Какви са причините за възпалителните ставни заболявания?

Възпалените стави са болезнени, ограничават движенията и водят до деформации. Голяма част от възпалителните ставни заболявания, са автоимунни. Както при всички други автоимунни заболявания, така и тук имунната система на организма атакува собствените си клетки и тъкани. Това води до хроничен възпалителен процес в ставите и в целия организъм. Причините имунната система да се насочи към собственото си тяло от една страна са генетична предразположеност, от друга страна външни за организма фактори. Установено е, че следните външни фактори водят до повишен риск за автоимунни ставни заболявания:

  • тютюнопушене
  • наднормено тегло
  • ниска физическа активност
  • инфекции
  • небалансирана чревана флора

Напоследък доста проучвания показват, че промяната в чревната флора е ключова при развитието на много ревматични заболявания, каквито са ревматоидния артрит, спондилоартропатии, системен лупус и др. Смята се, че с дейността си небалансираната чревна флора може да наруши имунните механизми и по този начин да отключи автоимунни възпалителни ставни заболявания. Свръхпроизводството на някои метаболити от чревните бактерии могат допълнително да увредят организма и да утежнят протичането на заболявания като ревматоиден и псориатичен артрит.

Защо рибеното масло намалява риска и тежестта на възпалителните ставни заболявания?

  • Рибеното масло е богато на омега-3 мастни киселини – докозахексаенова киселина (DHA) и ейкозапентаенова киселина (EPA). Съвременната диета е изключително богата на омега-6 мастни киселини и бедна на омега-3 мастни киселини. Омега-6 мастните киселини предизвикват възпаление в организма. Рибеното масло и конкретно съдържащите се в него омега-3 мастни киселини се “противопоставят” на омега-6 мастните киселини и така намаляват възпалението в организма. Нещо повече – EPA и DHA са вещества, които лекуват вече наличното възпаление.

  • Рибеното масло, подобрява състоянието на чревния микробиом, като намалява вредните и увеличава полезните бактерии в червата. Приемът на рибено масло не въздейства директно на бактериите в червата. Приемът на рибено масло води до натрупване на омега-3 мастни киселини в чревните клетки. Това от своя страна кара чревните клетки да отделят в по-големи количества чревна алкална фосфатаза – антимикробен пептид с множество физиологични функции. Чревната алкална фосфатаза подтиска растежа на чревните бактерии, които отделят токсини и стимулира растежа на полезните бактерии в червата. Казано накратко: омега-3 мастните киселини могат да се считат за пребиотик в широкия смисъл на това понятие!

Някои проучвания, доказващи ефективността на рибеното масло при възпалителни ревматични заболявания:

  • Ревматоиден артрит: проучване, проведено в Швеция показа, че група от пациенти приемали по 3900 мг омега-3 дневно имали намалена сутрешна скованост, по-малък брой подути стави и приемали по-ниски дози нестероидни противовъзпалителни лекарства, сравнение с група, приемаща плацебо.(2) Друго проучване показва, че сред пациентите, приемащи по-голямо количество омега-3 ремисията на заболяването (период на минимални или липсващи симптоми) е два пъти по-честа сравнение с пациентите приемащи малки количества омега-3.(3)
  • Ювенилен идиопатичен артрит: при 12-седмично проучване, по време на което пациентите са приемали ежедневно по 2000 мг омега-3 (EPA + DHA) е наблюдавано статистически значимо намаление на броя на болезнените и подути стави. Голямата част от пациентите за това време преустановили или силно редуцирали приема на нестероидни противовъзпалителни лекарства. При някои пациенти са се намалили и кръвните концентрации на молекулите, които предизвикват възпаление.(4)
  • Анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев): малко проучване е оценява ефекта върху заболяването при прием на малка дневна доза омега-3 (1955 мг) и при прием на голяма дневна доза омега-3 (4550 мг). Проучването е установило по-висока ефективност на високата дневна доза.(5)
  • Псориатичен артрит: пациенти с псориатичен артрит били разделени на две групи – 24 седмици едната група приемала по 3000 мг дневно омега-3 мастни киселини, а другата по 3000 мг дневно зехтин. Проучването показва, че за разлика от пациентите приемали зехтин, пациентите приемали омега -3 имали по-малко подути и болезнени стави, по-малко кожни лезии, намален прием на нестероидни противовъзпалителни лекарства и парацетамол, както и по-ниска кръвна концентрация на молекула, която се повишава при възпаление.(6)
  • Подагра: установено е, че пациентите с подагра, които приемат по-високи дози омега-3, сравнение с омега-6 имат по-малко рецидиви на заболяването. Обратното, ако приемат по-големи количества омега-6, рецидивите са по-чести.(7)

На какви условия трябва да отговаря рибеното масло, ако искате да го приемате продължително време?

Най-пълноценният източник на омега-3 мастни киселини е рибеното масло. То:

  • Трябва да бъде възможно най-чисто. Замърсителите на Океана особено тежките метали имат свойството да се натрупват в телата на рибите. Колкото по-високи в хранителната верига се намира една риба, толкова по-големи количества токсични вещества съдържа. Суровината за производство на рибено масло трябва да стои в началото на хранителната верига.
  • Не трябва да съдържа големи количества от витамини, които могат да се предозират. Мастноразтворимите витамини, каквито са А и Е могат да се натрупват в тялото на човек до степен, че да бъдат вредни. Рибеното масло добивано от черния дроб на рибите е изключително богато на витамин А и ако бъде приемано дълго време може да бъде вредно. Според експертите такова масло не трябва да се приема повече от 1-2 месеца годишно.
  • Трябва да бъде доказано ефективно, за да има смисъл продължителното му приемане.

На всички тези критерии отговаря Норвежко Рибено Масло:

  • Произведено е от телата на дребни диви риби, стоящи в началото на хранителната верига;
  • Няма допълнително добавени витамини;
  • То е най-проучвания бранд рибено масло в света. Проучванията при деца с проблеми в развитието са показали както ефективност по отношение на симптомите, така и по отношение на лабораторните показатели;

д-р Милена Коцева

Източници

Facebook Comments