Ще започна с това, че нямам претенции да разбирам в дълбочина същността и проявленията, още по-малко терапевтичните възможности за повлияване на затруднения в обучението като дислексия и диспраксия или пък състояния като дефицит на вниманието и хиперактовност. Тези проблеми са част от работата на детските психолози, логопедите и детските психиатри, които, сигурна съм, са достатъчно образовани и компетентни. Необходимостта да се запозная с някои от тези специфични нарушения се появи във процеса на израстване на моите деца.
Факт е, че всеки родител, в някакъв период от време се е сблъсквал с трудности във възпитанието, обучението или комуникацията с децата си. Факт е, също, че според повечето специалисти, специфичните образователни нужди и особеностите в поведението на децата се срещат все по-често в днешно време, като някои дори говорят за „епидемия” от тях. Дали причините за това се крият в средата, която ни заобикаля, начина на отглеждане и хранене на децата, стреса, и огромното количество информация? Или пък просто сме по-сензитивни и „виждаме” повече детските затруднения и проблеми в сравнение с предишните десетилетия? Не вярвам някой да може да даде точен отговор, а най-вероятно причините, напоследък да има много деца със затруднения в обучението и с хипереактивност, са комбинирани.
Накратко ще спомена какво представляват проблемите, на които е посветена тази статия, като отново подчертавам, че не претендирам за изчерпателност.
Дислексия: В продължение на десетилетия дислексията е била дефинирана по различни начини. Например, през 1968 г., Световната федерация на невролозите определя дислексията като „разстройство при деца, които обучавани по стандартния начин в клас не успяват да постигнат езиковите умения на четене и писане, съизмерими с техните интелектуални способности”. Според Националния институт по здравеопазване на САЩ, дислексията е когнитивно увреждане, което пречи на способността на човек да чете и пише, а по някога и да говори. Смята се, че дислексията се причинява от увреждане на способността на мозъка да „превежда” на разбираем за индивида език звуковите или зрителните стимули. Тя не е резултат от зрителни или слухови проблеми, и не се дължи на умствено изоставане. Дислексията се различава по тежест и симптоми при различните засегнати деца. Възможно е да не бъде забелязана, особено в ранната училищна възраст. Децата могат да бъдат напрегнати и притеснени от трудностите, които изпитват в усвояването на уменията за четене и писане, но да не могат да дефинират причината за своето състояние. Някои деца имат ниска себеоценка и симптоми на депресия. При други могат да доминират проблеми с поведението, липса на мотивация или дори да развият неприязън към училището.
Диспраксия: Диспраксията е състояние, засягащо физическата координация на детето, което води до по-трудно справяне с ежедневните дейности и създава впечатление за непохватност. Често децата с диспраксия се справят по-зле от връстниците си с редица ежедневни физически дейности като обличане, хранене с прибори, връзване на връзки. Те обикновено имат проблеми с координацията, а в по-късна възраст ги затрудняват дейности като писане, рисуване, рязане с ножица, каране на колело, игра с топка. Често тези деца трудно се концентрират, имат затруднения с организирането на дейностите си и трудно следват инструкции. Всичко това води до избягване на колективните игри, самота и ниско самочувствие. Диспраксията не е неврологично заболяване, нито е следствие на забавено развитие на децата. Диагностицирането й зависи изключително много от компетантността на проследяващите развитието на децата специалисти. Обикновено това се случва около 5 годишна възраст и то в страни, в които се знае много за това състояние и белезите му са популяризирани сред населението. В България се говори много малко за диспраксията, а моето лично впечатление е, че психолозите и логопедите трудно я разпознават.
Дефицит на вниманието и хиперактивност: Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност е едно от най- честите нарушения в детската възраст. Децата в това състояние имат проблеми с вниманието и концентрацията. Те изпитват трудности да самоконтролират поведението си и са свръхактивни. При някои се наблюдава само хиперактивност, при други може да има само дефицит на вниманието. Има и деца, с комбинирано разстройство, при които са съчетани по различен начин и в различна степен симптоми и на двете състояния.
Хиперактивността се характеризира с неспособност на децата да стоят на едно място. Те докосват и играят с всичко, което е пред очите им, говорят непрекъснато като крайна степен на тези прояви е показване на емоции без задръжки и действия без оглед на последствията. За тези деца е трудно или невъзможно да изчакват реда си в игрите или заниманията. В училище те изпитват огромни затруднения да останат на чина си през целия учебен час. Децата с дефицит на вниманието лесно се разсейват, пропускат детайлите, често преминават от една дейност към друга, забравят и губят предмети. Обикновено те трудно изпълняват инструкции, лесно се объркват, трудно се организират и научават нещо ново.
Причините за синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност са неясни. Обсъждат се генетична предиспозиция, мозъчни увреждания, повишена консумация на захар, оцветители и консерванти. Примането на алкохол и тютюнопушенето от бременните също се приема за възможен фактор водещ до хиперактивност и дефицит на вниманието при техните деца.
Обикновено диагностицирането на синдрома става около 7 годишна възраст. Тъй като децата, които страдат от дефицит на вниманието обикновено са тихи, кротки и създават впечатление за вглъбеност, проблемът им може да не бъде забелязан от родителите и учителите. Децата с хиперактивност пък често се смятат за по-емоционални или недисциплинирани.
Общото за дислексията, диспраксията и синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност е, че това са състояния, чието начало е в детството и ранното им диагностициране и специфична намеса от страна на специалистите и родителите води до израстване на пълноценни и образовани индивиди. В редица европейски държави има изградена стройна система за диагностициране, подкрепа и работа с децата и с техните семейства. В България, уви, такава липсва.
