Честотата на аутизъм расте. В България няма статистика за броя лица, засегнати от това състояние, нито за промяната на честотата му във времето. Усещането на всички обаче е, че деца с аутизъм се срещат много по-често, отколкото преди години. В САЩ обаче имат статистиката и тя показва, че през осемдесетте години на миналия век децата с аутизъм са били 3 на 10 000 деца, а през 2018 година – 1 на 59 деца.
Около 25% от случаите с аутизъм имат сигурна генетична основа. При останалите обаче най-вероятно се касае за генетична предразположеност в комбинация с фактори на средата, които спомагат за развитието на разстройство от аутистичния спектър. Околна среда за един развиващ се плод до голяма степен се явява майчиният организъм.
Епигенетиката е млада наука, която проучва как факторите на средата променят изявата на гените и как да се променят факторите на средата, така че да се намалят нежеланите изяви на гените. Смята се, че епигенетичните открития тепърва предстоят и те ще дадат възможност за намаляване в честотата на някои заболявания.
Кои са факторите на средата, за които на този етап се знае, че могат да променят изявата на гените и да увеличат честотата на аутизъм?
- нарушения в имунната система и възпалителни процеси
- оксидативният стрес
- нивото на метилиране в организма
- дисфункция на митохондриите
- метаболизмът на свободните мастни киселини
Дали промяната на тези фактори в майчиния организъм и в развиващия се плод може да доведе до намаляване на вероятността за раждане на дете с аутизъм? Отговорът е “да” и данните и проучванията, които доказват това твърдение са все повече. Последното проучване по темата, публикувано в юнски брой на списание “Medical Hypotheses”[1] представлява метаанализ на данни, за това как състоянието на майчиния организъм преди забременяването и по време на бременността се отнася към раждането на дете от аутистичния спектър. Авторите са обработили проучвания по този въпрос, публикувани между 01.01.2005 г. и 01.07.2018 г. Резултатите показват, че следните фактори са свързани с увеличаване на честотата на децата с аутизъм:
- заболявания, съпроводени с възпаление в майчиния организъм (диабет, затлъстяване, автоимунни заболявания)
- замърсяването на въздуха, както и токсини като някои пестициди и други химикали (полихлорирани бифенили, бисфеноли и фталати)
- лекарствата валпроева киселина и талидомид, приемани по време на бременност. В последно време се обсъжда връзката между парацетомол, приеман по време на бременност и повишената честота на аутизъм.
Според проучването съществуват няколко надеждни интервенции, които да намалят риска от развитие на аутизъм при децата и те са:
- прием на фолиева киселина по време на бременността, за предпочитане под формата на активния й метаболит – метилфолат
- допълнителен прием на омега-3 мастни киселини под формата на качествено и чисто рибено масло по време на бременността и кърменето
- поддържането на оптимални нива на витамин D по време на бременността. Важно е нивата да се проследяват, тъй като както ниските, така и прекалено големите концентрации на витамин D носят рискове.
- задоволяване на допълнителните нужди от йод и проследяване на нивата на щитовидните хормони на майката по време на бременността
- поддържане на нормални нива на желязо в организма по време на бременността. Проследяването на запасите от желязо трябва да се извършва регулярно, поне 3-4 пъти по време на бременността чрез изследване на серумен феритин
- кърмене и снижаване на стреса след раждане
Всички изброени интервенции, които могат да намалят риска от раждане на дете с аутизъм са безвредни и е въпрос на знание и желание от страна на наблюдаващите акушер-гинеколози да ги прилагат. За съжаление все още за част от акушер-гинеколозите аутизмът е нещо, което не касае тяхната работа. Проучванията обаче показват друго – лекарите на първа личния, които могат да намалят честотата на родените с аутизъм деца са точно акушер-гинеколозите!
д-р Милена Коцева
