В-Макс

• Витамин B1 (тиамин): подпомага метаболизма на глюкоза и осигурява енергия на клетъчно ниво.
• Витамин B2 (рибофлавин): необходим за производството на енергия, здравето на кожата и поддържане на червените кръвни клетки.
• Витамин B3 (ниацин): играе важна роля във функцията на нервната система и метаболизма на макро хранителните вещества.
• Витамин B5 (пантотенова киселина): участва в множество биохимични реакции, включително производството на енергия и синтеза на хормони.
• Витамин B6 (пиридоксин): необходим за нормално функциониране на нервната система, производството на червени кръвни клетки и метаболизма на протеини.
• Витамин B7 (биотин): играе ключова роля в метаболизма на макро хранителните вещества и здравето на кожата, косата и ноктите.
• Витамин B9 (фолиева киселина): важен за синтеза на ДНК и РНК, деленето на клетките и здравето на нервната система и плода.
• Витамин B12 (кобаламин): необходим за образуването на червени кръвни клетки и нормалното функциониране на нервната система.

Витамините от В-комплекс са от ключово значение за нервната и други системи в организма. Можете да прочетете повече за ползите в предишната секция, а за най-пълна информация – прочетете следващата секция.

Витамин B1 (тиамин): Тиаминът е част от 5 ензима, които участват в метаболизма на глюкозата, аминокиселините и липидите.  Изпълнява основна функция при производството на глюкоза. Участва в разпространението на нервните импулси и е важен за обвивката на нервните влакна.  Витамин В1 се съхранява в малки количества в черния дроб. Той има кратък полуживот и затова хората имат нужда от непрекъснато снабдяване с него от диетата.  Бактериите в дебелото черво също синтезират тиамин, но техният принос за снабдяването с витамина засега не е известен. 

Първоначалните симптоми на дефицит на B1 включват безапетитие, раздразнителност и затруднения с краткосрочната памет. При продължителен дефицит на тиамин се развива загуба на чувствителността на крайниците, симптоми на сърдечна недостатъчност (подуване на ръцете или краката, болка в гърдите),  световъртеж, двойно виждане и загуба на паметта.
Състояния, които са свързани с ниски нива на витамин В1 и повишени нужди от витамина са:

•  По-възрастните хора (напредналата възраст е свързана с намалена резорбция на витамина. Допълнителни фактори са липсата на адекватно, разнообразно хранене в комбинация с хронични заболявания);
• Продължително стомашно-чревно разстройство води до ниска резорбция на витамин В1
• Редовен прием на алкохол (алкохолът намалява резорбцията на витамин В1 и изчерпва запасите му в черния дроб)
• Диабет I и II тип (50-75 % от хората с диабет са склонни към дефицит на витамин В1. Смята се, че това е свързано с повишена загуба на витамина през бъбреците)
• Хора със сърдечна недостатъчност. Смята се, че ниското ниво на тиамин при тези хора е свързано с по-напреднала възраст, съпътстващите заболявания, недостатъчния хранителен прием, лечението с диуретици и честите хоспитализации)
• хора, претърпели бариатрична хирургия (бариатричната хирургия е хирургия за отслабване и е свързана с риск от тежък дефицит на тиамин поради намалена резорбция)
• Хора с болест на Алцхаймер (част от тези хора имат ниски нива на витамин В1, което само по себе си влошава хода на заболяването)
• злоупотреба с наркотици
• прием на някои лекарства (наприемр фурантрил и химиотерапевтика флуороурацил)

Тежкият дефицит на витамин В1 може да доведе до следните сериозни заболявания: бери-бери и синдром на Вернике-Корсаков

Не са описани неблагоприятни ефекти при висок прием на тиамин (50 mg/ден или повече).  Тялото отделя излишни количества тиамин в урината 

Витамин B2 – рибофлавин. Освен че участва в енергийния метаболизъм, витамин В2 е необходим на тялото, за да разгражда мазнините и лекарствата. Рибофлавин се резорбира в тънките черва, а малки количества от него се складират в черния дроб, сърцето и бъбреците. Бактериите в дебелото черво също произвеждат свободен рибофлавин.
Признаците и симптомите на дефицит на рибофлавин включват кожни промени, зачервяване и оток на лигавицата на устата и гърлото, болки в гърлото, възпаление  в ъглите на устата, напукани устни, косопад, репродуктивни проблеми, сърбящи и зачервени очи и проблеми с черния дроб и нервната система. При тежък и продължителен дефицитът на рибофлавин могат да се развият анемия и катаракта. 

