Последна редакция: 14.08.2020

Всеки, който се интересува, професионално или не, от човешкото хранене и поддържането на оптимално здраве, признава, че рибеното масло е полезно. Необходимостта от високо съдържание в менюто на омега-3 полиненаситени мастни киселини, които са основна съставка на рибеното масло, е безспорна. Допълнителният прием на рибено масло към храната на практика е безопасно за всеки човек, а омега-3 мастните киселини са особено важни за малките деца, хората в активна възраст, които са подложени на интензивно физическо или умствено натоварване, и възрастните хора. Целта на тази статия е да обясни причините, поради които рибеното масло е толкова ценна добавка към храненето ни.

Омега – 3 и омега – 6 мастните киселини се наричат незаменими, тъй като човешкият организъм не е в състояние да си ги произвежда сам. Източник на тези мастни киселини е храната.

Всичко се свежда до съотношението между количествата на омега-3 мастните киселини и омега-6 мастните киселини, които приемаме и съответно се съдържат в тялото ни. Омега – 6 могат да бъдат открити в някои растителни мазнини (царевично, слънчогледово, соево олио) и в месото. Омега – 3 мастните киселини също могат да бъдат открити в някои растителни масла (ленено, рапично), но когато произходът им е такъв, те трябва да претърпят промени в организма, за да се превърнат в „активни” омега – 3 мастни киселини, които носят полза за здравето. Тези носещи полза омега -3 мастни киселини се наричат докозахексаенова киселина (DHA) и eйкозапентаeнова киселина (EPA) и се съдържат в готов вид в рибеното масло. Ползите от рибеното масло, са всъщност ползите от основните му съставки: DHA и EPA омега-3 мастни киселини.

Да се върнем към съотношението между количествата на омега-3 и омега-6 мастни киселини в човешкото тяло. Оптимално то следва да бъде 1:1, за да се поддържа равновесие (хомеостаза) между процесите, водещи до възпаление, повишена съсирваемост на кръвта и повишено делене на клетките в организма от една страна и факторите, които им противодействат от друга. Накратко: едно от изискванията, за да бъдем в добро здраве е да приемаме с храната си равни количесва омега-3 и омега-6 мастни киселини.

Голяма част от мазнините в съвременната човешка диета съдържат големи количества омега-6 мастни киселини. Такъв е случаят с популярните по нашите географски ширини слънчогледово олио и зехтин и набиращото популярност фъстъчено масло. Същото може да се каже за месото от животни, хранени със зърнени фуражи. На практика всяко индустриално произвеждано масло е източник на големи количества омега – 6. В храненето на примитивни народи, основните източници на омега-6 мастни киселини са ядките и семената, които ги съдържат в значително по-умерени количества. Тези хора, живеещи близо до природата, никога не са били излагани на толкова високи количества омега-6 мастни киселини, колкото са типичните за храненето на съвременното общество. Приемайки значително по-малко омега-6 мастни киселини и значително повече омега-3 мастни киселини (от морски дарове и дивеч), примитивните хора по естествен път са поддържали съотношение между двата вида мастни киселини близко до 1:1. За сравнение: оценено е, че в диетата на средния американец присъстват около тридесет пъти, повече омега-6 мастни киселини, отколкото омега-3 мастни киселини. И въпреки че в Средиземноморието и на Балканите статистиката може да не е чак толкова внушителна, не бива да се залъгваме. Нашето хранене се доближава повече до това на американците, отколкото до това на далечните ни предци.

За да разберем защо този дисбаланс е толкова нежелателен, трябва да се запознаем с веществата наречени ейкозаноиди. Ейкозаноидите са биологично активни вещества, които се образуват в човешкото тяло от полиненаситените мастни киселини. Такива са и омега-3 мастните киселини и омега-6 мастните киселини, но от тези два вида полиненаситени мастни киселини се образуват два различни вида ейкозаноиди. Ейкозаноидите, произведени от омега-6 мастни киселини стимулират възпалителните процеси, процесите на активно делене на клетките, водещи понякога до развитие на тумори, а също и процесите на повишено съсирване на кръвта. Ейкозаноидите, произведени от омега – 3 мастни киселини имат подобни функции, но са много по-слабо активни от тези произведени от омега -6 мастните киселини. И тъй като омега -3 ейкозаноидите се конкурират в действията си с омега-6 ейкозаноидите, по този начин те ограничават вредата, която нанасят на организма омега – 6 ейкозаноидите.

