Алтернативна и допълваща медицина: Епилепсия – I

[fusion_builder_container hundred_percent=”no” equal_height_columns=”no” hide_on_mobile=”small-visibility,medium-visibility,large-visibility” background_position=”center center” background_repeat=”no-repeat” fade=”no” background_parallax=”none” enable_mobile=”no” parallax_speed=”0.3″ video_aspect_ratio=”16:9″ video_loop=”yes” video_mute=”yes” border_style=”solid” padding_top=”20px” padding_bottom=”20px”][fusion_builder_row][fusion_builder_column type=”1_1″ layout=”1_1″ spacing=”” center_content=”no” hover_type=”none” link=”” min_height=”” hide_on_mobile=”small-visibility,medium-visibility,large-visibility” class=”” id=”” background_color=”” background_image=”” background_position=”left top” background_repeat=”no-repeat” border_size=”0″ border_color=”” border_style=”solid” border_position=”all” padding_top=”” padding_right=”” padding_bottom=”” padding_left=”” margin_top=”” margin_bottom=”” animation_type=”” animation_direction=”left” animation_speed=”0.3″ animation_offset=”” last=”no”][fusion_text columns=”” column_min_width=”” column_spacing=”” rule_style=”default” rule_size=”” rule_color=”” hide_on_mobile=”small-visibility,medium-visibility,large-visibility” class=”” id=”” animation_type=”” animation_direction=”left” animation_speed=”0.3″ animation_offset=””]Епилепсия

Обобщение: Клинично доказани за подобряване на контрола на епилепсията са рибеното масло и витамините В1, В6, В7 (биотин), В9 (фолиева киселина) и D.

Епилепсията е нарушение на електричната активност на мозъка, която се проявява с различни симптоми, най-често гърчове. Видът на гърчовете зависи от това, каква част на мозъка е засегната.

Епилепсията се лекува с антиконвулсанти от специалисти невролози, които проследяват регулярно пациентите. Допълнителното приемане на определени витамини и минерали, както и специфични диети могат да донесат ползи за хората с епилепсия като намаляване на честотата и тежестта на пристъпите, редуциране на дозите на антиепилептичните медикаменти. Докладвани са единични случаи на преустановяване на лечението с лекарства след включването на подходящи суплементи и/или модифициране на хранителния режим.

Известно е, че тежкият недостиг на някои витамини и минерали може да доведе до епилепсия. От друга страна при много хора с епилепсия са установени леки до умерени дефицити на тези суплементи. В тези случаи дефицитите вероятно водят до по-чести и по-тежки епилептични пристъпи. Възможно е хората с епилепсия да имат нужда от по-високи от стандартните дози витамини и минерали, така че електрическата активност на мозъка да бъде в нормални граници.

Трябва да се има предвид, че някои антиепилептични медикаменти могат да доведат до дефицит на витамини и минерали. Възможно е също приеманите суплементи (витамини, минерали, аминокиселини) да взаимодействат с противоепилептичните медикаменти, което в крайна сметка да доведе до намаляване или увеличаване на действието на лекарствата.

Кои са суплементите с доказана клинична ефективност при контрола на епилепсията?

  • Омега –3 мастните киселини (рибено масло): Няколко проучвания са доказали ефекта на омега -3 мастните киселини върху контрола на епилепсията. Както при деца, така и при възрастни с епилепсия, прилагането на 1700 – 2500 мг омега – 3 мастни киселини (ЕПА+ДХА) във вид на рибено масло води до намаляване на честотата и тежестта на пристъпите. Норвежко Рибено Масло е продукт на норвежката компания Norwegian Fish Oil, който отговаря на изискванията за масло, което да се приема дълго време и във високи дози. То е висококачествено и пречистено от замърсителите на Океана. Норвежко Рибено Масло е единственото рибено масло в света, с което са правени клинични проучвания.

Според проучванията, добавянето на омега – 6 мастни киселини в някои случаи може да доведе до влошаването на епилепсията и трябва да се избягва (2;5;6*).

  • Витамин B 1 (тиамин): Тежкият дефицит на витамин В 1 може да доведе до епилептични припадъци. Няколко проучвания идентифицират дефицит на витамин В 1 при пациенти с епилепсия. Коригирането на този дефицит води до подоряване на състоянието им.
  • Витамин В 6 (пиридоксин): Съществува заболяване, наречено пиридоксин зависими гърчове, което е генетично обусловено и което протича с тежки гърчове още от началните етапи на живота. Лечението на тези пациенти с регулярно прилагане на високи дози витамин В6 води до прекратяване на гърчовете и нормализиране на състоянието им.

