полза за поддържане на здравето на жлезата. Периодичното  изследване на магнезия в кръвта също може да покаже нуждите от допълнителен прием на този минерал. 

 

Храни, богати на магнезий са зеленолистните зеленчуци, бобовите растения, ядките, семената, млякото, пълнозърнестите храни[29].

Витамин А

Напоследък се трупат данни, че недостигът на витамин А влияе върху състоянието на щитовидната жлеза, възможността ѝ да усвоява йод, синтезата и метаболизма на щитовидните хормони[2]. Необходими са обаче още много изследвания на ефектите и механизмите, чрез които витамин А е отговорен за здравето на щитовидната жлеза. Окончателни препоръки за необходимостта от допълнителен прием и подходящите дози за суплементация с витамин А все още липсват. 

 

Храни, богати на витамин А са: телешки и агнешки черен дроб, сьомга, скумрия, морски дарове, сирене, масло, яйца, пълномаслено мляко.

Витамин B12

Витамин В12 играе решаваща роля за функцията на щитовидната жлеза, както и за цялостното метаболитно здраве. Той е от съществено значение за синтеза на хормоните на щитовидната жлеза. Недостигът на витамин В12 допринася за отключването и развитието на автоимунни заболявания на жлезата, включително и тиреоидит на Хашимото, тъй като този витамин участва в регулацията на имунната система[33,34].

 

Установена е връзка между ниските нива на витамин В12 в организма и високите нива на автоантитела срещу щитовидната жлеза[34]. Често се откриват ниски нива на витамин В12 дори при здрави индивиди, което ги излага на риск от различни заболявания, включително и такива на щитовидната жлеза. Препоръчва се периодично изследване на концентрацията на витамин В12 при хора със заболявания на щитовидната жлеза и при необходимост допълнителен прием на витамина.


Богати на витамин В12 са месото, рибата, яйцата и млечните продукти[35].

 

Все повече лекари и изследователи насочват своите усилия към профилактиката и лечението на заболяванията по естествен начин с промяна на хранителните навици, стила на живот и увеличаването  или намаляването на хранителни вещества (макро и микронутриентите) според нуждите и състоянието на пациента. Тези мерки могат да бъдат прилагани в допълнение към лекарственото лечение или самостоятелно в началните стадий на някои заболявания. Осъзнаването на индивидуалните ни нужди от допълнителни количества от определени микро и макронутриенти, заедно с балансирано и здравословно хранене може да ни предпази от отключването на различни заболявания, включително заболявания на щитовидната жлеза. 

д-р Милена Коцева

Източници: 