Състояния, които са свързани с ниски нива на витамин В2 и повишени нужди от витамина са:

• Спортисти вегетарианци и вегани: Усилените тренировки водят до повишени нужди от витамин В2. Когато в диетата на атлетите не присъстват животински продукти, които са богати на витамин В2 (мляко, сирене, яйца) вероятността от дефицит на В2 е голяма
• Бременни и кърмещи жени, които не консумират животински продукти. 
• Вегани и хора, които по предпочитания или други причини не консумират животински продукти и мляко
• Хора с рядко генетично заболяване, водещо до липса на белтък, който пренася витамин В2. Симптомите започват в детска или млада възраст и са свързани със загуба на слуха, парализа, затруднения в дишането и др.

Когато се консумират излишни количества, те или не се абсорбират, или малкото количество, което се абсорбира, се екскретира в урината 

Витамин B3 – ниацин или никотинамид. Никотинамидът в произвиден на ниацина и има същата витаминна активност. Приемът на ниацин при някои хора предизвиква зачервяване на кожата, докато никотинамидът няма този нежелан вфвкт. Витамин В3 участва в повече от  400 ензима в организма. Тези ензими са необходими както за процесите на разграждане на хранителните вещества и превръщането им в енергия, така и за синтеза на холестерол и мастни киселини, както и за антиоксидантната защита на клетката. Ниацин е необходим и за важни клетъчни функции, каквито са поддържането на целостта на генома, контрола на активността на гените  и клетъчна комуникация. 
Витамин В3 се резорбира основно в тънките черва и в малки количества в стомаха. Когато е в по-големи количества се натрупва се в червените кръвни клетки като резерв. След попълване на резервните количества, излишъкът от  от витамина се отделят с урината. Тялото може само да си образува ниацин от аминокиселината триптофан. Това е възможно само, ако има останали количества триптофан след синтезата на белтъци от тази аминокиселина. 

Тялото се нуждае от ниацин, за да поддържа здравето на  кожата, нервите и храносмилателната система.

Дефицитът на ниацин е възможно да възникне при недостатъчен прием на храни, съдържащи витамина и аминокиселината триптофан. При лек дефицит се проявяват симптоми като  тревожност, лоша концентрация, умора и депресия. Състояния, които са свързани с ниски нива на витамин В3 и повишени нужди от витамина са:

• Хора с хронично недохранване – анорексия, продължително разстройство, хронично възпаление на червата, алкохолизъм, чернодробна цироза.
• Хора, които имат дефицит на витамините В2 и/или В6, и/или дефицит на желязо. Витамините В2 и В6, както и желязото са необходими за превръщането на аминокиселината триптофан във витамин В3
• Хора с рядко генетично заболяване, което води до ниска резорбция и повишено отделяне на витамин В3 от бъбреците.

Тежкият дефицит на ниацин води до заболяването пелагра, симптомите на което са груба кожа с пигментиран обрив или кафяво оцветяване, яркочервен език, повръщане, запек или диария, апатия, главоболие, умора, загуба на памет, слухови и зрителни халюцинации. 

Нежелани ефекти при суплементация с никотинамид са възможни при прием на над 3000 mg дневно.

Витамин B5 – пантотенова киселина. Витамин В5 е от същствено значение за  синтезата и разграждането на мастните киселини в организма. Той участва и в други процеси на синтез и разграждане на вещества в тялото. Пантотеновата киселина се резорбира в червата и се пренася до всички части на тялото от червените кръвни клетки. Чревната флора също произвежда витамин В5, но ролята на произведения по този начин витамин В5 за общото количество на витамина в тялото не е известна. Пантотеновата киселина се отделя от тялото чрез урината. Витамин B5 е от съществено значение за здравето на мозъка и нервната система. Нормалното ниво на витамина е важно и за здравето на кожата и косата.  Дефицитът на пантотенова киселина е рядко състояние и обикновено е комбиниран с дефицити на други хранителни вещества. Признаците на дефицит на витамин В5 са главоболие, раздразнителност, безпокойство, нарушен сън, стомашно-чревни смущения,  безапетитие, парещо усещане по ръцете и краката. Състояния, които са свързани с ниски нива на витамин В5 и повишени нужди от витамина са:

• Хора с хронично недохранване.
• Хора със специфична мутация, водеща до невъзможност витамин В5 да се метаболизира. 

Приемът на големи количества пантотенова киселина не е свързан с нежелани реакции. 