Освен конкуренцията между производните на двата вида полиненаситени мастни киселини съществува и конкуренция между самите омега-3 и омега -6 мастните киселини. Това се случва на две нива:

  • На ниво клетъчна мембрана: Омега-3 и омега -6 мастните киселини се отлагат в клетъчната мембрана. Колкото повече омега -3 има в клетъчната мембрана, толкова по- малко омега -6 ще се отложат там. Клетките не различават омега -3 от омега -6 мастните киселини и при нужда от ейкозаноиди, последните ще се произведат от наличните полиненаситени мастни киселини, без значение дали те са омега -6 или омега -3 мастни киселини. Следователно съотношението между ейкозаноидите производни на омега -6 и ейкозаноидите производни на омега – 3 мастните киселини в тялото зависи от съотношението омега-6 – омега -3 мастни киселини в храната.
  • На ниво процеси на превръщане на омега 3 и омега -6 мастните киселини в ейкозаноиди, тъй като за синтеза на двата различни вида ейкозаноиди са необходими едни и същи ензими.

scheme_alpha

В последните години, обаче стана известно и, че активните омега-3 мастни киселини (EPA и DHA) всъщност са и ресурс, необходим на тялото за обратното развитие (излекуването) на вече налични възпалителни процеси. Нашият организъм произвежда от тях молекули, които са отговорни за, както и активно участват в това излекуване. Тези молекули спадат към така наречените липидни медиатори.
Доскоро се смяташе, че оздравяването на възпалението е пасивен процес и е следствие на отстраняването на медиаторите, отговорни за поддържането му. Това може да се случи спонтанно или под действието на утвърдени противовъзпалителни средства. В контраст на досегашното знание, сега е известно, че излекуването на възпалението е активен процес, в който главни участници са три вида липидни медиатори: резолвини, протектини и марезини. Фактът, че EPA и DHA са техни предшественици, обяснява много наблюдавани и доказани с проучвания ефекти на омега-3 мастните киселини по отношение на възпалителните процеси.

Изводът от всичко казано е, че диета, в която силно преобладават омега-6 мастните киселини, предразполага тялото към значително повече възпалителни процеси, повишена съсирваемост на кръвта и активно делене на клетките в организма водещо до туморно израждане. Но нека да не остава впечатлението, че омага-6 мастните киселини носят само вреди за организма. Напротив – в нормални количества те са абсолютно необходими. Например омега-6 мастните киселини участват в структурата на кожата като се натрупват в повърхностния и слой и предпазват тялото от прекомерна загуба на вода, а при липсата им кожата става суха, груба и лющеща се. Омега -6 мастните киселини участват и в репродуктивните процеси, необходими са и за нормалната продължителност на брменността.
От изложеното до тук е ясно, че поддържането на равновесието между омега-6 и омега-3 мастните киселини в организма само по себе си е важно и води до намаляване на риска от възпалителни заболявания, тромбози и някои видове рак. Множество проучвания намират връзка между повишения прием на омега – 3 мастните киселини и по-ниската сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност. Правени са и проучвания, които показват, че повишеният прием на DHA и EPA може да намали риска от рак на гърдата и рак на дебелото черво. Това обаче далеч не изчерпва всички ползи от рибеното масло. За съжаление не е реалистично да се очаква, че в днешно време бихме могли да снижим достатъчно в диетата си растителните мазнини, които са богати на омега-6 мастни киселини и да консумираме предимно риба и органично отгледано или дивечово месо (чиито мазнини, за разлика от тези на животните хранени със зърнени фуражи, съдържат омега-3 мастни киселини). Но дори това да беше възможно, съдържащите се сами по себе си в рибеното масло EPA и DHA са още една причина да го включим в диетата си. Докозахексаеновата киселина (DHA) и eйкозапентаeновата киселина (EPA) играят важна роля в изграждането на тъканите на мозъка и ретината на окото. Концентрациите на DHA в органите, изграждащи нервната система на човешкия зародиш са огромни, особено през последните три месеца от бременността. Ето защо рибеното масло е изключително полезно за бебетата, особено все още неродените. DHA и EPA са от огромно значение и за възрастните хора. С напредването на възрастта нервната система и зрението изискват повече грижа от всякога. Има проучвания, които намират връзка между ниските нива на EPA и DHA в организма и нарушените когнитивни функции. Забелязано е също, че повишения прием на EPA и DHA води до по-малък риск от развитие на различни очни заболявания. В областта на психиатрията пък се допуска, че депресията също може да е свързана с понижени нива на омега -3 незаменими мастни киселини.

Подробно обсъждане на ползите от омага – 3 мастните киселини, както и на проучванията, които ги подкрепят ще откриете в други статии от този блог.

Източници
д-р Милена Коцева