В този пост нямам намерение да вземам отношение по въпроса “за или против ваксините по принцип”, нито по въпроса дали трябва да има задължителни ваксинации. По тези теми са казани и написани много възгледи и мнения, дори има издадени и книги, които се радват на голям интерес. Тук бих искала да споделя някои мои мисли и наблюдения по отношение на имунизационните схеми, залегнали в задължителния имунизационен календар на Република България.
За първи път се замислих колко ефективна превенция от заболяване осъществяваме чрез ваксинациите, когато присъствах на лекция за хепатит В, изнесена от един румънски професор епидемиолог (моля, да ми простите, но не помня името на лектора). В лекцията си този професор излагаше своето виждане, че чрез стандартната схема на ваксиниране на децата срещу хепатит В не се постига превенция на заболяването за цял живот. Нещо повече – към 15 – 16-тата година от живота на децата нивата на изградените в следствие на ваксинацията предпазващи антитела са толкова ниски, че реално децата нямат имунитет срещу това наистина коварно заболяване.
Задължителната имунизация срещу хепатит В беше въведена в България през 1992 г., като при стандартната схема децата получават първата доза от ваксината още в родилното отделение, втората доза на едномесечна възраст, а третата – шест месеца по- късно. С това ваксинацията срещу хепатит В се смята за завършена, като се очаква ваксинираните индивиди да имат необходимия за предпазване от заболяването имунитет до края на живота си. Големия ми син се роди няколко години след началото на задължителното ваксиниране срещу хепатит В и съответно беше приел и трите последователни дози. От друга страна, когато чух тази лекция той беше вече на 16 години и затова реших да проверя твърденията на румънския професор. Направихме изследване на титъра (нивото) на антителата срещу хепатит В в кръвта му и се установи, че те са в толкова малко количество, че не биха го предпазили от заразяване. Вероятно се питате какво направих. Имунизирах го отново чрез пълната схема за имунизация, т. е с 3 приема на ваксината. Съществуваше и вариант да се приложи само една доза (т. нар. бустерна доза), която се смята за достатъчна, за да „напрегне” отново имунитета при ваксинирани в миналото лица. Предпочетох да приложа пълната схема, макар че тя е съответно три пъти по-скъпа, тъй като смятам, че хроничният хепатит В е една от най-коварните и трудно лечими инфекции.
Хепатит В (ХВ) е остро инфекциозно заболяване, причинено от вирус, който атакува черния дроб, и е възможно да се прояви както като острo, така и като хроничнo възпаление на черния дроб. Боледувалият от хепатит В човек е изложен на многократно по-висок риск от развитие на чернодробна цироза или рак на черния дроб. Вирусът на заболяването се отличава с изключителна устойчивост във външната среда – на стайна температура издържа до 6 месеца. Намира се във всички телесни течности, но е с най-голяма концентрация в кръв, сперма, вагинален секрет. Заразяването се осъществява от източник на инфекцията – болен човек (с остра или хронична форма) или здрав заразоносител. Механизмите на заразяване могат да бъдат:
- полов път – хомо- и хетеросексуален – вероятността за заразяване е по-голяма при безразборни сексуални контакти и неизползване на предпазни средства (презервативи).
- битов път – подрастващи в социални домове, бедни семейства с много деца, експонирани на кръв и кръвни продукти, при използване на общи или чужди вещи за хигиена (ножчета за бръснене, четки за зъби) или козметични процедури. Едно проучване на клиниката по гастроентерология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски” е установило, че колкото частици на вируса има в кръвта, толкова има и в слюнката, което означава, че проблемът с болните пациенти и здравите заразоносителите е огромен не само за техните семейства, а и за обществото като цяло.
- кръвен път – контакт със заразена кръв (с минимална заразяваща доза 0.00004 ml кръв) при използване на общи инструменти за инжектиране, например размяна на игли и спринцовки при венозни наркомани, хирургични, дентални интервенции с кървене, изследвания, свързани с нарушаване целостта на кожата и лигавиците, кръвно-капково предаване през лигавицата на очите или орофаринкса, кръвопреливане, хемодиализа, акупунктура, татуиране, пиърсинг, обрязване и др. Рискът от инфектиране при убождане с игла се счита от 7-30%.
- вертикален път – по този начин може да се зарази плода и новороденото от майка с активна инфекция по време на бременността и раждането.
При кърмачета и малки деца заболяването протича най-често без симптоми. При възрастните само 1/3 от болните изявяват характерната за хепатитите жълтеница, 1/3 от болните са абсолютно безсимптомни, а при останалите 1/3 заболяването имитира грип. След преболедуване 90% от децата и 10% от възрастните остават хронични носители.
При диагностициране на острата форма на заболяването болният е неспособен да работи, той е опасен заразоносител и трябва да бъде на постелен режим, докато се възстанови. Ако лабораторните резултатите за HbsAg (антиген, който показва наличието на вирус в кръвта) останат положителни, се счита, че болният остава хроничен заразоносител. Хроничната форма на хепатит В може обаче да се развие и без остър стадий при някои от заболелите. Колкото по-млад е пациентът, толкова повече се увеличава и възможността заболяването да хронифицира. При новородени процентът е най-голям – над 90%. Около 20% от пациентите с хроничен ХБ развиват чернодробна цироза с трайна загуба на работоспособност, а около 10% от тях – чернодробен карцином. При остра инфекция с ХВ се увеличава броят на спонтанните аборти и преждевременни раждания по време на бременност.
