Хиперактивност и дефицит на вниманието при възрастни

При дефицит на вниманието хората се затрудняват да останат концентрирани върху една дейност за дълго време.

Макар и да свързваме Синдрома на хиперактивност и дефицит на вниманието (ADHD) с детската възраст, той не е проблем само на децата. Част от симптомите при деца, диагностицирани с ADHD продължават да им създават затруднения и в зряла възраст. ADHD може да остане неразпознат в детството, но в зрелия живот симптомите му да станат пречка за ангажирания и работещ на бързи обороти човек. За ADHD се говори и мисли от сравнително скоро и част от възрастните с ADHD, които са страдали от този синдром и като деца, не са били диагностицирани защото никой не е знаел, че затрудненията им са предизвикани от синдрома.

Какви са симптомите на ADHD при възрастни?

При възрастни ADHD често изглежда съвсем различно, отколкото при децата. С напредването на възрастта хиперактивността е все по-рядък симптом на ADHD. Други са водещите симптоми при възрастни и комбинацията им е уникална за всеки човек. Обикновено възрастният човек с ADHD има някои от следните симптоми:

  • може да се съсредоточа върху дейности, които са интересни и ангажиращи за него, но се затруднява да остане съсредоточен върху ежедневни, рутинни задачи;
  • лесно се разсейва от звуци, гледки или дейности, извършвани край него;
  • лесно се отегчава от дадена дейност;
  • прескача от една дейност на друга;
  • мислите му прескачат между няколко теми и изпитва затруднения да се концентрира върху една от тях;
  • мисли за друго, когато чете и разбира това след като установи, че не е схванал смисъла на прочетеното;
  • загубва фокус по време на разговор и започва да мисли за нещо друго;
  • пренебрегва детайли, което води до грешки в работата;
  • има лоши умения за слушане;
  • прекалено фокусиране върху интересни и поглъщащи дейности до степен, че да не забелязва всичко останало;
  • хронично закъснява;
  • склонен е да отлага дейности;
  • подценява времето, необходимо за изпълнение на задачите;
  • не завършва или трудно завършва стартирали проекти;
  • импулсивен е;
  • изпитва трудности да запази за дълго време социално приемливото поведение в различни ситуации;
  • има проблеми със справянето с чувства и емоции;
  • затруднява се да седи в една поза дълго време;
  • вътрешно неспокоен и възбуден е.

Какво предлага конвенционалната медицина за справяне с дефицита на вниманието (ADHD)?

Освен поведенческа терапия, конвенционалната медицина предлага лечение на ADHD с психостимуланти, антидепресанти, атомоксетин, клонидин. Психостимулантите са най-разпространеното лекарствено лечение на ADHD. Метилфенидатите, какъвто е и препаратът Концерта са най-често изписваните лекарства при ADHD. Те обикновено повлияват добре ADHD, но понякога имат неприятни и дори опасни нежелани лекарствени реакции: повишено кръвно налягане, повишена сърдечна честота, други сърдечно-съдови усложнения, психиатрични проблеми.

Какви са алтернативните възможности за справяне с ADHD?

Алтернативните терапии за различни състояния са предмет на т.нар. алтернативна и допълваща медицина, която предлага набор от здравни практики и продукти, които не се считат за част от конвенционалната медицина.

