Химичните процеси в мозъка са извънредно сложни. На учените им е отнело десетилетия, за да разгадаят основните процеси, които се случват в този орган и да идентифицират веществата, които са отговорни за това. Ясно е, обаче, че ще са необходими още десетилетия, за да се разкрие цялостната картина на функционирането на органа, отговорен за най-висшите функции в организма.
В мозъка на възрастен човек има средно 100 милиарда мозъчни клетки, като всяка клетка има по около 1000 връзки с околните клетки. Всяка мисъл, действие и емоция са възможни само чрез комуникацията между мозъчните клетки, което се осъществява чрез специфични химични вещества наречени невротрансмитери.
Общоприета е тезата, че всички ментални и поведенчески заболявания са свързани с нарушения в нивата или функцията на невротрансмитерите. Известни са множество невротрансмитери в мозъка на човека, като някои от тях са отговорни за основни мозъчни процеси, а други имат второстепенна и поддържаща роля. Серотонин, допамин, ацетилхолин, норепинефрин, глутамат, гама-амино маслена киселина (ГАМК, GABA) и аспаргинова киселина са примери за невротрансмитери, като всеки има своя специфична функция.
За повечето ментални заболявания са известни и причиняващите ги невротрансмитерни дисбаланси. Например знае се, че ниските серотонинови нива предизвикват депресии, високите нива на норепинефрин предизвикват тревожност, а високите нива на допамин са свързани с шизофрения.
Първичните „материали”, от които се синтезират невротрансмитерите са амино киселините, витамините, минералите и други естествени вещества, които ние получаваме с храната. Например серотонинът се произвежда от аминокиселината триптофан, като в процеса на синтез участва още и витамин Б6. Допаминът се произвежда от две аминокиселини в присъствието на желязо и фолати, а цинкът и витамин Б6 са необходими за синтеза на GABA.
Незаменимите мастни киселини са други изключително важни за правилното функциониране на мозъка вещества. Незаменимите мастни киселини са известни повече като омега – 3 и омега – 6 мастни киселини. Те правят клетъчната мембрана на нервните клетки да бъде с достатъчна течливост, така че да бъде възможна комуникацията чрез невротрансмитери между различните мозъчни клетки. Съвременната диета е пределно богата на омега -6 мастни киселини. Дефицитите на омега – 3 мастните киселини, обаче са огромни за днешните хора. За съжаление точно омега – 3 мастните киселини (EPA и DHA) са тези, които имат водеща роля за междуклетъчната комуникация От тях DHA се намира в най-голяма концентрация в човешкия мозък и изглежда има най-голямо влияние върху мозъчната функция. DHA се натрупва в най-големи количества в мозъка на плода по време на последните три месеца от бременността и първите две години от детството и поради това суплементацията с омега -3 мастни киселини по време на бременност и кърмене е препоръчвана от много здравни агенции по света. Втора по важност за мозъка е EPA. Оптимален източник на омега- 3 мастни киселини е висококачественото рибено масло.
Доброто психично здраве изисква и правилно функциониране на невротрансмитерите в структурите, които изграждат връзките между различните мозъчни клетки. Тези структури се наричат синапси. При осъществяването на комуникация между две клетки, невротрансмитерът, произведен от едната клетка навлиза в синапса. Там той въздейства на втората мозъчна клетка и се връща обратно в първата, която го е произвела. Този процес на връщане в първата клетка се нарича „обратно захващане” на невротрансмитера и е възможен благодарение на транспортни белтъци, разположени в мембраната на първата клетка. За това колко време ще може да действа в синапса невротрансмитерът, зависи от количеството на транспортни белтъци в мембраната на първата клетка. Колкото повече транспортни белтъци има, толкова по- кратко ще действа невротрансмитерът и обратното. От своя страна количеството на произведените транспортни белтъци зависи от процес в организма наречен метилиране. Една от основните сили на биохимичната терапия е възможността й да повлияе нивото на метилиране на организма и от там действието на невротрансмитерите.
Всеки от нас има уникална своя „вродена биохимия”, която определя индивидуалните ни черти като личностни качества, поведение, психично здраве, сила на имунитета, предиспозиция към алергии и др. Възможните генетични комбинации между генетичния материал на двама родители са над 40 милиона. Поради тази причина като изключим еднояйчните близнаци, всеки човек има уникална биохимия, която пък от своя страна води до характерни за конкретния човек, уникални хранителни нужди! Например някои хора се чувстват добре като се хранят предимно с растителна храна, а други не. Някои хора набавят необходимите им хранителни вещества само чрез храненето, а други, които имат генетично заложена тенденция към недостиг или дисбаланс на вещества, се нуждаят от допълнително приемане на нутриенти, за да коригират генетичните си предразположения.
Биохимичният подход при терапия на различни състояния изисква да се направи задълбочен индивидуален анализ на всеки пациент, като се изследват симптоми, поведение, хранителни навици и най-важното се вземат специфични кръвни проби и проби от урината, които да покажат нивата на информативните за състоянието на пациента хранителни вещества, витамини и микроелементи.
Трябва да се знае, че при хората с ментални и поведенчески страдания се срещат не само дефицити, но и натрупвания на някои елементи и хранителни вещества, които могат да донесат повече беди от дефицитите. Затова вероятно някои забелязват влошаване на състоянието при прием на някоя добавка или комбиниран препарат, включително широко разпространените мултивитамини и минерали.
Предизвикателството е да се определят специфичните индивидуални дефицити и натрупвания на вещества за всеки пациент и да се изготви такъв лечебен протокол, който да нормализира кръвните и мозъчните му нива. Това е смисълът на биохимичната терапия.
д-р Милена Коцева
homeostaza.bg
