Това, което ме подтикна да напиша тази статия, са многото запитвания на мои пациенти дали има смисъл да си направят едно или друго лабораторно изследване. Обикновено изследванията, за които става въпрос са нетрадиционни и най-често доста скъпи. Често те са назначени от хора без медицинско образование или от някоя лаборатория или някой медицински център са обяснили, че е невъзможно да се почувствате по-добре, ако не си направите точно тези изследвания. В други случаи пациентите сами решават да си направят изследвания, които техни познати са си направили. Ако някой Ви съветва или Вие се колебаете дали да си направите определени изследвания задайте си следите въпроси:

Каква информация ще ми донесат резултатите от това изследване?

Може би най-яркият пример за това, колко полезен може да е този въпрос, са генетичните изследвания. Генетичните изследвания показват какви гени носите. В редките случаи, когато за определена мутация знаем , че директно причинява едно или друго заболяване, генетичните изследвания са безценни. В тези случаи доказването на мутацията поставя диагнозата и съответно се определя възможното лечение и прогнозата. Но какво значи за по-комплексните заболявания или пък за качеството ни на живот, ако просто изследваме гените си? Ами разбираме какви гени носим и нищо повече.

Дали един или друг ген работи и в каква степен работи зависи от външната среда. Епигенетиката е млада наука, която проучва как факторите на средата променят изявата на гените и как да се променят факторите на средата, така че да се намалят нежеланите изяви на гените. Пример за фактор, който изключително много променя функционирането на гените, които носим е нивото на метилиране, което може да се изследва и може не много трудно да се коригира. Смята се, че епигенетичните открития тепърва предстоят и те ще дадат възможност за намаляване в честотата на някои заболявания. За мен на този етап на развитие на генетиката, епигенетичните фактори са много по-важни от гените, които носим. Гените, които носим не можем да променим, но можем да променим факторите на средата, така че гените ни да функционират оптимално.

Информацията, която ще получа от изследването, ще доведе ли до въвеждането на нови терапевтични подходи за решаване на моя проблем?

Ако резултатът от изследването няма да промени с нищо начина на живот на пациента и терапията за проблема му, просто не си струва да го правите. Особено ако е скъпо. В такъв случай е много по-добре да вложите парите за изследването в терапията. Пример за такъв случай е следния: дете със слаб мускулен тонус, при което невролозите не са намерили никакво сериозно заболяване, което би могло да го причинява. Те са назначили интензивна кинезитерапия, рехабилитация, ерготерапия и (в случай на забавен или неясен говор) терапия с логопед. Родителите искат да разберат дали детето има генетични или метаболитни дефекти, отговорни за състоянието, но защо? В този случай,дори да ги има, терапевтичният подход за преодоляване на проблема остава същият. Според мен единствената причина да се инвестират средства в изследвания за търсене на генетични или метаболитни дефекти в този случай е, ако двойката планира следващо дете. Иначе е по-добре парите за изследването да се вложат в терапията на детето.

Готов ли съм на промяната в стила на живот, която ще е необходима, за да се почувствам по-добре?

Решавате да си направите изследване за хранителни непоносимости, защото имате стомашно-чревни или някакви други симптоми, които могат да се дължат на непоносимост към храни. Добре е преди това да си зададете въпроса готови ли сте да спазвате строга диета месеци наред според резултата? Този въпрос е още по-валиден, ако става въпрос за малко дете, на което е трудно да обясниш защо го лишаваш от любимите му храни. Моят опит показва, че понякога въвеждането на диета на дете (особено на дете с проблем в развитието) в такава степен изнервя обстановката вкъщи, че детето вместо да се подобри се влошава.

Изследванията, които ми предлагат, ще покажат ли еднозначно какъв е проблемът или са по-скоро ориентировъчни?

Има изследвания, които показват само ориентировъчно какво е възможно да не е наред с организма, за да се чувствате зле, и точно те често са доста скъпи. Едно такова изследване е изследването на органични киселини в урината. То е нещо като груб скрининг на възможни дефицити, натрупвания, дисбаланси, метаболитни нарушения. То обаче въобще не ви показва категорично къде е проблемът. Някои пациенти след като получат резултата съвсем се объркват, защото за всяка органична киселина в урината, която не е в нормални граници са изброени по няколко възможни причини. И тогава пациентите тепърва започват с допълнителни изследвания, с които да установят коя от тях е вярната в техния случай.