  1. Диета: няма специфична диета, която да е доказала, че ефективно намалява симптомите на ADHD. Повечето специалисти обаче са на мнение, че ограничаването на захарта, изкуствените подсладители и оцветители намаляват симптомите на ADHD.
  2. Екстракти от билки:
    • Розов златовръх (Rhodiola rosea) – това е една от най-проучваните билки в света. Тя принадлежи към групата на адаптогените, които имат свойствата да защитават организмите от множество видове стресови фактори – околната среда, химически, инфекциозни, хипоксични, токсични и други.
      Известно е, че при ADHD нивата на допамин и норепинефрин в мозъка са ниски. Проучванията на розовия златовръх и конкретно на екстракта от розов златовръх, който съдържа 3% розавин, показват че ефектите му са свързани с повишаване на нивата на допамин, норепинефрин и серотонин в мозъка. Това обяснява как и защо качествения екстракт от розов златовръх повлиява симптомите на ADHD. Продукт, който съдържа екстракт от розов златовръх с 3 % розавин е и ВитаДинамик. Ефективната за ADHD доза на ВитаДинамик е индивидуална и се постига с бавно покачване на приема до повлияването на симптомите на ADHD. ВитаДинамик е добър и безвреден вариант, с който се постига концентрация и работоспособност.
      В допълнение екстрактът от розов златовръх намалява прекомерното освобождаване на хормона на стреса кортизол и по този начин има емоционално успокояващо въздействие.
    • Гинко билоба – Проучвания при животни показват, че екстрактът от гинко билоба повишава нивата на невротрансмитера допамин, който е в ниски нива в мозъка на хора с ADHD. Тази констатация обаче не е потвърдена при хора. Проучванията при хора са стигнали до извода, че гинко билоба значително подобрява вниманието, паметта, скоростта на обработка на информация, хиперактивността и тревожността в сравнение с плацебо.
  3. Омега-3 мастни киселини: Омега-3 мастните киселини, чиито най-пълноценен източник е рибеното масло, имат множество физиологични функции. Освен, че притежават изразен противовъзпалителен ефект и са структурен елемент на мозъчните клетки, те участват и в метаболизма на невротрансмитера допамин. Проучвания са показали, че омега-3 мастните киселини при хора с дефицит на вниманието често са под нормата. Други проучвания пък са показали значително намаляване на симптомите на ADHD след суплементация с високи дози омега-3 мастни киселини. Натрупаните данни показват също, че най-добри резултати по отношение на ADHD се постигат с рибено масло, в което съотношението на омега -3 мастните киселини EPA/DHA e в полза на EPA. Важно е освен да съдържа адекватни дози омега-3 мастни киселини, рибеното масло да бъде чисто. На тези две условия на българския пазар отговоря Норвежко Рибено Масло. То се произвежда от телата на дребни, диви риби, които стоят в началото на хранителната верига и съответно са възможно най-чисти. Това доказва и анализ сертификатът, който съпровожда всяка партида на продукта. Норвежко Рибено Масло съдържа високи дози омега-3 мастни киселини и проучванията с него при деца със синдром на Рет са показали висока ефективност.
  4. Минерали:
    • желязо – желязото играе важна роля в синтезата на някои невротрансмитери и най-вече допамина. Нивата на желязо в организма се установяват чрез изследване на серумния феритин, който е много по-показателен отколкото изследването на серумно желязо и ЖСК. Проучвания при хора са показвали, че суплементацията с желязо при хора с нисък феритин намалява симптомите на ADHD.
    • цинк– цинкът е минерал, който участва в регулирането на невротрансмитерите допамин и норепинефрин. Проучвания са показали, че ниските нива на цинк са свързани с хиперактивност, импулсивност и невнимание, както и че допълнителният прием на цинк значително намалява симптомите на ADHD. Изследването на цинк в кръвта изисква специални епруветки и методика. Малко лаборатории могат да изследват цинк по правилата и резултатите да са меродавни.
  5. Мелатонин: Част от хорта с ADHD страдат от безсъние. Безсънието може да e симптом на ADHD, нежелан ефект на лекарства, използвани за повлияване на ADHD или следствие на нерегулярен режим на сън и бодърстване. Хората с ADHD, страдащи от безсъние могат да си помогнат приемайки мелатонин. Мелатонинът е естествен хормон, който се отделя циклично от епифизата като реакция на естествения цикъл ден-нощ. Тъмнината стимулира отделянето на мелатонин, а той от своя страна успокоява и води до заспиване. Проучвания при хора с ADHD, които имат проблеми със съня показват ефективност на мелатонина при краткосрочна и дългосрочна употреба.

