Тикове – причини, видове и възможности за повлияване

Тиковете се определят като стериотипни, периодични и внезапно повтарящи се движения. Когато движенията са следствие на активност на скелетните мускули, тиковете се наричат „моторни”. Ако движенията включват диафрагмата и мускулите на гърлото и гръкляна, тиковете се наричат „вокални”(гласови).

Тиковете обикновено се повтарят многократно през деня всеки ден. Те могат да променят своята честота, тежест и локализация. Тиковете освен това могат да бъдат прости или сложни. Простите моторни тикове могат да бъдат премигвания с очи, потрепвания с нос, гримаси, извиване на шията, повдигане на раменете, продължително притваряне на очите, стягане на коремните мускули, свиване на дъвкателните мускули.

Простите вокални тикове са свързани с периодичо издаване на звуци като хъмкане, сумтене, хълцане, тананикане. Комплексните тикове са по-целенасочени от простите и включват различни части на тялото. Примери за такива тикове са клатенето на главата, подритване с крак, навеждане на тялото, подскоци, изговаряне на срички, думи или фрази.

Тиковите разстройства могат да бъдат преходни (продължаващи няколко месеца) или хронични (продължаващи повече от година). Синдромът на Турет е специфично хронично тиково разстройство, което се характеризира с присъствието както на моторни, така и на вокални тикове с продължителност повече от 1 година.

Проучванията показват, че 20 % от населението страда от тикове в различни етапи от живота си, а хроничните тикове са разпространени при 3 % от децата. Началото на тиковото разстройство обикновено е към 6-7 годишна възраст, макар че не е изключено да започне и в по-ранна възраст. По-често са засеганти момчетата. При 50 % от децата тиковете изчезват до 18 годишна възраст.

Често децата страдащи от тикове имат съпътстващи състояния, които допълнително утежняват състоянието им. Такива могат да бъдат дефицита на внимание, хиперактивността, компулсивно-обсесивното разстроиство, тревожност, нарушение на съня, опозиционно поведение и дори самонараняващо поведение.

Установена е известна наследственост при тиковите разстройства. Съществува и хипотеза, че тиковете се появяват следствие на автоимунен процес. Тази хипотеза произлиза от факта, че при някои деца в хода на инфекция с бета хемолотични стрептококи от група А се развива т. нар. PANDAS синдром (Pediatric autoimmune neuropsychiatric disorders associated with streptococcal infections), който се характеризира с тикове и/или обсесивно-компулсивно разстройство. Смята се, че причината за развитие на PANDAS е автоимунен процес, провокиран от стрептококвата инфекция. Засега няма доказателства че тиковете по принцип са свързани с автоимунен процес. Знае се също, че някои интоксикации, а също лекарства и добавки, каквито са стимулантите, включително гинко билоба и жен шен могат да доведат до появата на тикове. Като цяло тиковете се влияят много от емоционалното и психическото състояние на човека, както и от състоянието на умора и отпочиналост. Понякога тиковете се засилват в периода на „отпускане” след силен психически или физически стрес.

Медикаментите, които могат да бъдат ефективни при лечени на тикове са невролептиците, алфа дренергичните блокери и някои антидепресанти, но всичките изброени водят след себе си много нежелани лекарствени реакции. Смята се, че пациентите с неусложнени тикове не трябва да бъдат лекувани с лекарства. Поведенческата терапия и психотерапията също могат да бъдат полезни в повлияването на тиковото разстройство.

Няколко проучвания са установили ефективност на биохимичната терапия при пациенти с тикове. Като цяло 3 продукта са показали ефективност при лечението им.