Безплатна доставка при поръчки над 120 лв.

Бърнаут – как да го разпознаете и начини за справяне

Снимка: Pexels, Anna Tarazevich

Терминът „бърнаут“ е въведен през 70-те години на миналия век от американския психолог Хърбърт Фройденбергер. С него той означава последствията от силен и продължителен стрес у силно емпатичните хора, ангажирани в професии, помагащи на другите, например здравните и социалните работници. В наши дни терминът не се използва само за тези “помагащи” професии и дори може би по-често се свързва с работещите в офис. Бърнаут може да изпита всеки – от хора, стремящи се към кариера, през хора перфекционисти с високи изисквания към себе си, до преуморени служители и домакини. Някои психолози считат, че бърнаут може да се дължи и на неяснота в работния процес и в отговорностите, както и на голяма динамика и чести промени. 

Каква е честотата на случаите на бърнаут?

Какво точно е бърнаут, какви симтоми включва и по какво се различава от обикновено изтощение или депресия е дискусия, продължаваща сред специалистите и до днес. Това е и причината откриването на това състояние да е затруднено и да не се знае каква е честотата му. Данните показват, че хората в по-млада възраст и жените страдат по-често от бърнаут. 

Състоянието на бърнаут често остава неразбрано и стигматизирано. 

То води и до физически проблеми и до по-чести заболявания, което струва скъпо, както на служителите (заради нарушено здраве и отсъствие от работа), така и на работодателите (намалена производителност). Според статистика на Евростат, 55% от болничните дни през 2018 г. в Европа са в резултат на стрес, във Великобритания делът им е бил 57%. Счита се, че този процент е дори по-висок заради стигмата, която заобикаля проблеми свързани с психика, стрес, усещане за бърнаут.

Какво представлява състоянието бърнаут?

Бърнаутът е състояние на физическо и/или емоционално изтощение, съпътствано с чувство за ниски постижения и загуба на лична идентичност. Бърнаутът обикновено е следствие от продължителен стрес, свързан с работата и работния процес. Смята се, че фактори, свързани с личния живот и индивидуални черти на характера (например перфекционизъм) спомагат за развитието на бърнаут при някои хора. 

Бърнаутът не е медицинска диагноза, но през 2019 г. беше признат от СЗО за “професионален феномен” и беше включен като такъв в Международната класификация на болестите (МКБ-11). В МКБ-11 бърнаутът е описан в главата “Фактори, влияещи върху здравния статус или контакт със здравни услуги“,  която включва причини, поради които хората търсят здравни услуги, но които не се класифицират като заболявания или здравословни състояния.

Някои от причините, които могат да предизвикат бърнаут са:

  • Дълъг работен ден с голямо натоварване;
  • Много лични задължения и отсъствие на баланс между работата и личния живот;
  • Невъзможност работещия да влияе върху работния си график, степента на натоварване и задачите, които поема; 
  • Липса или затруднения с обезпечаването на ресурси, необходими за работата, с която е натоварен човек;
  • Неяснота за критериите за справяне и какво точно се очаква от работещия (счита се, че това е един от главните фактори);
  • Работна среда с емоционално или психическо насилие, упражнявано от колеги или началници;
  • Монотонни или прекалено разнообразни задачи – такава работа изисква много енергия, за да остане работещият концентриран. Да, дори и прекаленото разнообразие може да доведе до бърнаут, заради постоянния стрес. Както обичаме да казваме, ключът е в баланса. 
  • Някои професии са свързани с по-голяма честотата на бърнаут – например здравни работници и учители.

Как да установим дали страдаме от бърнаут?

Симптомите, които показват, че човек е в състояние на бърнаут най-общо могат да се разделят на 3 групи:

  1. Изтощение;
  2. Отчуждение от дейностите, свързани с работата и негативно отношение към работната среда; 
  3. Намалена производителност.

Някои конкретни симптоми, които може да изпитате при бърнаут: 

  • Липса на енергия и умора още преди започването на работния ден и усилие, за да започне работния процес;
  • Безсъние, необяснимо главоболие, стомашен или чревен дискомфорт, или други физически симптоми;
  • Емоционално дистанциране и враждебност към колегите; 
  • Раздразнителност и нетърпимост към клиенти и партньори;
  • Намалени концентрация и продуктивност;
  • Апатия, липса на кративност и удовлетворение от свършената работа;
  • Злоупотреба с храна, алкохол или лекарства, за да се преодолеят отрицателните емоции,свързани с работния процес.