Витамин B6 – пиридоксин. Под името витамин В6 се обединяват 6 минимално различаващи се в структурата си молекули с еднакво действие. Пиридоксин участва в повече от 100 метаболитни реакции в организма. Действието му е свързано основно с метаболизма на белтъците и по-малко с метаболизма на въглехидратите и мазнините.  Витамин В6 участва в синтеза на невротрансмитери и по този начин оказва влияние на невро-психическото състояние на човека. Той допринася и за добрия имунитет и участва в синтезата на хемоглобин. Витамин В6 се абсорбира в тънкото черво, а се отделя от организма през бъбреците с урината. Приет под формата на хранителни добавки във високи концентрации, пиридоксин се абсорбира в големи количества, но по-голямата част от него се изхвърля бързо след това с урината. Макар че е разпространен приемът на витамин В6 с хранителни добавки, недостатъчното му количество в организма се установява често. Като цяло по-често от дефицит на витамин В6 страдат жените сравнение с мъжете, пушачите сравнение с непушчаите, тийнейджърите сравнение с останалите възрастови групи, хората с наднормено тегло сравнение тези с нормално тегло, бременните.
Изолираният дефицит на витамин B6 е рядък. По-често недостигът на пиридоксин е комбиниран с ниски нива и на други витамини от групата В. Дълго време дефицитът на витамин B6 може да остане незабелязан, а при задълбочаването му са възможни следните симптоми:  анемия, промени в ЕЕГ, раздразненеа кожа, лющене на устните, пукнатини в ъглите на устата, подуване на езика, депресия,  объркване, отслабена имунна система. 

Състояния, които са свързани с ниски нива на витамин В6 и повишени нужди от витамина са:

• Хора с увредена бъбречна функция, особено ако са на диализа.
• Хора с автоимунни заболявания. Автоимунните заболявания се характеризират с хронично възпаление в организма. Възпалението изчерпва запасите от витамин В6, а ниските нива на витамина засилват възпалението. 
• Хора с хронично възпаление на червата (глутенова ентеропатия, болест на Крон, улцерозен колит. Ниските нива са свързани с възпалението в организма и недостатъчната резорбция на витамина.
• Хора, които редовно приемат алкохол. Алкохолът измества активната форма на витамин В6 от транспортните белтъци, които го пренасят. 
• Хора, които приемат дълго време определени лекарства (антиепилептични медикаменти, теофилин, циклосерин). Тези лекарства по различни механизми водят до дефицит на витамин В6 в организма. 

Приемът на високи дози витамин В6 може да има нежелани ефекти, някои от които са: изтръпване на кожни участъци, болезнени кожни разранявания, фоточувствителност, гадене, киселини, намален мускулен тонус. Предвид тези нежелани ефекти е определена горната безопасна доза за прием на витамин В6. Те е 100 mg дневно за възрастни хора и по-ниска за деца. 

Витамин B7 – биотин. Витамин В7 участва в ензими, ангажирани в метаболизма на мастните киселини, глюкозата и аминокиселините. Биотинът също играе роля в регулацията на активността на гените. Витамин В7 се резорбира в червата, резерви от него се съхраняват в черния дроб, а излишъкът се отделя с урината.
Дефицитът е биотин е рядък и обикновено е комбиниран с дефицит и на други витамини. Признаците на биотинов дефицит обикновено се появяват постепенно и могат да включват разреждане на косата с прогресия до загуба на цялото окосмяване по тялото, чупливи нокти,  люспест червеникав обрив около отворите на тялото (очи, нос, уста, анус),  конюнктивит, кожни инфекции, мравучкане по крайниците, инертност, депресия. 

Състояния, които са свързани с ниски нива на витамин В7 и повишени нужди от витамина са:

• Хора с рядко генетично заболяване, което пречи в тялото да има свободен биотин. Ако не започне лечение  с биотин още след раждането се развиват неврологични симптоми, кома и смърт. 
• Хора, които консумират алкохол редовно. Алкохолът пречи на усвояването на биотин
• Бременни и кърмачки – тези групи развиват много често дефицит на витамин В7 въпреки нормалния прием на биотин с храната.
• Хора, които приемат антиепилептични лекарства. Възможна причина за биотиновия дефицит при тези хора е, че антиепилептичните лекарства увеличават разграждането на витамин В7.

