Ще започнем с уговорката, че Синдромът на Надбъбречна Умора (СНУ) е различно състояние от болестта на Адисон. Болестта на Адисон е тежко, животозастрашаващо състояние, при което надбъбречните жлези са подложени на прогресивно разрушаване. СНУ е състояние, в което организма ни изпада, когато е подложен на сериозен или хроничен стрес. Конвенционалната медицина не признава термина СНУ. Всеобщо възприето е обаче съществуването на състояние наречено Синдром на Хронична Умора, чиято биологична същност още не е изяснена. Една от основните хипотези е именно нарушение на баланса на надбъбречните жлези, тоест СНУ.
Какви са причините за СНУ?
Съвременният начин на живот за повечето от нас е съпроводен със стрес. Той може да бъде не толкова силен, но продължителен или дори непрекъснат в определени периоди от живота ни. В други случаи, стресът може да не е толкова продължителен, но пък да е наистина силен. Стресът като цяло и особено в съчетание с нездравословен начин на живот (тютюнопушене, прекаляване с алкохол, прекалено физическо натоварване и нередовно хранене) може да доведе до синдром на надбъбречната умора.
Как реагира тялото ни на стрес?
Реакцията на стрес е здравословна и животоспасяваща. При стрес в мозъка се отделя невротрансмитерът норепинефрин, който учестява пулса ни, повишава кръвното ни и ни кара да застанем на щрек. Норепинефриннът обаче въздейства и на хипоталамуса. Хипоталамусът на свой ред отделя хормон, който възбужда хипофизната жлеза, която пък активира надбъбречните жлези. Последните са разположени върху горния полюс на бъбреците и синтезират множество хормони, включително кортизол. Кортизолът е един от най-важните хормони, които се отделят при стрес. Именно той помага на организма да се адаптира в отговор на стреса.
Всеки организъм има различна устойчивост на стрес. Когато стресът е прекалено силен за организма или продължи много дълго тялото преминава през следните промени, носещи името Синдром на Надбъбречната Умора.
Стадий на тревожна реакция
Този стадий може да продължи месеци и дори години. При него норепинефринът се синтезира в повишени количества и това поставя организма в състояние на възбуда и бдителност. В условията на стрес, тази възбуда често ни се струва нещо положително. Хората я използват, за да се справят с проблемите, предизвикващи стреса или дори я считат за своя силна страна. Така обаче те несъзнателно задълбочават проблема, защото се лишават от сън и почивка, когато е време за тях. Естествено, хипоталамусът, хипофизата и съответно надбъбреците също са активирани повече от нормалното, тъй като организмът се стреми да се адаптира към стреса.Отделянето на голямо количество кортизол обаче води и до физическо и емоционално пренапрежение, включително и във времето за сън.
Хората в този стадий или нямат оплаквания или се оплакват от лека умора. Ежедневните им дейности и работата им не страда, но често ще чуете от тях, че имат нужда от стимулиращи напитки не само сутрин, но и през деня, за да не загубят работоспособността си. Почти всички хора са преминавали през този първи стадий на СНУ, някои още в юношеските си години. Характерното за този стадий е, че ако стресът изчезне и организмът си почине, възстановяването е пълно. Проблем възниква, когато няма как стресът да се преустанови или човек не осъзнава, че има проблем и не предприема мерки.
Стадий на съпротива
Продължаващият или прекалено силен стрес увеличава нуждите на организма от кортизол и други антистресови хормони. Хипоталамусът, хипофизата и надбъбреците са претоварени от интензивното си функциониране и производството на големи количества кортизол. В този стадий на СНУ кортизолът достига своя максимум. Високото ниво на кортизол в тялото води до:
- Повишен апетит и желание за сладко. Не всички хора в стадий 2 имат повишен апетит, при малка част от тях апетитът е потиснат.
- Намален интензитет на метаболизма и напълняване. При някои от хората, мастната тъкан се натрупва основно около вътрешните органи и пораства обиколката на корема. Напоследък се смята, че кортизолът участва и в развитието на метаболитния синдром.
- Повишени нива на триглицериди и холестерол.
- Спазъм на кръвоносните съдове и повишено кръвно налягане. За повишаването кръвно налягане допринася и учестеният от стреса пулс. При по-млади хора се задействат компенсаторни механизми, които успяват да задържат кръвното налягане в границите на нормата, но при хора на и над средната възраст кръвното налягане се покачва.
- Потискане на имунната система – хората в стадий 2 обикновено страдат по-често от инфекции.
- Разсеяност, психо-емоционална лабилност, проблеми с паметта.
Обикновено тези хора имат нормален живот с периоди на по-сериозна умора, последвани от възстановяване. При физическо натоварване хората в стадий 2 обикновено за кратко се чувстват по-добре и тонизирани. Именно затова някой хора в стадий 2 на СНУ буквално се пристрастяват към физическото натоварване и прекаляват с него. Движението за тях е необходимо, но трябва да бъде дозирано и редувано с почивки. В противен случай то може да задълбочи проблема и понякога дори да доведе до остро преминаване към следващия стадий на СНУ след изтощителна тренировка. Стадий 2 може да продължи с години, дори десетилетия. Някои хора остават в този стадий до края на живота си без да осъзнават, че СНУ причинява хроничните им оплаквания. В стадий 2 промяната в начина на живот и храненето, както и някои хранителни добавки и билки могат да помогнат да се възстановите.
Стадий на изтощението
В този стадий стресът продължава, но кортизолът започва да спада, тъй като надбъбречните жлези вече са изтощени от продължителната работа на бързи обороти. Белези, че сте в стадий 3 на СНУ могат да са:
- Склонност към ниска кръвна захар или симптоми на ниска кръвна захар без да е регистрирана такава. Обикновено веднага след нахранване кръвната захар се покачва, но бързо след това пада и хората изпитват глад, сърцебиене, тревожност, изпотяване, замайване. Хората имат нужда от хранене по- често от обикновено.
- Склонност към ниско кръвно налягане, поради дехидратация и загуба на соли. Симптоми на ниско кръвно налягане могат да бъдат замайване, причерняване особено при ставане, главоболие, тревожност, изтръпване. Тези хора са много чувствителни към жега.
- Умора. Умората през този стадий постепенно прогресира, а необходимата почивка за възстановяване се увеличава, като хората имат нужда от почивка и през деня. В края на този стадий хората на практика са неработоспособни.
- Тревожност, депресия, пристъпи на паника, замайване до усещането за мозъчна мъгла.
- Дисбаланс на половите хормони, намалено либидо, естрогенна доминантност.
Стадий 3 е тежко състояние и изисква много време, голяма промяна в начина на живот, хранителни добавки и понякога лекарства, които да подпомогнат възстановяването. Много по-лесно би било, ако хората осъзнават, че имат проблем, когато са в стадий 1 или стадий 2. Тогава възстановяването е много по-бързо и много по-лесно.
Д-р Милена Коцева
Източник: Lam M. Lam D. Anatomy of adrenal fatigue syndrome: Clinical Stages 1–4. First edition, 2012