Последствията на бърнаута могат да бъдат както невро-психически страдания, така и физически заболявания като високо кръвно налягане, диабет, сърдечни заболявания, намален имунитет и чести инфекции.

Как се диагностицира бърнаут?

Има различни въпросници за самооценка, чрез които хората да се ориентират дали състоянието им е свързано с бърнаут. Проблемът е, че няма общоприето определение за бърнаут и не е ясно дали въпросниците действително могат да диагностицират бърнаута и да го разграничат от други заболявания с подобни симптоми, каквито са депресията, тревожното разстройство, хроничната умора. Някои физически заболявания, както и някои лекарства също могат да предизвикат симптоми, подобни на бърнаута. Затова е важно преди да се приеме, че се касае за бърнаут, да се изключат от лекар други възможни причини за състоянието. 
Най-често бърнаутът се бърка с депресия. Най-общо признаците, по които се различават депресията и бърнаута са следните:

  • при бърнаут повечето проблеми са свързани с работата, докато при депресията негативните мисли и чувства не са свързани само с работата, но и с всички сфери на живота.
  • симптоми като ниско самочувствие, безнадеждност и мисли за самоубийство са характерни за депресията, но не и за бърнаута.

Като цяло хората с бърнаут не винаги имат депресия, но бърнаутът сам по себе си увеличава риска от развитие на депресия.

Ако искате да проверите дали страдате от бърнаут, разгледайте теста за самооценка на този линк (на английски език).

Какво да правят страдащите от бърнаут?

След като се изключат други причини и се прецени, че действително става дума за бърнаут, е важно да се потърси помощ от приятел, колега, семейството или психолог. Някои работни места в България са започнали програми за “Първа психологическа помощ”, в които служители на компанията се обучават да могат да говорят с колеги, които имат съмнение за бърнаут или друг проблем свързан с психиката. 

При бърнаут е необходимо спешно да се осигури период на почивка и сън, а след това обективно да се оцени ежедневието и работния процес и да се направят промени в интензитета, продължителността и типа на работната дейност. Увеличаването на физическото натоварване, внимание върху пълноценното хранене и релаксиращи техники също са полезни в част от случаите. Когато се подозира, че личностни качества (перфекционизъм, високи самоизисквания) са в основата на бърнаута, сесиите с психолог биха могли да имат принос за облекчаване на ситуацията.

Бърнаутът се е увеличил в периода на пандемията от Ковид-19. Смята се, че основни причини за това увеличение са несигурността, непредсказуемостта, неяснотата и изолацията съпътстващи съвършено новата ситуация на пандемия. Те водят до увеличен стрес както в личния живот, така и в работния процес на хората. 

Храни и хранителни добавки при бърнаут

Адаптогени – те биха могли да подобрят състоянието на бърнаут тъй като подобряват устойчивостта ни на стрес. Буквално името им означава генериране на способност да се адаптираме. Адаптогените са естествени биорегулатори най-често от растителен произход, които се приемат във вид на храна или хранителни добавки. 

Най-често адаптогените се използват като подправки и чайове. Куркумата, копривата и дивите боровинки са пример за адаптогени, използвани често в българската кухня. Отварите от малинови листа и женско биле също имат адаптогенни свойства. Един скоро придобил популярност в България плод – годжи бери също е адаптоген.

Както и с други нутриенти се наблюдава, количествата адаптогени, които можем да приемем с чайове и подправки са минимални и ефектът е сравнително малък за справяне с ежедневния стрес. Разбира се, по-добре е да ги консумираме в ежедневието си, когато можем. За по-силен ефект може да приемат екстракти под формата на хранителни добавки – където концентрацията е значително по-висока и те са доста по-ефективни при състояния на стрес.