По стечение на обстоятелствата имах възможността да наблюдавам, как се откриват, диагностицират и подкрепят младежите със специфични нарушения включително и тези, които обсъждаме тук, в един британски университет. Този университет, както и повечето университети във Великобритания имат собствен център за подкрепа на студентите с физически, ментални , психологически и други нарушения, които биха ги затруднявали в процеса на обучение. Тъй като повечето студенти със такива проблеми във Великобритания са диагностицирани още в детството си, основната задача на този център е да ги подкрепя в процеса на обучение и да отстоява правата им пред университета. Тези студенти имат право на различни условия на обучение и проверяване на знанията, в зависимост от тяхното специфично нарушение и нужди. Тук не става дума за намаляване на необходимите за университетското образование обем или качество на знанията, тук става дума за поставянето на тези студенти при специфични индивидуални условия, така че те да имат възможност да усвоят и покажат, че са усвоили същите знания и умения като останалите. Такива индивидуални условия например са позволяването на студентите да правят аудиозаписи на лекциите или да получават в съкратен писмен вид преподавания материал, да имат удължено изпитно време или да могат да ползват кратки почивки по време на изпит, да бъдат изпитвани на компютър без да им се налага да пишат собственоръчно и др. Кой и как определя какви са индивидуалните нужди на всеки студент със специфично нарушение? Това са сертифицираните психолози във Великобритания. Британското дружество на психолозите (British Psychological Society – BPS) си е спечелило уважението, както на обществото, така и на институциите и по този начин никой не се съмнява в заключенията и препоръките на психолозите, които са членове на BPS и квалификацията и дейността им е одобрена от организацията. Следва въпросът как BPS е спечелило това доверие? Британското дружество на психолозите е представителния орган на психолозите във Великобритания. Дружеството приема като своя отговорност развитието, популяризирането в обществото и прилагането на психологията като диагностична и терапевтична възможност за различни състояния с цел повишаване благото за населението и държавата. BPS създава и стриктно поддържа високи стандарти за професинално образование и практикуване на професията, като изисква от всички нейни членове да усъвършенстват уменията си и да надграждат знанията си непрекъснато. В сайта на дружеството всеки може да провери дали психологът, с който се среща, има нужната квалификация, за да извършва определена дейност, както и към психолог с каква квалификация трябва да се обърне при проблеми от различен характер. BPS, чрез своя отделна структура – Център за психологическо тестване създава национални стандарти за използваните тестове, обучава и сертифицира психолозите, занимаващи се с диагностика на различни състояния. Освен, че работи в тясно сътрудничество с различни държавни институции, включително парламента на Великобритания, Британското дружество на психолозите популяризира дейността си и сред обикновените хора и по този начин гради доверието на обществото към съсловието. Изглежда сякаш, позициите на психолозите в българското общество са различни. Аз поне не съм чувала по препоръка на психолог да са променени условията на обучение на дете в българското училище, така че те да станат оптимални за неговите специфични нужди. Що се отнася до университетите, единственият български университет, за който знам, че има собствен център за подкрепа на студентите със специфични обучителни трудности е Нов български университет.
Какво се случва най-често у нас, когато някой родител се усъмни, че детето му има проблем? Обикновено започва да издирва специалист, който да му помогне, в интернет или пък разпитвайки свои познати. На кого ще попадне, колко квалифициран ще бъде и въобще ще има ли квалификация този специалист е въпрос на чист късмет. Когато аз попаднах в такава ситуация преди 5 години, късметът и лекарското ми шесто чувство не проработиха и аз заведох детето си при психолог от известен софийски медицински център, който се оказа със съмнителна квалификация. Този детски психолог ползваше тестове от седемдесетте години на миналия век и вместо да помогне, ме обърка още повече. Тогава се обърнах към детската психиатрична клиника „ Свети Никола”, в която знаех, че работят екипи от детски психиатър, детски психолог и логопед. Специалистите от тази клиника са наистина професионалисти, но там се чака дълго за преглед, а и няма как да бъде различно: това е референтната клиника за цяла България. След оценката на невро-психическото развитие и психологическото състояние на сина ми, ме посъветваха с детето да работи психолог. Естествено като диагностици и етични колеги, те не се ангажираха да посочат психолог или психологически център, който да посещаваме. Тогава отново се оказах в изходна позиция. Къде да отидем? Дали ще попаднем на специалисти, които ще ни бъдат от полза? Мога ли да съм сигурна в квалификацията на човека пред мен? Има ли нещо, което аз мога да направя, за да помогна за правилното развитие на детето? Излязох от ситуацията с много четене на подходящи материали от реномирани източници и много срещи със детски психолози преди да реша на кого бих могла да се доверя и поверя детето си. В процеса на „образоването” ми научих много полезни неща, но това ми отне доста време и не дотолкова приятни емоции.
Накрая, за да бъда обективна, пишейки тази статия, надникнах в сайта на дружеството на психолозите в България и установих, че за разлика отпреди 5 години, сайтът е поддържан много по-добре, има Публичен регистър на психолозите в България, както и Национален регистър на психологическите тестове. Опитах се да разбера, обаче, към психолог с каква квалификация мога да се обърна, ако се съмнявам, че детето ми има някои от разискавните в този материал проблеми, както и чрез каква методика се поставя такава диагноза. Не намерих никъде такава информация. Не намерих и информация как Дружеството гарантира, че неговите членове поддържат и надграждат своята квалификация.
homeostaza.bg
