Обучителните трудности при децата не са рядкост. Те могат да засягат един или повече аспекти на обучението – четенето, смятането, вниманието, концентрацията, скоростта на обработка на информацията, паметта, логиката и др. Повечето деца с обучителни трудности имат нормален интелект. Обикновено тези деца осъзнават затрудненията си, което води до тревожност, намалено самочувствие, затваряне в себе си и апатия или обратното – в стремежа си да бъдат забелязани и интересни те системно нарушават дисциплината и затрудняват учебния процес.
Дълго време се е смятало, че единствения начин да се помогне на децата с обучителни трудности е да им се предложи компенсаторен начин да се справят със затрудненията си. Например на децата, които не се справят със смятането им се разрешава да ползват калкулатор; на децата, които имат затруднение с четенето им се предоставя възможността да слушат уроците и книгите; на децата, които обработват информацията по-бавно им се дава допълнително време за работа.
Компенсацията, като начин на справяне на затрудненията е била сериозно застъпена години наред поради схващането, че мозъкът е сложна машина с неизменни ограничения на паметта, скоростта на обработка и интелекта. Казано по друг начин: смятало се е, че каквото и да правим капацитетът на мозъка няма как да бъде повишен.
През седемдесетте години на миналия век обаче започват да се трупат данни, че мозъкът може да променя структурата и да увеличава възможностите си. Тази негова възможност била наречена невропластичност. Необходимо е било да се натрупат наистина много доказателства преди невропластичността да бъде приета от всички учени. Най-заслужилия учен, работил години наред да докаже и убеди колегите си, че мозъка е пластичен се нарича Майкъл Мерзеник (Michael Merzenich). Благодарение на него днес знаем, че:
- Частите на мозъчната кора (мозъчни карти), които отговарят за изпълнение на определени задачи променят площта и формата си непрекъснато през живота на човека в зависимост от това какво правим.
- Ако не извършваме дейността, за която е отговорна някоя мозъчна карта, то нейното пространство се превзема от друга дейност и нейните неврони започват да обработват информация от другата дейност. Този феномен Мерзеник нарича “използваш или губиш”. Ако престанем да упражняваме някои умствени умения, не просто ги забравяме, а мозъчната карта на тези умения започва да обработва други умения, които практикуваме.
- Невроните в мозъчните карти развиват силни връзки помежду си, ако бъдат активирани в един и същ момент.
- Хора, родени с проблеми в обработващите информация области в мозъка, т.е с нарушена способност за учене могат да образуват нови мозъчни карти, стига да им се помогне да изградят нови невронни връзки като здравите им неврони бъдат накарани да се активират едновременно и да се свързват помежду си.
- В процеса на учене първо се увеличава площта на мозъчната карта, отговорна за усвояваното умение, но след известно време отделните неврони в картата стават по-ефективни и накрая за изпълнението на задачата се достатъчни по-малък брой високоефективни неврони. Това обяснява защо не се изчерпва “мястото” в мозъка ни при усвояването на нови умения.
- Когато невроните се тренират и станат по-ефективни, те започват да обработват информацията по-бързо и да имат нужда от по-малко време за почивка. По този начин расте и скоростта на обработка. Скоростта на обработка на информацията е съществена част от интелигентността.
- Пълното съсредоточаване е много важно за дълготрайната пластична промяна. Когато задачите се извършват автоматично и без съсредоточаване това променя мозъчните карти, но промените не траят дълго.
Какво на практика означават тези важни открития?
- Обучителните трудности могат да бъдат преодоляни не като заобикаляме нарушената функция на мозъка, а като я тренираме по подходящ начин. Тренировките трябва да бъдат регулярни и продължителни.
- Колкото по-навреме започне да се тренира някакво умение, толкова по-малка е вероятността детето да изостане много от връстниците си. Затова е важно обучителните трудности да бъдат своевременно установявани.
- Децата все още нямат добре развити челни дялове на мозъка и затова не можем да очакваме от тях необходимата целеустременност и постоянство, необходими за целенасочени тренировки на нарушената функция на мозъка. Те имат нужда от помощта на възрастен – както за измислянето на подходящи упражнения, така и за самото трениране.
- Търпение и последователност се изискват не само от децата, а и от наставлявашите ги възрастни. Личният ми опит показва, че е възможно и след 2 месеца регулярна, ежедневна работа да няма видим резултат. Но точно, когато вече сме на ръба на отчаянието виждаме, че трудностите започват да се преодоляват.
- Възрастният трябва да съблюдава и за съсредоточението и мотивацията на детето. Винаги е видно, когато детето не е съсредоточено в работата. Непрекъснатото “вкарване” на детето в ситуацията и упражненията е изключително важно за трайното преодоляване на обучителните трудности. По-добре е ежедневните тренировките да са по-кратки, но с необходимото съсредоточаване, отколкото по-дълги, но без съсредоточаване.
- Измислянето на подходящи упражнения за съответната мозъчна функция е трудна задача и понякога изисква креативност. Съществуват електронни програми, които да подпомагат определени мозъчни функции и някои от тях са достъпни онлайн. Много често обаче се налага самите родители и/или терапевти да измислят най-подходящите упражнения за конкретното дете. В Канада съществува училище, в което децата с обучителни трудности се подлагат на подробни тестове за установяване на засегнатите функции на мозъка и според резултатите на децата се предлагат специфични упражнения за трениране на засегнатата функция. За съжаление от програмите на това училище могат да се възползват само деца, които отлично владеят английски език. За българските деца с обучителни трудности трябва да се погрижат родители/учители/терапевти.
- Дори, когато обучителната трудност изглежда напълно преодоляна е важно придобитото умение да не бъде оставяно нетренирано за дълги периоди от време, защото както казахме неизползваната мозъчна карта бива превзета за обработка на други умения – “използваш или губиш”.
д-р Милена Коцева