  1. Zhang X, Wang X, Hu H, Qu H, Xu Y, Li Q. Prevalence and Trends of Thyroid Disease Among Adults, 1999-2018. Endocr Pract. 2023 Nov;29(11):875-880.
  2. Shulhai AM, Rotondo R, Petraroli M, Patianna V, Predieri B, Iughetti L, Esposito S, Street ME. The Role of Nutrition on Thyroid Function. Nutrients. 2024 Jul 31;16(15):2496.
  3. Hynes KL, Otahal P, Hay I, Burgess JR. Mild iodine deficiency during pregnancy is associated with reduced educational outcomes in the offspring: 9-year follow-up of the gestational iodine cohort. J Clin Endocrinol Metab. 2013 May;98(5):1954-62.
  4. Rodriguez-Diaz E, Pearce EN. Iodine status and supplementation before, during, and after pregnancy. Best Pract Res Clin Endocrinol Metab. 2020 Jul;34(4):101430.
  5. Bath SC, Steer CD, Golding J, Emmett P, Rayman MP. Effect of inadequate iodine status in UK pregnant women on cognitive outcomes in their children: results from the Avon Longitudinal Study of Parents and Children (ALSPAC). Lancet. 2013 Jul 27;382(9889):331-7.
  6. Köhrle J. Selenium, Iodine and Iron-Essential Trace Elements for Thyroid Hormone Synthesis and Metabolism. Int J Mol Sci. 2023 Feb 8;24(4):3393.
  7. Alexander EK, Pearce EN, Brent GA, Brown RS, Chen H, Dosiou C, Grobman WA, Laurberg P, Lazarus JH, Mandel SJ, Peeters RP, Sullivan S. 2017 Guidelines of the American Thyroid Association for the Diagnosis and Management of Thyroid Disease During Pregnancy and the Postpartum. Thyroid. 2017 Mar;27(3):315-389. doi: 10.1089/thy.2016.0457. Erratum in: Thyroid.
  8. Teti C, Panciroli M, Nazzari E, Pesce G, Mariotti S, Olivieri A, Bagnasco M. Iodoprophylaxis and thyroid autoimmunity: an update. Immunol Res. 2021 Apr;69(2):129-138. 
  9. Rendina D, De Palma D, De Filippo G, De Pascale F, Muscariello R, Ippolito R, Fazio V, Fiengo A, Benvenuto D, Strazzullo P, Galletti F. Prevalence of simple nodular goiter and Hashimoto’s thyroiditis in current, previous, and never smokers in a geographical area with mild iodine deficiency. Horm Metab Res. 2015 Mar;47(3):214-9.
  10. Wang F, Li C, Li S, Cui L, Zhao J, Liao L. Selenium and thyroid diseases. Front Endocrinol (Lausanne). 2023 Mar 24;14:1133000.
  11. Wu Q, Wang Y, Chen P, Wei J, Lv H, Wang S, Wu Y, Zhao X, Peng X, Rijntjes E, Wang Y, Schomburg L, Shi B. Increased Incidence of Hashimoto Thyroiditis in Selenium Deficiency: A Prospective 6-Year Cohort Study. J Clin Endocrinol Metab. 2022 Aug 18;107(9):e3603-e3611.
  12. Huwiler VV, Maissen-Abgottspon S, Stanga Z, Mühlebach S, Trepp R, Bally L, Bano A. Selenium Supplementation in Patients with Hashimoto Thyroiditis: A Systematic Review and Meta-Analysis of Randomized Clinical Trials. Thyroid. 2024 Mar;34(3):295-313
  13. Kong, X.Q.; Qiu, G.Y.; Yang, Z.B.; Tan, Z.X.; Quan, X.Q. Clinical efficacy of selenium supplementation in patients with Hashimoto thyroiditis: A systematic review and meta-analysis. Medicine 2023, 102, e33791.
  14. Zimmermann, M.B.; Burgi, H.; Hurrell, R.F. Iron deficiency predicts poor maternal thyroid status during pregnancy.
  15. Li S, Gao X, Wei Y, Zhu G, Yang C. The Relationship between Iron Deficiency and Thyroid Function in Chinese Women during Early Pregnancy. J Nutr Sci Vitaminol (Tokyo). 2016;62(6):397-401.
  16. Maldonado-Araque C, Valdés S, Lago-Sampedro A, Lillo-Muñoz JA, Garcia-Fuentes E, Perez-Valero V, Gutierrez-Repiso C, Goday A, Urrutia I, Peláez L, Calle-Pascual A, Castaño L, Castell C, Delgado E, Menendez E, Franch-Nadal J, Gaztambide S, Girbés J, Ortega E, Vendrell J, Chacón MR, Chaves FJ, Soriguer F, Rojo-Martínez G. Iron deficiency is associated with Hypothyroxinemia and Hypotriiodothyroninemia in the Spanish general adult population: Di@bet.es study. Sci Rep. 2018 Apr 26;8(1):6571.
  17. Koç, ¸S.; Güngör, K.; Güngör, N.D.; Uzunlulu, M. Iron Deficiency inWomen with Thyroid-Specific Autoantibodies: A Case Control Study. J. Exp. Clin. Med. 2022, 39, 194–198.
