Онази част от хората, за които здравословният и природосъобразен начин на живот е приоритет, думата „лекарство” обикновено е натоварена с отрицателен смисъл. Често асоциациите, която създават лекарствата са с изкуствено създадени синтетични продукти, които могат да донесат колкото ползи, толкова, че и повече, вреди. Обратното: хранителните добавки и хомеопатичните средства се смятат за натурални, безвредни и носещи основно ползи за организма. Тук не искам да се спирам подробно на хомеопатичните лекарства. Те наистина не могат да навредят и наистина помагат на част от хората. Принципът, който лежи в основата на тяхната ефективност е повод за много дискусии, но съгласете се, тези дискусии нямат никакво практическо значение, след като някои хора намират облекчение, приемайки абсолютно безвредни продукти, каквито са хомеопатични средства. Хомеопатичните лекарства могат, обаче, индиректно да навредят, когато се прилагат при много тежки заболявания или спешни състояния, при които ефективността им е съмнителна. Затова смятам първо, че хомеопатите трябва задължително да бъдат лекари и второ смятам за несериозно твърдението, че всяко състояние в медицината може да се повлияе от хомеопатични средства. Толкова за хомеопатията. Целта на този публикация, по-скоро е да изложа фактите касаещи безопасността и ефективността на лекарствените продукти и хранителните добавки.
Хранителните добавки, както самото име говори, по своята същност представляват допълнителни количества хранителни вещества, предназначени да се прибавят към храната на човека, а не да я заменят. Добавянето на тези вещества е нужно само, когато те не са в необходимите достатъчни количества за организма и съответно формират дефицити. Причините за тези дефицити могат да бъдат непълноценното хранене, лошокачествената храна, генетична предиспозиция или болести, водещи до по-малка усвояемост или по-големи загуби на хранителни вещества, а също и повишената нужда от някои от тях по различни причини (повишено физически или психическо натоварване, нездравословна среда на живот и др.). Поради факта, че хранителните добавки се третират от закона като „храна”, правилата за пускането им на пазара и по-нататъшния им контрол се доближават много повече до тези за храните, отколкото до тези за лекарствата. В България регулаторният орган, който следи хранителните добавки е Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Хранителните добавки не се регистрират. За тяхното пускане на пазара е необходимо само уведомяване на БАБХ. Експертите на БАБХ могат да инспектират дистрибутора на хранителни добавки, а при много тежки нарушения да спрат продажбата. Няма институция, на която бихте могли да докладвате за поява на нежелани реакции или липса на ефект. Всъщност според закона за храните, от хранителните добавки не се очаква да имат някакъв специфичен ефект. Те могат само да допринасят за по-добро функциониране на организма. От всичко казано до тук следва, че хранителните добавки са естествени продукти, които обаче са обект на много малко изисквания и почти не подлежат на контрол след пускането им на пазара. Остава да разчитаме на контрола по време на производството или на съвестта на производителите им. Всички, които вече сме пораснали знаем, че съвестта е една много важна и ценна морална норма, но за съжаление не всички я притежават. Така че е по-добре да заложим на контрола на производството. Контрол на производството, такъв какъвто да гарантира, че хранителни добавки са с високо и постоянно качество има в силни и добре организирани държави, в които дори контролните органи подлежат на контрол. Не искам да коментирам в това отношение България. Всеки, който живее тук може сам за себе си да прецени има ли и колко сериозен е контролът в местното производството, но ви гарантирам че в държави като Китай и Индия контролът като цяло е по-слаб и от българския. Защо споменавам точно тези две страни? Защото голямата част от суровините за производство на хранителни добавки, както и някои крайни продукти идват точно от тези две държави. За съжаление няма начин, по който потребителят да се ориентира за произхода на изходните субстанции в една хранителна добавка. Това, което е оказано на опаковката е страната, в която се произвежда крайния продукт.
