В друг материал от този блог разказах за това как една житейска ситуация, в която се озовах преди време и специфичните условия на българската действителност ме накараха да почета доста по въпроса за различните терапевтични възможности при деца със затруднения в обучението. За да имам сигурност в достоверността на данните, които четях, ползвах PubMed – база данни на националната медицинска библиотека на САЩ, която съдържа над 20 милиона абстракта от областта на биомедицинските и природните науки и голямо количество статии. Четейки, ми направи впечатление колко много проучвания с омега-3 мастни киселини за подобряване на симптомите при състояния като дислексия, диспраксия и синдрома на хиперактивност и дефицит на вниманието са публикувани и продължават да се публикуват. Тези проучвания са категорични, че приемането на омега-3 мастни киселини (рибено масло) от децата е абсолютно безвредно и води до отчетлива полза при изброените състояния. Ще цитирам само някои от тях, които според мен имат по-голяма доказателствена стойност:
- Bloch MH и Qawasmi A, през 2011 г. правят систематичен преглед и метанализ на проучвания, съдържащи се в PubMed и касаещи повлияването на симптомите при деца със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност. Авторите на този метаанализ стигат до следното заключение: Oмега-3 мастните киселини, особено при по-високи дози от ейкозапентаеновата киселина (EPA) са ефективни в лечението на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност.
- Richardson AJ и съавт., през 2012 г. изследват в своето контролирано, рандомизирано проучване дали установените ползи от омега-3 мастните киселини по отношение на поведението и обучителните възможности са валидни и за популацията на децата без специфични проблеми. Авторите заключават, че приема на рибено масло води по безопасен и ефективен начин до подобряване на постиженията по отношение на четенето, както и подобряване на поведението при деца, които не са диагностицирани със специфични проблеми, но са имали по-слаби постижения и проблемно поведение.
- Milte CM и съавт., през 2013 в своето контролирано, рандомизирано проучване правят сравнение между омега-6 мастните киселини от една страна и EPA и DHA от друга по отношение на ефекта им върху ограмотяването и поведението на децата със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Заключението на проучването е, че омега -3 мастните киселини и по-конкретно DHA имат положителен ефект върху повишаването на грамотността и подобряването на поведението при деца с този синдром.
- Montgomery P и съавт., през 2013 г. изследват нивата на омега -3 мастни киселини в кръвта на деца, за които не е установено да имат някакъв проблем, след което правят паралел между измерените нива и показаните училищни резултати и поведението на децата. Авторите заключават, че при децата с ниски училищни резултати или проблемно поведение нивата на омега-3 мастните киселини са по-ниски от тези на децата с високи училищни резултати.
- Hawkey E и Nigg JT, през 2014 г. правят два метаанализа. Резултатите от първия, който обединява 9 проучвания сочат, че нивата на омега-3 мастните киселини са по-ниски при децата със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Вторият метаанализ, който включва 16 рандомизирани слепи проучвания установява, че приемането на омега-3 мастни киселини от деца със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност води до подобрение на симптомите.
- Bos DJ и съавт., през 2015 публикуват 16 седмично рандомизирано, плацебо контролирано двойно сляпо проучване, проведено с момчета със и без синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Половината участници са получавали по 650 mg EPA и 650 mg DHA, а другата половина плацебо. Заключението на авторите е, че включването на EPA и DHA като допълнение към фармакологичната терапия на деца със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност води до отчетливо по- добър резултат в сравнение със стандартната фармакологична терапия без добавени омега-3 мастни киселини.
Това са една много малка част от проучванията, публикувани последните няколко години, които касаят ползите от приема на омега -3 мастни киселини при деца. Тези ползи се описваха и в проучванията, които бяха публикувани преди 5 години, когато аз за първи път се докоснах лично до проблема за обучителните трудности при децата. Никой от многото специалисти, с които се срещнах тогава не ми спомена за потенциала на омега-3 мастните киселини да подобряват тези състояния. Колкото повече проучвания прочитах, толкова повече в мен напираха следните въпроси: Защо никой от хората, с които се консултирах не ме посъветва да правя нещо толкова просто и безвредно като това да давам на сина си рибено масло, чиято основна съставка са омега-3 мастните киселини? Дори да предположим, че всички тези специалисти са били скептично настроени спрямо ефективността на тази хранителна добавка, не би ли трябвало да ме информират за възможните ползи от рибеното масло, установени чрез клинични проучвания и да ми дадат възможност да направя своя информиран избор? Какво се случва, ако родителите на едно дете, за което има съмнение, че е възможно да има някои от коментираните проблеми не потърсят алтернативни източници на информация? Вероятно това дете никога няма да получи шанса евентуално да подобри постиженията си без да има каквито и да било рискове за него. Е, аз направих моя информиран избор, макар и да ми костваше усилия, като избрах да давам на детето си едно от най-чистите и най-проучвани рибени масла в света.
homeostaza.bg
