Метилирането е биохимичен процес, който е от изключителна важност за функционирането на организма. Този процес по своята същност представлява добавяне на метилови групи (-CH3) към атоми или молекули и е от голямо значение за физическото, менталното и емоционалното здраве на човека. Например метилирането на живака или други токсични метали е от съществено значение за извеждането им от организма и намаляването на количеството им в кръвта и тъканите. Чрез добавяне на метилови групи към молекули протичат хиляди биохимични реакции в организма. Например метилирането на аминокиселини е основен механизъм за синтезирането на множество важни белтъци в тялото.
Метилирането на ДНК е изключително важно за активирането или подтискането на гените. Като цяло, с малки изключения, метилирането на ДНК подтиска гените. Когато един ген е подтиснат белтъците кодирани в него не се произвеждат в тялото. Обратното – когато генът е активиран, белтъците кодирани в него започват да се синтезират в организма. Това важи и за белтъците в невроните, отговорни за обратното всмукване на невромедиаторите. Тези белтъци се наричат транспортни.
От това следва, че когато нивото на метилиране в организма е ниско няма да се проявява нормалното подтискане на гените за синтез на транспортни белтъци и транспортните белтъци в невроните ще бъдат повече от нормалното. Това от своя страна ще доведе до обратно всмукване на по-голямо от нормалното количество невротрансмитери и съответно до „по-слабо” действие на невротрансмитерите в мозъка. Обратно, при по-високо от нормалното ниво на метилиране в организма количеството на транспортните протеини ще бъде по-малко от нормалното и действието на невротрансмитерите „по-силно” от нормалното.
За всички е ясно, че „по-силно” или „по-слабо” от нормалното действие на невротрансмитерите води след себе си до психични, емоционални, поведенчески или ментални проблеми. На пример, крайно голямата активност на невротрансмитерите може да доведе до състояния като високотревожна депресия или дори параноидна шизофрения. По-слабото действие на невромедиаторите, от своя срана може да доведе до ред поведенчески разстройства и е силно типично за страдащите от аутизъм.
Във всички тези случаи, процесът на ацетилиране на ДНК има точно обратните ефекти на метилирането. Така, прекаленото ацетилиране, аналогично на недостатъчното метилиране може да доведе до понижена активност на невромедиаторите и обратното.
Молекулата, която „дарява” метилови групи и е необходима за нормалното ниво на метилиране в организма се нарича S – аденозил метионин. Той се синтезира в черния дроб от аминокиселината метионин. Диета богата на метионин, както и приемането на хранителни добавки съдържащи S-аденозил метионин или метионин ще доведат до повишаване на нивото на метилиране в организма и съответно до „по-силно” действие на невротрансмитерите.
Основният нутриент, който активира процесите на ацетилиране и води до увеличаване на генната експресия и съответно до „по-слабо” действие на невротрансмитерите в мозъка е фолиевата киселина. Иначе казано фолиевата киселина и метионинът имат противоположно действие по отношение на генната експресия и нивата на невротрансмитерите в мозъка.
За определянето на нивата не метилиране в организма има специфични кръвни тестове. Спрямо резултатите, от тях хората могат да получат специфична биохимична терапия с аминокиселини, витамини, минерали и полиненаситени мастни киселини, която да доведе до нормализиране на нивата на невротрансмитерите в мозъка и произтичащите от дисбаланса им симптоми.
Според Walsh Research institute в САЩ около 30 % от хората имат абнормени нива на метилиране. Тези хора обикновено страдат от поведенчески, ментални и емоционални разстройства. 73.3% от тях имат метилиране под нормалните нива, а при другите 26.6% метилирането е над нормалните нива.
д-р Милена Коцева
homeostaza.bg