Случва се също резултатът от изследването на органични киселини в урината да не може да се потвърди с друго изследване. Да се избере терапевтичен подход в този случай е доста трудно. Например ниските нива на пиридоксинова киселина в урината може да се дължат на ниско ниво на витамин В6 в организма ,което от своя страна може да е поради недостатъчно приемане на витамина или поради недобра резорбция или пък дисбиоза. Случвало се е обаче, когато изследваме нивото на витамин В6 в кръвта на пациент с ниски нива на пиридоксинова киселина да видим резултат над горна граница на нормата. Ако дадем на такъв човек витамин В6 на база на първоначалното изследване, рискуваме да получи изтръпване на кожни участъци и безсъние, поради предозиране на витамин В6.

Методиката, по която се правят изследванията надеждна ли е?

Някои изследвания не се приемат от всички медицински специалисти. Ако искате да си направите такова изследване, задайте си въпроса защо то не е общоприето? Случвало ми се е да видя изследване за хранителни непоносимости, което да сочи непоносимост към глутен, но съвсем добра поносимост към хляб!? Или непоносимост към лайм, лимон и череши при малко дете, което никога не се е докосвало до тези плодове. Или фецес диагностика, която едновременно показва засилени ферментационни процеси в червата и в същото време по-високо от нормалното Ph. За всички, които си спомнят химията и биологията от училище е ясно, че ферментацията понижава Ph, а не го увеличава. Или течна фекална проба, в която е описано, че водата и мазнините са в количества по-ниски от нормалното. Според някои от специалистите по имунология, микробиология и клинична лаборатория, самите методики на тези изследвания не гарантират меродавни резултати. Други обаче ги приемат.

Освен това, дори и най-надеждните методики трябва да се изпълняват по правилата, ако искаме резултатите да са точни. Ако лаборията оставя дълго време пробите преди да бъдат обработени, то резултатите няма да са точни. Имала съм случаи, при които партньорска лаборатория на тази, в която е взета кръвта, ме нотифицира, че резултатите от изследванията при тях няма да са коректни, защото изпратената им кръв е хемолизирала. Далеч не всички лаборатории обаче ще Ви известят, че пробите на са в добър вид.

За да бъдат меродавни резултатите от изследването на метали в кръвта, на пример, кръвта трябва да се вземе в специални епруветки за метали при специфични правила, необходими за да не се замърси кръвта с метали от външната среда. Последното се случва много лесно и води до отчитане на по-високи нива от реалните. Масово в лабораториите не се спазват тези изисквания и резултатите са откровено неверни! Имала съм случай в, който една лаборатория взема кръв за изследване на цинк и я изпраща в партньорска лаборатория, която да направи самото изследване. Партньорската лаборатория установява нива на цинк много над нормата и притеснените от резултатите специалисти се свързват с пациента и го канят да повторят пробата. Какво беше учудването на всички, когато резултатите от второто изследване няколко дни по-късно бяха на долна граница на нормата!?!

Защо специалистите в този медицински център ми препоръчват всички изследвания, които предлага медицинският център или негова партньорска лаборатория?

Обикновено пациентът няма нужда от всички изследвания на света. Изследванията се правят, за да се подкрепи или отхвърли състояние, заподозряно на база на някаква анамнеза или белези. Ако някой Ви казва, че е необходимо да изследвате всичко, което предлага, то имайте предвид, че често индивидуалните специалисти и медицинските центрове работят с лаборатории, от които получават съответните комисионни.

Обясниха ли ми специалистите, с които се консултирам защо предпочитат една или друга лаборатория?

Случва се специалисти да имат предпочитание към една или друга лаборатория. Често това е така, защото в практиката си са се сблъскали с некоректни и подвеждащи резултати от дадена лаборатория и искат да предпазят себе си и пациента от евентуални грешки в диагнозата и терапията. Понякога обаче обективна причина, свързана със здравето на пациента за предпочитането на някоя лаборатория няма. Причината е комисионната, която получава специалистът от съответната лаборатория. Това е честа практика в България. Редно е специалистът да обясни на пациента защо предпочита определена лаборатория.

Използвайте разумно ресурсите си

Накрая искам да завърша с това, че уважавам желанието и стремежа на всеки да се чувства добре и да има пълноценен начин на живот. Когато един човек страда или е подтиснат е склонен да инвестира във всичко, което някой му предложи само и само да се справи с проблема. Не трябва да забравяте обаче, че има хора, които биха се възползвали от Вашето състояние и биха Ви заблудили за необходимостта от едно или друго изследване. Важно е да мислите и четете, а при необходимост и да търсите допълнителни съвети, за да не се окаже, че е можело да вложите средствата си в много по-полезна за Вас диагностика или лечение.

Д-р Милена Коцева

Facebook Comments