Приемът дори на големи дози биотин не води до нежелани реакции. Големите дози биотин (от порядъка на милиграми, а не микрограми)  обаче могат да доведат до неверни лабораторни резултати, съответно до грешна интерпретация от лекаря на състоянието на пациента. Описани са случаи на неверни лабораторни резултати на хора, приемащи големи дози биотин при изследването на хормоните на щитовидната жлеза, TSH, тропонин (маркер за инфаркт), лабораторни маркери за сърдечна недостатъчност.

Витамин В9 – фолат или фолиева киселина. Витамин В9 има много важни функции в организма. Той участва в процеса на синтез на нуклеиновите киселини (ДНК и РНК). Участва също в метаболизма на аминокиселините, клетъчното делене и е важен за епигенетичните процеси, определящи кои гени да са активни и кои потиснати. Фолатът се приема с храната или чрез хранителни добавки и се абсорбира в тънкото черво.  Той се синтезира  от нормалната флора на дебелото черво и може да се абсорбира през дебелото черво, но не е ясно доколко фолатът от дебелото черво допринася фолатният статус на организма. Половината от фолата в организма се съхранява в черния дроб, останалата половина се намира в кръвта и тъканите. 

Дефицитът на фолиева киселина често е комбиниран с дефицит на други витамини от групата В или други хранителни вещества. Симптоми на дефицит на витамин В9 могат да бъдат: слабост, умора, затруднено концентриране, раздразнителност, главоболие, сърцебиене, задух – симптоми на  фолат дефицитна анемия. Дефицитът на фолиева киселина също може да доведе до болезнени язви по езика и устната лигавица, промени в пигментацията на кожата, косата или ноктите и стомашно-чревни симптоми. Жените с дефицит фолат са изложени на повишен риск от раждане на бебета с дефекти на невралната тръба (спина бифида). Неадекватният фолатен статус на майката също е свързан с ниско тегло при раждане, преждевременно раждане и забавяне на растежа на плода.

Състояния, които са свързани с ниски нива на витамин В9 и повишени нужди от витамина са:

• Хора, които консумират редовно алкохол. Алкохолът пречи на резорбцията на фолат, ускорява разграждането й и отделянето й от бъбреците. Дори умерената консумация на алкохол от 240 ml дневно червено вино или 80 ml дневно водка  в продължение на 2 седмици може значително да намали серумните концентрации на фолат при здрави хора. 
• Жени в детеродна възраст. Всички жени, които могат да забременеят, трябва да получават адекватни количества фолат, за да намалят риска от вродени дефекти на бебето. Масовият прием на фолиева киселина от жените в детеродна възраст е необходим, защото все още голям процент от бременностите са непланирани.  Жените в детеродна възраст трябва да получават минимум 400 mcg дневно фолиева киселина от хранителни добавки и/или обогатени храни в допълнение към фолата, осигурен чрез разнообразна диета. 
• Бременни жени. По време на бременност нуждите от фолат се увеличават поради ролята му в синтеза на ДНК. Затова се препоръчва дневната доза фолат, получавана от хранителни добавки по време на бременност да бъде 600 mcg. Така се гарантира, че бременните получават адекватни за нуждите си количества фолиева киселина.
• Хора с възпалителни чревни заболявания (глутенова ентеропатия, болест на Крон, улцерозен колит) резорбират по-малки количества фолат.
• Намалено количество на стомашната киселина, следствие на атрофичен гастрит или хирургично отстраняване на стомаха или част от него води до намлена резорбция на витамин В9
• Хора със специфична генетична мутация, известна като MTHFR мутация имат намалена способност да превръщат фолата в активната му форма – 5-метилтетрахидрофолат. 
• Хора, приемащи антиепилептични медикаменти. Антиепилептичните лекарства намаляват количеството на фолата в организма затова хората, приемащи такива лекарства имат нужда от допълнителен прием на витамин В9.

Прекомерният прием на фолат е свързан с някои рискове. Ето с какво са свързани те:

• Приемът на големи количества фолати може да “маскира” дефицита на витамин В12. Дефицитът на витамин В12 може да предизвика анемия и неврологични усложнения. Големите дози фолат могат да коригират анемията, предизвикана от дефицит на витамин В12, но не могат да коригират неврологичните увреждания, коити при продължаващ дефицит на витамин В12 могат да станат необратими. 
• Приемът на толкова големи дози фолиева киселина, които тялото няма капацитет да метаболизира до активен фолат, води до наличие в кръвта на неметаболизиране фолиева киселина. Според някои проучвания неметаболизираната фолиева киселина потиска имунитета и води до когнитивна увреда на възрастните хора.