  18. Bikle D. Nonclassic actions of vitamin D. J Clin Endocrinol Metab. 2009 Jan;94(1):26-34.
  19. Mazokopakis EE, Papadomanolaki MG, Tsekouras KC, Evangelopoulos AD, Kotsiris DA, Tzortzinis AA. Is vitamin D related to pathogenesis and treatment of Hashimoto’s thyroiditis? Hell J Nucl Med. 2015 Sep-Dec;18(3):222-7
  20. Chaudhary S, Dutta D, Kumar M, Saha S, Mondal SA, Kumar A, Mukhopadhyay S. Vitamin D supplementation reduces thyroid peroxidase antibody levels in patients with autoimmune thyroid disease: An open-labeled randomized controlled trial. Indian J Endocrinol Metab. 2016 May-Jun;20(3):391-8.
  21. Taheriniya S, Arab A, Hadi A, Fadel A, Askari G. Vitamin D and thyroid disorders: a systematic review and Meta-analysis of observational studies. BMC Endocr Disord. 2021 Aug 21;21(1):171. 
  22. Bizzaro G, Shoenfeld Y. Vitamin D and thyroid autoimmune diseases: the known and the obscure. Immunol Res. 2015 Feb;61(1-2):107-9.
  23. O’Kane SM, Mulhern MS, Pourshahidi LK, Strain JJ, Yeates AJ. Micronutrients, iodine status and concentrations of thyroid hormones: a systematic review. Nutr Rev. 2018 Jun 1;76(6):418-431.
  24. Prasad AS, Bao B. Molecular Mechanisms of Zinc as a Pro-Antioxidant Mediator: Clinical Therapeutic Implications. Antioxidants (Basel). 2019 Jun 6;8(6):164.
  25. Talebi S, Ghaedi E, Sadeghi E, Mohammadi H, Hadi A, Clark CCT, Askari G. Trace Element Status and Hypothyroidism: A Systematic Review and Meta-analysis. Biol Trace Elem Res. 2020 Sep;197(1):1-14.
  26. Betsy A, Binitha M, Sarita S. Zinc deficiency associated with hypothyroidism: an overlooked cause of severe alopecia. Int J Trichology. 2013 Jan;5(1):40-2.
  27. Ertek S, Cicero AF, Caglar O, Erdogan G. Relationship between serum zinc levels, thyroid hormones and thyroid volume following successful iodine supplementation. Hormones (Athens). 2010 Jul-Sep;9(3):263-8.
  28. Georgieva Bacelova M, Dimitrova Gatseva P, Ivanova Deneva T, Miteva Davcheva D, Veselinova Bivolarska A. Are the elements zinc, copper, magnesium, and rubidium related to nutrition and iodine deficiency in pregnant Bulgarian women from iodine deficient region? Cent Eur J Public Health. 2024 Mar;32(1):31-38.
  29. Espinosa-Salas S, Gonzalez-Arias M. Nutrition: Micronutrient Intake, Imbalances, and Interventions. 2023 Sep 21. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2024 Jan
  30. Ige AO, Chidi RN, Egbeluya EE, Jubreel RO, Adele BO, Adewoye EO. Amelioration of thyroid dysfunction by magnesium in experimental diabetes may also prevent diabetes-induced renal impairment. Heliyon. 2019 May 8;5(5):e01660.
  31. Wang K, Wei H, Zhang W, Li Z, Ding L, Yu T, Tan L, Liu Y, Liu T, Wang H, Fan Y, Zhang P, Shan Z, Zhu M. Severely low serum magnesium is associated with increased risks of positive anti-thyroglobulin antibody and hypothyroidism: A cross-sectional study. Sci Rep. 2018 Jul 2;8(1):9904
  32. Xu H, Hu X, Li J, Nie Z, Kang S, Liu H, Wang Y, Jia X, Lyu Z. The Inverse Association of Serum Magnesium with Papillary Thyroid Cancer in Thyroid Nodules: a Cross-Sectional Survey Based on Thyroidectomy Population. Biol Trace Elem Res. 2023 Jul;201(7):3279-3289
  33. Szczepanek-Parulska E, Hernik A, Ruchała M. Anemia in thyroid diseases. Pol Arch Intern Med. 2017 May 31;127(5):352-360.
  34. Wang YP, Lin HP, Chen HM, Kuo YS, Lang MJ, Sun A. Hemoglobin, iron, and vitamin B12 deficiencies and high blood homocysteine levels in patients with anti-thyroid autoantibodies. J Formos Med Assoc. 2014 Mar;113(3):155-60.
  35. Kacharava T, Giorgadze E, Janjgava S, Lomtadze N, Taboridze I. Correlation Between Vitamin B12 Deficiency and Autoimmune Thyroid Diseases. Endocr Metab Immune Disord Drug Targets. 2023;23(1):86-94.
 

СВЪРЗАНИ ПРОДУКТИ

ИСКАТЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ ДАЛИ ПРОДУКТИТЕ НИ СА ПОДХОДЯЩИ ЗА ВАШИТЕ НУЖДИ?

Консултирайте Се Безплатно

OЩЕ ОТ БЛОГА