Стресът е ежедневие за повечето от нас. Но естеството на стреса се е променило много от времето на появата на човечеството до наши дни. В праисторически времена стресовите ситуации са били свързани изцяло с оцеляването на хората – бягство от хищни животни или преследване на плячка по време на лов. При всяка стресова ситуация древните хора са губели много физическа енергия. Съвременният стрес е почти непрекъснат. Негативите за тялото идват от увеличената му продължителност, както и от това, че в повечето случаи не води до голяма загуба на физическа енергия. В тази статия изследваме механизмите за напълняване от стрес.
Как тялото ни реагира на стрес?
Реакцията на стрес е здравословна и животоспасяваща. При стрес в мозъка се отделя невротрансмитерът норепинефрин, който учестява пулса ни, повишава кръвното ни и ни кара да застанем на щрек. Норепинефринът от своя страна въздейства на част от мозъка, наречена хипоталамус. Хипоталамусът регулира много от начините, по които взаимодействаме със света, включително отговаря за контрола на храненето. Хипоталамусът на свой ред отделя хормон, който възбужда хипофизната жлеза, която пък активира надбъбречните жлези. Последните са разположени върху горния полюс на бъбреците и синтезират множество хормони, включително кортизол. Кортизолът е един от най-важните хормони, които се отделят при стрес. Именно той помага на организма да се адаптира в отговор на стреса. (1, 2)
При стресова ситуация първоначално апетитът е потиснат. С отделянето на кортизол обаче се появява усилено желание за хранене, за да може организмът да си набави загубената енергия от стресовата ситуация. Ако стресът е моментен и е свързан с изразходване на голямо количество енергия, всичко е наред. Но в днешния динамичен свят стресът за много хора е почти непрестанен и в повечето случаи не води до голяма загуба на енергия. За сметка на това води до постоянно повишен кортизол, който предизвиква желание за консумиране на повече храна. (2,3)
За да стане ясно как точно кортизолът увеличава апетита ще обясним механизма на усещането на глад и ситост.
Как тялото регулира чувството на глад и ситост?
Регулацията на чувството на глад и ситост е най-важната регулация за оцеляването ни като индивиди и за вида като цяло и затова еволюционно е изработена и здраво закрепена във физиологията на тялото. Терминът “закрепен” се използва за ключови за приспособяването и оцеляването на индивидите физиологични механизми, които са появили в следствие на дългогодишното действие на еволюцията. Регулацията на чувството на глад и ситост се осъществява от хормони.
Хормонът, който сигнализира на мозъка, че тялото има нужда от храна (енергия) се нарича грелин и се отделя от стомаха. Когато стомахът се напълни, отделянето на грелин намалява и спира. В същото време от червата и мастната тъкан започват да се отделят хормоните на ситостта. Те са няколко – GLP1 и PYY в червата, и лептин в мастната тъкан. Концентрацията на хормоните на ситостта достига своя максимум 30-тата и 60-тата минута от започване на храненето и това води до чувство на ситост и прекратяване на яденето. Поради това закъснение в усещането за нахранване специалистите по хранене съветват да се храним бавно и докато усетим 80-90% ситост. (8,9)
Как кортизолът повишава желанието за хранене и теглото?
Кортизолът повлиява апетита по няколко начина:
-
- от една страна, кортизолът директно активира невроните в хипоталамуса, които подават сигнал за глад. Така, когато сте стресирани, дори нуждата ви от енергия да не се е променила, мозъкът наистина може да мисли, че сте гладни.
- от друга страна кортизолът директно намалява чувствителността на мозъка към хормоните на ситостта.
- от трета страна кортизолът увеличава самото отделяне на хормона на глада (грелин) и потиска отделянето на хормоните на ситостта (PYY, GLP-1 и лептин). (3,4)
Кортизолът обаче не спира до тук. Той въздейства на организма по още няколко начина, така че да увеличи вноса на енергия под формата на храна и да я съхрани за бъдещи стресови ситуации. Ето как се случва това: кортизолът променя предпочитанията ни като прави по-желана високо-енергийната храна, богата на мазнини и захари, и стимулира тялото да складира излишната енергия под формата на мазнини. (4,5,6).
Дори човек, подложен на хроничен стрес да има огромна воля и да се противопоставя на всички хормонални въздействия, които го карат да яде повече и по-калорична храна, той все пак може да натрупа мазнини в и около вътрешните си органи, защото кортизолът “насърчава” растежа и узряването на мастните клетки около вътрешните органи. Това означава, че в някои случаи дори промяна в начина на хранене не може да спести напълняване от стрес. Натрупването на мазнини предимно около вътрешните органи се нарича висцерално затлъстяване и в по-напредналите си стадии може да има външен облик: уголемяване на корема без увеличаване на мастната тъкан в други области на тялото. (5)
Защо само някои хора изпитват необходимост да преяждат при хроничен стрес?
Макар науката вече да има някои отговори на този въпрос, проучванията по темата продължават.