Сред продуктите, които ние от Хомеостаза предлагаме, със съдържание на адаптогени е продуктът ВитаДинамик

Основният адаптоген във ВитаДинамик е екстрактът от розов златовръх (Rhodiola rosea). В сравнение с останалите адаптогени, екстрактът от розов златовръх е участвал в най-много проучвания за ефективност. Установено е, че екстрактът от розов златовръх, който съдържа 3% розавин е най-ефективен. Розовият златовръх (източници 6,7, 8, 9, 10, 11, 12):

  • предпазва организма от вредните въздействия на ежедневния стрес;
  • предотвратява умората и изтощението;
  • увеличава когнитивните способности;
  • намалява тревожността и депресията;
  • подобрява състоянието при синдром на хронична умора;
  • подобрява състоянието при синдром на надбъбречна умора.

Във ВитаДинамик са добавени и малки количества екстракт от сибирски женшен (Eleutherococcus senticosus). Екстрактът от сибирски женшен е адаптоген, който подпомага действието на розовия златовръх. Останалите съставки са коензим Q10 и магнезиев малат.

Коензим Q10 е молекула, която участва в производството на енергия в тялото и е мощен антиоксидант. Ефектите и на магнезия (успокоява, подобрява състоянието при хиперактивност, дефицит на вниманието и депресия, успокоява мускулните спазми, повишава чувствителността към инсулин) са добре известни. Когато магнезият е под формата на магнезиев малат се добавят и ефектите на ябълчената киселина (malic acid), която участва в производството на енергия в тялото.

Независимо дали изпитвате бърнаут, тревожност, умора, стрес, депресия или искате да подобрите концентрацията, паметта и постиженията си, можете да го направите с ВитаДинамик, който стимулира централната нервна система без да води до напрежение и намалява психическата умора. 

Ако имате въпроси свързани с ВитаДинамик или друг наш продукт, посъветвайте се с нас чрез формата ни за консултации.

д-р Милена Коцева

Източници:

  1. Mayo clinic, Job burnout: How to spot it and take action.
  2. Chirumbolo A, Callea A, Urbini F. Living in Liquid Times: The Relationships among Job Insecurity, Life Uncertainty, and Psychosocial Well-Being. Int J Environ Res Public Health. 2022 Nov 18;19(22):15225
  3. InformedHealth.org. Cologne, Germany: Institute for Quality and Efficiency in Health Care (IQWiG); 2006-. Depression: What is burnout? [Updated 2020 Jun 18].
  4. Mental Health UK, Burnout.
  5. World Health Organization; Burn-out an “occupational phenomenon”: International Classification of Diseases.
  6. Darbinyan V, Kteyan A, Panossian A, Gabrielian E, Wikman G, Wagner H. Rhodiola rosea in stress induced fatigue–a double blind cross-over study of a standardized extract SHR-5 with a repeated low-dose regimen on the mental performance of healthy physicians during night duty. Phytomedicine. 2000 Oct;7(5):365-71.
  7. Schutgens FW, Neogi P, van Wijk EP, van Wijk R, Wikman G, Wiegant FA. The influence of adaptogens on ultraweak biophoton emission: a pilot experiment. Phytother Res. 2009 Aug;23(8):1103-8.
  8. Edwards D, Heufelder A, Zimmermann A. Therapeutic effects and safety of Rhodiola rosea extract WS® 1375 in subjects with life-stress symptoms-results of an open-label study. Phytother Res. 2012 Aug;26(8):1220-5.
  9. Hung SK, Perry R, Ernst E. The effectiveness and efficacy of Rhodiola rosea L.: a systematic review of randomized clinical trials. Phytomedicine. 2011 Feb 15;18(4):235-44.
  10. De Bock K, Eijnde BO, Ramaekers M, Hespel P. Acute Rhodiola rosea intake can improve endurance exercise performance. Int J Sport Nutr Exerc Metab. 2004 Jun;14(3):298-307.
  11. Spasov AA, Wikman GK, Mandrikov VB, Mironova IA, Neumoin VV. A double-blind, placebo-controlled pilot study of the stimulating and adaptogenic effect of Rhodiola rosea SHR-5 extract on the fatigue of students caused by stress during an examination period with a repeated low-dose regimen. Phytomedicine. 2000 Apr;7(2):85-9.
  12. Shevtsov VA, Zholus BI, Shervarly VI, Vol’skij VB, Korovin YP, Khristich MP, Roslyakova NA, Wikman G. A randomized trial of two different doses of a SHR-5 Rhodiola rosea extract versus placebo and control of capacity for mental work. Phytomedicine. 2003 Mar;10(2-3):95-105.