Едно интересно проучване[1] беше публикувано съвсем скоро. Резултатът от него мен лично не ме учуди. Вероятни не е учудило и други лекари, които следят промените в основните парадигми на класическата медицина. Не е учудило и по-четящите пациенти. И така:
Мастната тъкан в организма грубо се дели на подкожна мастна тъкан и висцералната мастна тъкан. За разлика от подкожната мастна тъкан, висцералната се разполага около вътрешните органи в коремната кухина. Добре известно е, че висцералната мастна тъкан е метаболитно неблагоприятната. Натрупването на висцерална мастна тъкан увеличава риска за неблагоприятни метаболитни промени в организма два пъти повече сравнение с подкожната мастна тъкан. Смята се, че натрупването на по-рисковата висцерална мастна тъкан зависи от диетата на човека. Допълнително се смята, че промяната в стила на живот може в много по-голяма степен да повлияе висцералната мастна тъкан, отколкото подкожната.
Споменатото проучване изследва връзката между диетата и количеството на висцералната и подкожната мастна тъкан. Обемът на подкожната и висцералната мастна тъкан е измерван с ядрено магнитен резонанс. Участниците в проучването са 167 – 84 жени и 83 мъже на възраст между 20 и 51 години. Резултатите от проучването са:
- Най-голямо количество висцерална мастна тъкан имат пациентите, които приемат най-голямо количество въглехидрати. Образуването на мастна тъкан от излишните въглехидрати обяснява този факт. До преди 20-30 години специалистите по хранене смятаха, че приемът на мазнини води до образуване на повече мастна тъкан в тялото. Като най-подходяща се смяташе диетата, която доставя 70% от енергията от бавни въглехидрати. Препоръчваше се 20% от енергията да се доставя от белтъци и 10% да бъде за сметка на мазнини. Това “оптимално” процентно съотношение на макронутриентите в храната продължава да се преподава на децата в училище и до днес. Преди 20-30 години обаче научната общност забеляза, че храненето с много въглехидрати, по-малко белтъци и минимално количество мазнини не води до нищо добро особено при хората с генетична предиспозиция към пълнеене, метаболитен синдром, захарен диабет, омазняване на черния дроб и високо кръвно налягане. Практиците лекари – ендокринолози, гастроентеролози, кардиолози – недоумяваха как така пациентите им спазват диетата с минимално количество мазнини и максимално количество въглехидрати и продължават да пълнеят, а метаболитният им синдром прогресира, холестеролът и триглицеридите им растат. Днес се смята, че диетата, бедна на въглехидрати е в основата на здравословното хранене. Такава диета не позволява натрупване на мастна тъкан, особено около вътрешните органи и съответно намалява риска от усложнения като метаболитен синдром, диабет, неалкохолен хепатит и високо кръвно налягане.
- По-голямата консумация на неразтворими фибри е свързана с повишено количество висцерална мастна тъкан. Други проучвания също са стигали до подобни резултати. Възможното обяснение на този феномен, според авторите е, че ферментацията на неразтворимите фибри води до образуване на късоверижни мастни киселини, които доставят допълнителна енергия и съответно увеличават телесното тегло. Предполага се освен това, че късоверижните мастни киселини блокират разграждането на мазнините. Авторите препоръчват да се направят още проучвания за това как консумацията на неразтворими фибри влияе на мастната тъкан в организма.
- Пациентите, примали най-големи количества мазнини с диетата си са имали най-малко количество висцерална мастна тъкан. В менюто на тези пациенти са преобладавали мононенаситените и полиненаситените мазнини, сравнение с наситените. Отдавна е известно,че мононенаситените и полиненаситените мастни киселини спомагат за разграждането на мастната тъкан. Обсъжданото проучване потвърждава този известен отдавна постулат.
- Проучването установява, че пациентите с голямо количество висцерална мастна тъкан са приемали по-големи количества от микроелемента мед. Авторите подозират, че повишения прием на мед е свързан с повишената консумация на въглехидрати. Някои плодове и зеленчуци като тъмните листни зеленчуци, сушените плодове, сладкия картоф са доста богати на мед.
В заключение ще кажа, че ако се храните по препоръките от преди 20-30 години, приемайки основно бавни въглехидрати, не трябва да се чудите, че пълнеете, а метаболитните Ви показатели се влошават. Ако намалите въглехидратите до 40% от необходимите Ви макронутриенти, а останалата енергия доставяте от равни количества белтък (30%) и мазнини (30%) ще усетите разликата в теглото и физическото си състояние много бързо.
Не забравяйте, че за да намалите възпалението в организма си и да увеличите производството на полезни ейкозаноиди е необходимо да приемате и допълнително количество омега-3 мастни киселини. Най-пълноценно можете да направите това като добавите в менюто си рибено масло. Моето семейство приема ежедневно Норвежко Рибено Масло. Защо можете да видите тук.
д-р Милена Коцева