Много важно е също да си даваме сметка, че хранителните добавки могат да не бъдат безопасни. Липсата на контрол, както по време на производството, така и след пускането на пазара може да доведе до нестандартизирани количества съставки, наличие на опасни замърсители или несигурен срок на годност. Някои хранителни добавки, извличани от билки могат да повлияят зле на съществуващи заболявания или да взаимодействат с приемани лекарства, без това да е оказано на опаковката. Нека не забравяме, че част от лекарствените продукти също се произвеждат от лечебни растения, но за да бъдат регистрирани и пуснати в продажба са преминали доста тежка процедура, отговарят на сериозни изисквания и с тях са провеждани проучвания.
Единствения начин при сега съществуващата нормативна база, по който можем да сме сигурни в хранителните добавки, които приемаме е да се информираме за произхода им. Важно е да произхождат от държави, които са доказали, че са способни да упражняват ефективен и безпристрастен контрол. Дори анализ сертификата, с който по закон се придружава всяка партида от определена хранителна добавка, не може да бъде гарант за доброто качество на продукта, тъй като той се издава от сертифицирана лаборатория, избрана от производителя. Мисля, че няма нужда да коментирам колко много са възможностите на производителя да въздейства на избраната лаборатория, в държави, в които корупцията е ежедневие.
Какво е необходимо, за да бъде регистриран и пуснат на пазара един лекарствен продукт? Ако трябва да отговоря на този въпрос ще ми се наложи да опиша толкова много изисквания и процедури, че със сигурност ще се отегчите. Ще ви кажа само, че след като едно лекарство се появи в аптеките наблюдението и контролът върху него продължават докато и последната опаковка не изчезне от пазара. Това наблюдение през целия жизнен цикъл на лекарствения продукт се нарича проследяване на лекарствената безопасност на продукта. Изпълнителната агенция за лекарствата (ИАЛ) е регулаторният орган, който е отговорен за регистрацията и проследяването на лекарствените продукти. Лекарите са законово задължени да докладват на ИАЛ или на притежателя на разрешението за употреба на продукта всички наблюдавани нежелани лекарствени реакции, а пациентите също могат да правят това, ако желаят. Всички докладвани сериозни нежелани лекарствени реакции се изпращат от притежателят на разрешението за употреба до ИАЛ и Европейската агенция за лекарствата. Последната е отговорна да поддържа база данни, съдържаща всички докладвани нежелани лекарствени реакции, като периодично ги разглежда и установява дали не се е променило съотношението полза/риск на даден лекарствен продукт. При наличие на съмнение, че рисковете от използването на медикамента са повече от ползите, се прави цялостен научен преглед, касаещ съответното лекарство и се взема решение какви действия да се предприемат, така че да се подобри безопасността на продукта. Тези действия могат да бъдат: добавяне на противопоказания или допълнителни предупреждения в листовката на лекарството; официално предупреждение за рисковете свързани с медикамента, адресирано до лекарите; допълнителни обучителни материали за пациентите; преминаване от режим на свободна продажба в аптеките към режим на отпускане „само с рецепта”; прекратяване на разрешението за употреба и изтегляне на лекарството от пазара и др. Интересен е фактът, че в сравнение с останалите европейски държави, съобщенията за нежелани лекарствени реакции от България са изключително малко. Как мислите, дали българите имат по-добра поносимост към медикаментите или пък са свикнали със всякакви несгоди и не обръщат внимание на нещо толкова „дребно” като нежеланите лекарствени реакции. Има и трета възможна причина в България да се докладват нищожен брой нежелани лекарствени реакции и това е фактът, че много малко хора знаят за правото и възможността да докладват на ИАЛ или фирмата, която е притежател на разрешението за употреба за страничните ефекти на лекарството, които са изпитали.
Държа дебело да подчертая, че не съм „фен” на лекарствата, тогава когато не са абсолютно необходими. Напротив, смятам, че коригирането и подпомагането на процесите в организма с естествени продукти, каквито са хранителните добавки е за предпочитане. Но, ако продуктите са с несигурен произход, състав, качество и годност по-добре е да си ги спестите, защото можете да влошите състоянието си вместо да го подобрите.
Изложените в тази публикация факти бяха и една от причините да стартирам проекта Хомеостаза.
homeostaza.bg