Според някои специалисти, занимаващи се с различни аспекти на хепатит В инфекцията (вирусолози, инфекционисти, гастроентеролози, епидемиолози), имунната система на човек, който е бил подложен на имунизационната схема веднъж в живота си, дори след време да няма достатъчно високо ниво на антитела, никога не би позволила болестта да хронифицира. Преминаването на инфекцията в хронична форма обаче е само едно от възможните усложнения на хепатит В. Да не забравяме, че чернодробният рак като едно рядко и отдалечено във времето, но много тежко последствие от хепатит В вируса, може да се случи дори след среща на организма с него, която е протекла без симптоми и незабележимо за заразения.
Ваксината срещу хепатит В е една от най-пречистените и лишени от странични реакции ваксини. Въпросът, който си задавам, обаче, е дали не е разумно държавата да инвестира още малко средства в профилактиката на тази „коварна” инфекция, предлагайки четвърта, безплатна, бустерна доза на младежите във възрастта 15-17 години. На всички е известно, че тази възраст при децата е особено рискова, а безопасното и обмислено поведение не са присъщи за нея. От друга страна средната честота на Хепатит В инфекцията в България е 2.7%, като има региони от страната, където тя достига до 7.5 %. Тогава струва ли си да рискуваме живота и здравето на тийнейджърите, при все че имаме в ръцете си едно безвредно и ефикасно средство за профилактика от заразяване с хепатит В? Всеки има свой отговор на този въпрос. Държавата също. Вече знаете какъв е моят отговор.
Бих искала да ви предложа още един казус изваден от задължителния имунизационен календар на Република България: комбинираната ваксина срещу паротит (заушка), морбили и рубеола, която се поставя за първи път на децата на 13 месечна възраст, а повторна доза получават на дванадесет годишна възраст. Безвредността на тази ваксина стана дискутабилна през 1998 г., когато група изследователи и лекари, начело с един хирург на име Андрю Уейкфийлд от Кралската безплатна болница в Лондон, публикуват изследователска статия в която се подозира причинно-следствена връзка между ваксината срещу паротит, морбили и рубеола и развитието на аутизъм при децата. От тогава до сега са направени много опровержения на това твърдение. Дори д-р Уейкфийлд бе съден за необосновано твърдение, предизвикало масова паника и отказ на родителите да ваксинират децата си. Не искам да вземам отношение по въпроса дали е възможно тази ваксина да отключва аутизъм. Напълно разбирам притесненията на родителите, включително и отказа им да ваксинират децата си срещу паротит, морбили и рубеола дори когато вече много учени са оборили твърденията на д-р Уейкфийлд. Желанието ми тук, обаче да ви насоча вниманието към един друг факт. Знае се, че рубеолата най-често протича леко в детска възраст при деца, който нямат съпътстващи хронични заболявания. Освен това се знае, че рубеолата е изключително опасна инфекция за бременните жени. При инфектиране в ранните срокове на бременността се развиват редица аномалии у плода и често се стига до спонтанен аборт. Ако майката се разболее в по-късните срокове от бременността децата се раждат с т. нар. вродена рубеола, която също може да остави трайни увреждания у детето. От друга страна е сигурно, че когато един човек преболедува от рубеола, имунитетът му остава напрегнат цял живот и повторно разболяване е невъзможно. Не може да се каже същото, обаче за имунитета, придобит следствие на ваксиниране. Както и след ваксиниране срещу хепатит В, така и след ваксиниране срещу рубеола имунитетът може въобще да не се изгради или с времето да намалее. Какво следва от всичко казано до тук? Не ви ли се струва по-удачно едно момиче да преболедува от рубеола в детска възраст и да изгради траен имунитет, отколкото да получи двете предвидени дози от ваксината против рубеола – на 13 месеца и на 12 години? Тенденцията жените да раждат след 30-35 годишна възраст не само се запазва, но и става все по-мащабна. Дали някой си задава въпроса, колко е напрегнат имунитетът срещу рубеола на 35 годишна жена, която е получила последната си ваксина срещу заболяването на 12 годишна възраст. Дали не е по удачно схемата на ваксиниране да се промени, като се добави още една доза ваксина около 20-22 годишна възраст? Или пък ваксинирането срещу рубеола въобще да започва по-късно? Далеч съм от мисълта, че правя някакви открития. В редица държави, в които ваксинирането срещу паротит, морбили и рубеола по стандартната коментирана схема, е отдавнашна практика, на всички жени, които планират да забременеят се препоръчва да изследват нивото на имунитета си срещу рубеола и ако той е нисък да се ваксинират преди да забременеят. Нека отбележа обаче, че ваксинирането е противопоказано при вече налична бременност!
С горенаписаното не искам да кажа нищо категорично, само давам повод за размисъл.
В заключение и като част от обещанието ми за обективност, ще кажа, че имунизационните схеми в България като цяло не се различават от имунизационните схеми на останалите европейски държави. Разликата между последните и България е, че нивото на осведоменост на населението в другите държави е много по-високо. А това високо ниво се постига с разнообразни информационни кампании и образователни програми и е изключително необходимо, за да може всеки човек в обществото да вземе сам за себе си своето информирано решение за това кое е най-добро за него.
homeostaza.bg
