Нова опаковка на Омега-3 Високо концентрирано норвежко рибено масло +50% повече капсули: 180. Безплатна доставка при поръчки над 120 лв.

Няма човек който да не е чувал за витамин С и колко важен той е за здравето. Приемаме го, когато сме болни от сезонна вирусна инфекция или когато контактуваме с болни и искаме да се предпазим от разболяване. Приемаме го, когато сме склонни към кръвотечение или пък като антиоксидант. Рядко обаче си задаваме въпроса какво точно прави витамин С в нашия организъм и как ни помага. Отговорите на тези въпроси търсим в тази статия.

Синтезира ли се витамин С в човешкия организъм?

Витамин С не се синтезира в човешкия организъм и трябва да бъде набавян с храната или посредством хранителни добавки. Интересен факт е, че в групата на бозайниците само хората, някои примати и морското свинче не могат да си синтезират сами витамин С.
Богатите на витамин С храни са суровите плодове и зеленчуци. Топлинната обработка на храната, сушенето, осоляването и други видове преработка значително намаляват количествата му. Зимният и пролетният сезон обикновено предлагат по-малък избор на сурови плодове и зеленчуци. Поддържането на оптимални концентрации на витамин С в тялото обаче е абсолютно необходимо, защото той е натоварен с жизненоважни функции.

Какви са функциите на витамин С в човешкия организъм?

  1. Витамин С е мощен антиоксидант. Аниоксидантите са вещества, които неутрализират негативния ефект на свободните радикали (увреждащи клетките субстанции). Повишено количество свободни радикали се образуват при следните заболявания и състояния:
    • тежки остри заболявания;
    • хроничните заболявания, включително рак;
    • тютюнопушене и злоупотреба с алкохол;
    • прием с храната, богата на големи количества омега-6 мастни киселини;
    • дишане на мръсен въздух и досег до други токсини в околната среда (тежки метали, мухъл, инсектициди, пестициди);
    • стрес и недоспиване;
    • заседнал начин на живот и затлъстяване;

    Изброените заболявания и състояния изискват прием на по-големи количества витамин С.

  2. Витамин С подобрява имунитета. Множество проучвания при хора са доказали, че приемът на витамин С подобрява функцията на имунната система. Според тези проучвания витамин С:
    • намалява честотата на вирусните инфекции;
    • спомага за по-лекото и бързо протичане, както на банални простудни заболявания, така и на по-тежки белодробни инфекции;

    Известно е, че добре функциониращата имунна система разпознава и унищожава раково променените клетки. Епидемиологични проучвания са показали, че диета, богата на плодове и зеленчуци може да понижи риска от развитие на някои видове рак (рак на гърдата, рак на дебелото черво, рак на белите дробове). Учените подозират, че този ефект се дължи на голямото съдържание на витамин С в суровите плодове и зеленчуци и неговия ефект за подобряване на имунната система.

  3. Витамин С участва в синтезата на колаген. Колагенът е най-разпространения белтък в човешкото тяло и е основен елемент на съединителната тъкан. Всъщност понякога склонността към кървене се дължи на недостатъчното количество колаген в стената на кръвоносните съдове, следствие на ниски нива на витамин С в организма. Често причината за кървене от венците или продължителния месечен цикъл при жените е точно тази. Приемът на витамин С увеличава синтезата на колаген, заздравява стената на кръвоносните съдове и намалява кървенето. Именно това е причината за “кръвоспиращото” действие на витамин С, а не повишеното съсирване на кръвта, каквото твърдение е широко разпространено сред хората.
  4. Витамин С е особено важен за нервните клетки. Нервните клетки имат много по-интензивен оксилителен метаболизъм сравнение с другите клетки на тялото и съответно образуват много повече свободни радикали. Именно заради това те имат повишена нужда от витамин С, който чрез мощния си антиоксидантен ефект ги предпазва от оксидативния стрес.
    Много учени са изследвали дали приемът на витамин С може да предпази от мозъчен инсулт. Статистическият анализ (метаанализ) на всички тези проучвания показва, че допълнителният прием на витамин С наистина намалява риска от мозъчен инсулт.
  5. Други функции:
    • подобрява очното здраве: редица изследвания показват, че регулярния дневен прием на повече от 300 мг витамин С с храната и/или с хранителни добавки води до забавяне на възрастовата макулна дегенерация и с намаление на случаите на катаракта;
    • проучвания показват, че приемът на витамин С намалява риска от развитие на подагра;
    • смята се, че усвояването на желязото от организма е по-ефективно, ако то е комбинирано с витамин С;

Какво представляват хранителните добавки, съдържащи витамин С?

Витамин С като хранителна добавка или медикамент най-често се предлага под формата на L-аскорбинова киселина. L-аскорбиновата киселина, както показва името й има кисело Ph. Както всички водоразтворими субстанции, така и L-аскорбиновата киселина трябва да се приема на гладно, за да се резорбира пълноценно. Киселият й характер обаче често дразни празният стомах и предизвиква гадене, повръщане, киселини и болки дори при здрав и нечувствителен стомах. Хората с по-чувствителни стомаси или страдащите от гастрит и язва на практика не могат да приемат на гладно витамин С под формата на L-аскорбинова киселина.

Какви са алтернативите на киселия витамин С?

С+ Киселинно Неутрален е алтернативна форма на витамин С. В него активната съставка НЕ е L-аскорбинова киселина, а е калциева сол на аскорбиновата киселина, наречена калциев аскорбат. Калциевият аскорбат притежава същите качества и ползи като L-аскорбиновата киселина, но за разлика от нея щади стомаха и не предизвика нежеланите ефекти на на L-аскорбиновата киселина при прием на гладно (гадене, повръщане, болка в стомаха). В допълнение калциевият аскорбат има по-удължено действие в организма, в сравнение с L-аскорбиновата киселина.

С+ Киселинно Неутрален може да се приема без проблем на гладно, като по този начин се гарантира максималната резорбция на витамин С. С+ Киселинно Неутрален е подходящ и за хора с гастрит и язва, които не могат да приемат витамин С под формата на L-аскорбинова киселина.

д-р Милена Коцева