д-р Милена Коцева

Източници

  1. Konofal E, Lecendreux M, Arnulf I, Mouren MC. Iron deficiency in children with attention-deficit/hyperactivity disorder. Archives of Pediatrics & Adolescent Medicine. 2004; 158:1113–1115
  2. Konofal E, Lecendreux M, Deron J, Marchand M, Cortese S, Zaïm M, Arnulf I. Effects of iron supplementation on attention deficit hyperactivity disorder in children. Pediatric Neurology. 2008.
  3. Calarge C, Farmer C, DiSilvestro R, Arnold LE. Serum ferritin and amphetamine response in youth with attention-deficit/hyperactivity disorder. Journal of Child and Adolescent Psychopharmacology. 2010; 20:495–502.
  4. Bilici M, Yildirim F, Kandil S, Bekaroğlu M, Yildirmş S, Değer O, Aksu H. Double-blind, placebo-controlled study of zinc sulfate in the treatment of attention deficit hyperactivity disorder. Progress in Neuro-Psychopharmacology and Biological Psychiatry. 2004; 28:181–190.
  5. Arnold LE, Bozzolo H, Hollway J, Cook A, DiSilvestro RA, Bozzolo DR, Williams C. Serum zinc correlates with parent-and teacher-rated inattention in children with attention-deficit/hyperactivity disorder. Journal of Child & Adolescent Psychopharmacology. 2005; 15:628–636.
  6. Arnold LE, DiSilvestro RA, Bozzolo D, Bozzolo H, Crowl L, Fernandez S, Joseph E. Zinc for attention-deficit/hyperactivity disorder: placebo-controlled double-blind pilot trial alone and combined with amphetamine. Journal of child and adolescent psychopharmacology. 2011; 21:1–19.
  7. Antalis CJ, Stevens LJ, Campbell M, Pazdro R, Ericson K, Burgess JR. Omega-3 fatty acid status in attention-deficit/hyperactivity disorder. Prostaglandins, leukotrienes, and essential fatty acids. 2006; 75:299–308
  8. Dervola KS, Roberg BA, Wøien G, Bogen IL, Sandvik TH, Sagvolden T, Walaas SI. Marine omega-3 polyunsaturated fatty acids induce sex-specific changes in reinforcer-controlled behavior and neurotransmitter metabolism in a spontaneously hypertensive rat model of ADHD. Behavioral and Brain Functions. 2012; 8:9081–1188
  9. Bloch MH, Qawasmi A. Omega-3 fatty acid supplementation for the treatment of children with attention-deficit/hyperactivity disorder symptomatology: systematic review and meta-analysis. Journal of the American Academy of Child & Adolescent Psychiatry. 2011; 50:991–1000.
  10. Sonuga-Barke EJ, Brandeis D, Cortese S, Daley D, Ferrin M, Holtmann M, Sergeant J. Nonpharmacological interventions for ADHD: systematic review and meta-analyses of randomized controlled trials of dietary and psychological treatments. American Journal of Psychiatry. 2013; 170:275–289.
  11. Petkov VD, Yonkov D, Mosharoff A, Kambourova T, Alova L, Petkov VV, Todorov I. Effects of alcohol aqueous extract from Rhodiola rosea L. roots on learning and memory. Acta physiologica et pharmacologica Bulgarica. 1986; 12:3–16.
  12. Stancheva SL, Mosharrof A. Effect of the extract of rhodiola rosea L. on the content of the brain biogenic monoamines. Medecine Physiologie Comptes Rendus De L’Academie Bulgare Des Sciences. 1987; 40:85–87
  13. van Diermen D, Marston A, Bravo J, Reist M, Carrupt PA, Hostettmann K. Monoamine oxidase inhibition by Rhodiola rosea L. roots. Journal of Ethnopharmacology. 2009; 122:397–401.
  14. Panossian A, Wikman G, Sarris J. Rosenroot (Rhodiola rosea): traditional use, chemical composition, pharmacology and clinical efficacy. Phytomedicine. 2010; 17:481–493.
  15. Darbinyan V, Kteyan A, Panossian A, Gabrielian E, Wikman G, Wagner H. Rhodiola rosea in stress induced fatigue–a double blind cross-over study of a standardized extract SHR-5 with a repeated low-dose regimen on the mental performance of healthy physicians during night duty. Phytomedicine. 2000; 7:365–371
  16. Shevtsov VA, Zholus BI, Shervarly VI, Vol’skij VB, Korovin YP, Khristich MP, Wikman G. A randomized trial of two different doses of a SHR-5 Rhodiola rosea extract versus placebo and control of capacity for mental work. Phytomedicine. 2003; 10:95–105.
  17. Yoshitake T, Yoshitake S, Kehr J. The Ginkgo biloba extract EGb 761® and its main constituent flavonoids and ginkgolides increase extracellular dopamine levels in the rat prefrontal cortex. British Journal of Pharmacology. 2010; 159:659–668
  18. Fehske CJ, Leuner K, Müller WE. Ginkgo biloba extract (EGb761®) influences monoaminergic neurotransmission via inhibition of NE uptake, but not MAO activity after chronic treatment. Pharmacological Research. 2009; 60:68–73.
  19. Diamond BJ, Bailey MR. Ginkgo biloba: Indications, mechanisms, and safety. Psychiatric Clinics of North America. 2013; 36:73–83.
  20. Niederhofer H. Ginkgo biloba treating patients with attention-deficit disorder. Phytotherapy Research. 2010; 24:26–27.
  21. van der Heijden KBV, Smits MG, Van Someren EJ, Ridderinkhof KR, Gunning WB. Effect of melatonin on sleep, behavior, and cognition in ADHD and chronic sleep-onset insomnia. Journal of the American Academy of Child and Adolescent Psychiatry. 2007; 46:233–241.
  22. Bendz LM, Scates AC. Melatonin treatment for insomnia in pediatric patients with attention-deficit/hyperactivity disorder. Annals of Pharmacotherapy. 2010; 44:185–191.
  23. Sharma A, Gerbarg PL, Brown RP. Non-Pharmacological Treatments for ADHD in Youth. Adolesc Psychiatry (Hilversum). 2015;5(2):84–95.