Поради тези възможни негативни ефекти от приема на големи дози фолиева киселина, здравните власти в някои страни са определили горна безопасна дневна доза на прием на фолат от хранителни добавки и обогатени храни. В САЩ тази доза за възрастни е 1000 mcg дневно, а в България – 600 mcg дневно. 

Витамин B12 – кобаламин. Тъй като молекулата на витамин В12 съдържа метала кобалт, различните форми на този витамин носят общо наименование кобаламини. Витамин B12 е необходим за развитието и функционирането на централната нервна система. Необходим е също за формирането на обвивките на нервните влакна, за синтеза на ДНК и за процесите на активация и деактивация на гените. В храната витамин В12 е свързан с белтъци, от които трябва да се отдели, за да се резорбира. Отделянето започва в устната кухина под действието на слюнката, но основно се извършва в стомаха с помощта на солната киселина и стомашните ензими. След това свободният витамин В12 се свързва с транспортен белтък, който се синтезира от стомашните клетки и по този начин се резорбира в тънките черва. Витамин В12 в хранителните добавки е свободен и първата стъпка на отделянето му от белтъците на практика се прескача, когато витаминът се приема по този начин. В човешкия организъм се съхраняват между 1 и 5 mg кобаламин (1000 – 2000 пъти повече от консумираното дневно количество).  Затова дефицитът на витамина може да се прояви години след като е спрял адеквания му внос в тялото.  Около 6% от хората под 60 годишна възраст в САЩ и Великобритания имат дефицит на витамин В12. Този процент скача до 20 % за хората над 60 годишна възраст. При бременност също често има дефицит на витамин В12, но след раждането нивата му в организма се възстановяват спонтанно. Хората с нива на кобаламин близки до долна границат са много повече. Признаците на дефицитът на витамин В12 обикновено започват с невро-психични симптоми – изтръпване и мравучкане на крайниците, неврност, тревожност и депресия, които могат да продължат дълго преди да се появи следващия симптом – анемия. Анемията (нисък брой на червени кръвни клетки) е съпроводена с бледа кожа, отслабване, сърцебиене, задух, възпаление на езика. При бременни и кърмещи жени дефицитът на витамин В12 може да причини дефекти на невралната тръба, забавяне в развитието и растежа и анемия на плода. 

Състояния, които са свързани с ниски нива на витамин В12 и повишени нужди от витамина са:

• Хора с атрофичен гастрит: Атрофичният гастрит е автоимунно състояние, при което антитела унищожават клетките на стомаха, които произвеждат солна киселина и транспортния белтък, необходим за резорбцията на витамин В 12.  Обикновено 8-9% от населението над 65 години има атрофичен гастрит
• Хора с инфекция от Хеликобактер пилори (Helicobacter pylori). Тази бактерия причинява възпаление, което води до понижена резорбция на кобаламин.
• Хора със стомашно-чревни възпаления: Глутеновата ентеропатия и болестта на Крон са заболявания, които предизвикват хронично възпаление на тънкото черво, където се резорбира витамин В12
• Хора претърпели операции на стомаха и тънките черва. Такива операции, могат да доведат до понижен или липсващ синтез на транспортен белтък или намалена резорбция на витамина.
• Вегетарианци и вегани: храната, богата на витамин В12 е от животински произход.
• Бебета на жени вегани или вегетарианци, докато са още само на кърма. Понякога този дефицит е много тежък и води до нарушен растеж и развитие, неврологични нарушения и анемия. 
• Хора, които продължително време приемат някои лекарства. Такива са метформин (често изписван при инсулинова резистентност и диабет тип II), инхибитори на протонната помпа (омепразол, рабепразол, ланзопразол, пантопразол) 
• Хора с вродени дефекти на транспортния белтък или вродена нарушена резорбция на витамин В12.

Няма определена горна безопасна доза на витамин В12. Приемът на високи дози не води до нежелани ефекти, няма токсичност, а излишните количества се извеждат от организма с урината. 

Както всички водоразтворими витамини В витамините се приемат на гладно (15 минути преди хранене)  с достатъчно количество течност. 

Norwegian Fish Oil® предлага набор от ключови за организма хранителни добавки и e сред най-бързо развиващите се компании на пазара на омега-3 полиненаситените мастни киселини. Продуктите, които компанията предлага са предпочитаният избор в над 40 държави по света, заради високата концентрация на съставките си и чистотата на използваните суровини.