При част от пациентите с епилепсия, макар да не са с пиридоксин зависими гърчове, се установява дефицит на витамин В 6. Възможно е дефицитът на витамин В 6 да е следствие на лечението с антиконвулсанти. Суплементирането с витамин В6 в тези случаи води до намаляване на честотата и тежестта на гърчовете, а при някои пациенти и до намаляване или преустановяване на лечението с антиконвулсанти. (3;4*). Добре би било пациенти с епилепсия да приемат невисоки дози витамин В 6 (10 – 20 мг дневно), за да компенсират този дефицит и да подобрят състоянието си. Установено е, обаче, че големи дози витамин В6 (80 – 200 мг дневно) могат да доведат до намаляване на нивото на някои антиепилептични лекарства (фенитоин, фенобарбитал) и съответно последните да станат неефективни.

  • Фолиева киселина (витамин B9): Тежкият недостиг на фолати в мозъчната тъкан може да доведе до гърчове. Това се наблюдава при така наречения церебрален фолатен дефицит, при който транспортът на фолати през кръвно-мозъчната бариера е силно затруднен, поради генетичен дефект. При този синдром гърчовете започват много рано след раждането и се повлияват от прилагането не на фолиева, а на фолинова киселина, която има различна структура и преминава кръвно-мозъчната бариера.

Извън този синдром, при пациенти с епилепсия често се наблюдава фолатен дефицит, особено при тези, които са на лечение с фенитоин, валпроат, карбамазепин, фенобарбитал или примидон. Споменатите антиконвулсанти намаляват резорбцията на фолати в червата. Поради тази причина и поради факта, че пациентите с епилепсия, които приемат малки дози фолат имат по-добри кръвни показатели, суплементацията с малки дози фолат (400 – 800 микрограма дневно) при пациенти с епилепсия е препоръчителна. Прилагането на високи дози фолат обаче (например 3 пъти по 5 mg), води до намаляване на действието на фенитоин, фенобарбитал и карбамазепин и съответно може да влоши контрола на епилепсията.

Фолиевата киселина, която е широко използвана за суплементация представлява синтетична форма на фолат. Активният фолат в организма на човека се нарича 5-метилтетрахидрофолат (5-MTHF). За да се превърне в него, синтетичната фолиева киселина трябва да извърви дълъг път на промени в организма (повече можете да прочетете тук: https://homeostaza.bg/blog/folic-acid-or-methylfolate/ ). Първоначално синтетичната фолиева киселина в две последователни стъпки се превръща в тетрахидрофолат (THF) чрез ензим, който се нарича дихидрофолат редуктаза (DHFR), а няколко стъпки след това процесът зависи от друг ензим, наречен метилентетрахидрофолат редуктаза (MTHFR). По-слабата активност или липсата на тези ензими би довела до невъзможност синтетичната фолиева киселина да се превърне в активен фолат. Според различни проучвания 10-22 % от европейците имат нарушена активност на единия от ензимите, в следствие на генна мутация. Това означава, че хората с такава мутация ще успяват да превърнат в активен фолат различна малка част от синтетичната фолиева киселина и дефицитът на фолати ще продължи да съществува независимо от приема на фолиева киселина. Много автори понастоящем смятат, че синтетичната фолиева киселина по-скоро вреди, отколкото да помага на организма.

  • Биотин (витамин В7): Честа находка при пациенти с епилепсия е дефицитът на биотин. Като причина за това се посочва способността на някои антиконвулсанти (фенитоин, фенобарбитал, карбамазепин) да усилват разграждането и съответно да намаляват нивото му в организма. Допълнително карбамазепин и примидон намаляват резорбцията на биотин в червата. Суплементацията с биотин подобрява контрола на епилепсията.
  • Витамин D: Пациентите с епилепсия са изложени на по-висок риск от дефицит на витамин D в сравнение с останалата популация. Това е така, тъй като някои антиконвулсанти (фенитоин, карбамазепин, фенобарбитал) активират чернодробни ензими, които разграждат витамин D. Затова приемът на витамин D е препоръчителен, но само на фона на редовен контрол на нивата на витамин D в кръвта. Витамин D е мастноразтворим витамин и като такъв може да се натрупа в организма и да доведе до нежелани лекарствени реакции, включително сериозни. Нивата му в кръвта над 50 ng/ml могат да бъдат опасани.

За да разберете за други суплементи, които подобряват контрола на епилепсията, можете да прочетете Епилепсия – част II.

*Цитираното проучване можете да откриете под съответния номер в секция „Източници

д-р Милена Коцева
homeostaza.bg

[/fusion_text][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]