Засега се знае, че хората, които са прехранвани или са хранени с високо калорийна храна в най-ранна детска възраст, когато се развива хипоталамуса, са по-чувствителни на стрес. (7) Установено е също, че хората, които в детска възраст са били изложени на стрес и/или са преживели травматични ситуации поддържат хронично високи нива на кортизол през живота си дори да не се случва нищо стресиращо. (3) Това означава, че при едни и същи нива на стрес, едни хора ще повишат трайно и повече нивата си на кортизол, а други не.
Установени са също различия в стресовите агенти при мъже и при жени. Жените по-често възприемат като стресови различни социални ситуации, докато мъжете ги стресират повече неудачи свързани с постижения. Това означава, че жените са по-склонни да преяждат, ако стресът идва от обществото (отхвърляне от приятели, проблеми с децата), докато мъжете са по-склонни да преяждат, ако стресиращото събитие е свързано с постижения. (10, 11) Освен това мъжкият пол е по-склонен да складира мазнини около вътрешните органи (висцерално затлъстяване). (12)
Науката до момента също е установила, че при хората, които не преяждат при стрес, повишеният под действие на кортизола хормон на глада (грелин) се понижава бързо след хранене, но при хората, които преяждат при стрес грелинът остава продължително висок, дори след приема на храна. Така тези хора се чувстват непрекъснато гладни, хранят се и напълняват.(13) Тези различия вероятно са свързани с генетични разлики между хората.
Как можем да се противопоставим на стреса и да потиснем високите нива на кортизол?
В друга статия от нашия блог (която можете да откриете тук) разгледахме различни начини за справяне със стреса. Правилното хранене, движението, общуването, нагласата, релаксацията, прекарването на повече време сред природата са все начини да намалим стреса, съответно и нивата на кортизол.
Група растения, наречени адаптогени имат способността на подпомагат организма да се справи със стреса. Адаптоген е и розовият златовръх (Rhodiola rosea). За него е доказано, че освен всички останали ползи на адаптогените (намаляване реакцията на стрес, намаляване на умората, повишаване на концентрацията, повишаване на умствените постижения, подобряване на настроението и съня) има и способността на намалява нивото на кортизола, отделен следствие на стрес. Този ефект на розовия златовръх е описан в две проучвания. (14, 15). Разработената от нас хранителна добавка ВитаДинамик е с основна съставка розов златовръх и гарантиран висок качествен и количествен състав. ВитаДинамик подпомага организма ви да се се справи ефективно с вредните за здравето промени, предизвикани от стреса. Научете повече за ВитаДинамик тук.
Източници:
1. Sapolsky RM. Why stress is bad for your brain. Science. 1996 Aug 9;273(5276):749-50
2. Lam M. Lam D. Anatomy of adrenal fatigue syndrome: Clinical Stages 1–4. First edition, 2012
3. Spencer SJ, Tilbrook A. The glucocorticoid contribution to obesity. Stress. 2011 May;14(3):233-46.
4. Peckett AJ, Wright DC, Riddell MC. The effects of glucocorticoids on adipose tissue lipid metabolism. Metabolism. 2011 Nov;60(11):1500-10
5. Tomiyama AJ, Dallman MF, Epel ES. Comfort food is comforting to those most stressed: evidence of the chronic stress response network in high stress women. Psychoneuroendocrinology. 2011 Nov;36(10):1513-9.
6. Zellner DA, Loaiza S, Gonzalez Z, Pita J, Morales J, Pecora D, Wolf A. Food selection changes under stress. Physiol Behav. 2006 Apr 15;87(4):789-93.
7. Sominsky L, Ziko I, Spencer SJ. Neonatal overfeeding disrupts pituitary ghrelin signalling in female rats long-term; Implications for the stress response. PLoS One. 2017 Mar 10;12(3):e0173498.
8. Thackray AE, Stensel DJ. The impact of acute exercise on appetite control: Current insights and future perspectives. Appetite. 2023 Apr 10:106557.
9. Truth about weight, website of Novo Nordisk.
10. Stroud LR, Salovey P, Epel ES. Sex differences in stress responses: social rejection versus achievement stress. Biol Psychiatry. 2002 Aug 15;52(4):318-27
11. Verma R, Balhara YP, Gupta CS. Gender differences in stress response: Role of developmental and biological determinants. Ind Psychiatry J. 2011 Jan;20(1):4-10.
12. Blaak E. Gender differences in fat metabolism. Curr Opin Clin Nutr Metab Care. 2001 Nov;4(6):499-502
13. Raspopow K, Abizaid A, Matheson K, Anisman H. Anticipation of a psychosocial stressor differentially influences ghrelin, cortisol and food intake among emotional and non-emotional eaters. Appetite. 2014 Mar;74:35-43.
14. Olsson EM, von Schéele B, Panossian AG. A randomised, double-blind, placebo-controlled, parallel-group study of the standardised extract shr-5 of the roots of Rhodiola rosea in the treatment of subjects with stress-related fatigue. Planta Med. 2009 Feb;75(2):105-12.
15. Panossian A, Hambardzumyan M, Hovhanissyan A, Wikman G. The adaptogens rhodiola and schizandra modify the response to immobilization stress in rabbits by suppressing the increase of phosphorylated stress-activated protein kinase, nitric oxide and cortisol. Drug Target Insights. 2007;2:39-54.
