Алтернативна и допълваща медицина: Епилепсия – II

Тази статия е продължение на темата, засегната в Епилепсия – част I за допълващата терапия, която подобрява протичането и контрола на епилепсията.

Епилепсията е нарушение на електричната активност на мозъка, която се проявява с различни симптоми, най-често гърчове. Видът на гърчовете зависи от това каква част на мозъка е засегната. Допълнителното приемане на определени витамини, минерали и аминокиселини, както и специфични диети могат да донесат ползи за хората с епилепсия като намаляване на честотата и тежестта на пристъпите и редуциране на дозите на антиепилептичните медикаменти.

Диетични фактори, които имат отношение към протичането на епилепсията:

• Установено е, че ниското ниво на кръвната захар, както и високото ниво на инсулина в кръвта са фактори, водещи до намаляване на гърчовия праг и влошаване на епилепсията. Затова е добре хората с епилепсия да спазват хранителен режим, който да не включва рафинирана захар, кофеин и алкохол. Храненето начесто и приемът на достатъчно количество белтъци също е препоръчително.
• Хранителна алергия: Няколко проучвания показват намаляване на епилептичната симптоматиката в различна степен при деца, на които от диетата им са изключени по принцип алергизиращи храни.
• Глутенова ентеропатия (цьолиакия): Установено е, че глутеновата ентеропатия се среща по-често при пациенти с епилепсия. Не е рядкост в началото глутеновата ентеропатия да е безсимптомна и пациентите да не знаят, че страдат от нея. Ако пациентът с епилепсия се подложи на безглутеновата диета скоро след появата на епилепсията и това доведе до подобряване на протичането на епилепсията, вероятността този пациент да има безсимптомна глутенова ентеропатия е голяма. Обратно – някои автори препоръчват след диагностицирана епилепсия да се направи тест за глутенова ентеропатия (кръвна проба за антиендомизиумни антитела и антитъканна трансглутаминаза), за да може, ако е необходимо пациента да се подложи на безглутенова диета още в началото на епилепсията. Очаква се това да доведе до по-добър контрол на епилепсията.
• Няколко проучвания показват, че епилепсията се влошава при консумация на храни и напитки съдържащи аспартам. Въпреки че едно проучване, спонсорирано от компанията Нутра суит опровергава тези твърдения, повечето лекари препоръчват хората с епилепия да не консумират аспартам.
• Кетогенна диета и диета на Аткинс: Още през двайсетте години на миналия век е установено, че кетогенната диета води до контрол на болестта при някои пациенти с епилепсия. При кетогенната диета основното количество енергия произхожда от мазнини като съотношението мазнини:(белтъци+въглехидрати) = 2:1 до 5:1. Приемът на течности при тази диета също е ограничен. Всичко това води до състояние наречено кетоза, което по неясен механизъм намалява честотата и тежестта на симптомите при епилепсия. За да бъде трайно ефективна, диетата трябва да продължи около 2 години, след което пациентът трябва бавно да се върне към нормален начин на хранене. Поради вероятността хората на кетогенна диета да изпитат недостиг на витамини и минерали, се препоръчва паралелна суплементация с мултивитамини, калций и желязо. Кетогенната диета може да доведе до различни нежелани ефекти. В началото ѝпри пациентите може да има повръщане, ниска кръвна захар и обезводняване. Други възможни нежелани ефекти са: запек или диария, повишаване на чернодробните ензими, склонност към кървене, изоставане в растежа на децата, образуване на бъбречни и/или жлъчни камъни, повишаване на холестерола, чести инфекции. Както кетогенната диета, така и антиепилептичните медикаменти водят до негативни ефекти върху костната плътност, което изисква суплементация с витамин Д. Недостиг на карнитин се наблюдава при пациенти на кетогенна диета, особено при тези, които се лекуват с валпроати.Тези пациенти е необходимо да приемат допълнително Л-карнитин. Поради тези нежелани ефекти, някои специалисти препоръчват кетогенната диета да се замести с нисковъглехидратната и високомазнинна диета на Аткинс. Диетата на Аткинс също води до състояние на кетоза, но рестрикциите и нежеланите ефекти при нея са доста по-малко.

Пациентите с епилепсия, които се подлагат на кетогенна диета трябва да бъдат стриктно наблюдавани от опитни лекари.

Суплементация с аминокиселини и минерали при пациенти с епилепсия:

• Таурин: Няколко проучвания показват добър ефект върху протичането на епилепсията при приложение на таурин. Други проучвания пък не показват ефективност. Като цяло се смята, че суплементацията с таурин при пациенти с епилепсия трябва да бъде в порядъка 100 – 500 mg дневно, защото ако се дават по-големи дози, ефективността на таурина изчезва след няколко седмици.
• L-карнитин: Установено е, че при някои пациенти с епилепсия е намалена концентрацията на карнитин. Белег на намалената концентрация на карнитин е и повишеното ниво амоняк в кръвта. Обикновено нисък карнитин имат пациентите, които се лекуват с валпроати. Суплементацията с L-карнитин е препоръчителна при пациенти, които са на лечение с валпроати, както и при пациенти на кетогенна диета и такива, които са на хемодиализа. Препоръчителната доза L-карнитин е 100 mg/kg/дневно, но не повече от 2 g дневно.
• Магнезий: Тежкият недостиг на магнезий сам по себе си може да доведе до гърчове или повишена чувствителност към други провокиращи гърчове стимули. При част от пациентите с епилепсия е установен недостиг на магнезий и допълнителният му прием подобрява състоянието им. Изследването на нивото на магнезий в кръвта е евтино, прави се в повечето лаборатории и най-точно може да ориентира за нуждата от суплементация.

В заключение нека добавим, че предприемането на намаляване или спиране на лечението с антиконвулсанти от пациентите с епилепсия трябва да бъде предварително обсъдено с лекуващия невролог. Добавянето на различни суплементи може да доведе до спиране или намаляване на гърчовете, но това не означава, че може изведнъж и безопасно да бъдат спрени основните лекарства.

Източници