Защо Омега-3 мастните киселини имат положителен ефект при аутизъм?

Аутизмът представлява различие в невро-психическото развитие на някои хора, което е съпроводено с дефицити в социалното взаимодействие и ограничени, повтарящи се модели на поведение, интереси и дейности. Аутизмът често се съпровожда с нарушения на съня, тревожност, стомашно-чревни проблеми, хиперактивност и дефицит на внимание, епилепсия и други медицински състояния, които утежняват състоянието.
След установяване на аутизъм у едно дете, заедно с препоръките за работа с психолог и логопед, родителите най-често получават и препоръка за допълнителен прием на омега-3 мастни киселини. Най-пълноценният източник на омега-3 мастните киселини е рибеното масло. Научните данни за подобряването на състоянието при аутизъм от допълнителния прием на омега-3 мастни киселини са много. Те се потвърждават и с нови проучвания. Част от родителите също споделят видимо намаляване на някои от симптомите на аутистичните им деца след започване на приема на рибено масло.

Защо приемът на рибеното масло има положителен ефект върху хората с аутизъм?

  • 60% от сухата маса на мозъка е съставена от липиди. 35 % от тези липиди са мастни киселини. Наситените и мононенаситените мастни киселини могат да бъдат синтезирани от организма. За разлика от тях полиненаситените мастни киселини, каквито са омега-6 и омега-3 мастните киселини могат да бъдат получени само чрез храната. Съвременната диета изобилства от омега-6 мастни киселини, но е много бедна на омега-3 мастни киселини, които се съдържат в рибата и рибеното масло (1).
  • Омега-3 мастните киселини са едни от най-важните регулатори на течливостта на клетъчната мембрана (обвивката на клетките). Колкото по-течлива е клетъчната мембрана, толкова по-лесно може да се разширява. Течливостта на клетъчните мембрани е изключително важна за процесите на развитие и растеж на мозъчните клетки и връзките между тях. Нещо повече тя играе роля и за правилното функциониране на невроните, като модулира рецепторите и йонните канали на клетъчната им мембрана (2, 14).
  • Омега-3 мастните киселини са от изключително значение за така наречената невропластичност. Невропластичността представлява способността на невроните да претърпяват трайни промени в резултат на стимул. Промените могат да бъдат в структурата на нервната клетка или във връзките между нервните клетки. Експериментални данни при животни, както и данни за структурата на мозъка на аутистите са показали, че при аутизма е нарушена невропластичността. Нарушена невропластичност има и при децата с обучителни трудности, които нямат аутизъм. Отново проучвания с животински модели са показали, че допълнителния прием на омега-3 мастни киселини подобрява невропластичността (3, 4, 5).
  • Омега-3 мастните киселини могат да балансират невротрансмитерите в мозъка. При хората с аутизъм често се наблюдава невротрансмитерен дисбаланс. Експерименти с животински модели са показали, че омега-3 мастните киселини са в състояние да променят нивата на мозъчните невротрансмитери (6, 7, 8, 9, 10, 11).
  • Приемът на рибено масло води до натрупване на омега-3 мастни киселини в чревните клетки. Това от своя страна кара чревните клетки да отделят в по-големи количества чревна алкална фосфатаза – антимикробен пептид с множество физиологични функции. Чревната алкална фосфатаза подтиска растежа на чревните бактерии, които отделят токсини и стимулира растежа на полезните бактерии в червата. Както споменахме вече често хората с аутизъм имат и стомашно-чревни проблеми като дисбиоза, колики, запек, газове, нарушено храносмилане, които се повлияват благотворно от приема на рибено масло (12, 13).
  • Проучвания при хора в аутистичния спектър потвърждават положителните ефекти от приема на омега-3 мастните киселини. Допълнителният прием на рибено масло намалява хиперактивността, летаргията, стереотипното поведение, подобрява обучението при деца с аутизъм и подобрява социалното взаимодействие (14, 15, 16).

Концентрацията на омега-3 мастни киселини и чистотата на рибеното масло са от ключово значение за ефективността му.

Когато се избира рибено масло е важна информацията за количеството на омега-3 мастните киселини (EPA + DHA) в него. Често тази информация е скрита на етикета, за сметка на изписаното на видно място количество рибено масло в единица доза от продукта. Няма смисъл от приема на рибено масло, при хора с аутизъм, а и по принцип, ако с дневната доза не е минимум 1000 мг омега-3 мастни киселини (EPA+DHA). На какви други условия трябва да отговаря рибеното масло, ако искате да го приемате продължително време:

  • Трябва да бъде възможно най-чисто. Замърсителите на Океана особено тежките метали имат свойството да се натрупват в телата на рибите. Колкото по-високи в хранителната верига се намира една риба, толкова по-големи количества токсични вещества съдържа. Най-чисто е рибеното масло от дребни риби.
  • Не трябва да съдържа големи количества от витамини, които могат да се предозират. Мастноразтворимите витамини, каквито са А и Е могат да се натрупват в тялото на човек до степен, че да бъдат вредни. Рибеното масло добивано от черния дроб на рибите е изключително богато на витамин А и ако бъде приемано дълго време може да бъде вредно. Според експертите такова масло не трябва да се приема повече от 1-2 месеца годишно.
  • Трябва да бъде доказано ефективно, за да има смисъл продължителното му приемане.

Продукт, който отговаря на всички тези критерии е Норвежко Рибено Масло тъй като:

  • Е произведено от телата на дребни диви риби, стоящи в началото на хранителната верига;
  • Не съдържа допълнително добавени витамини;
  • Е най-проучваният бранд рибено масло в света. Проучванията са при деца със синдром на Рет – генетично заболяване, което е сходно и дълги години е било причислявано към аутистичния спектър. Проучванията са показали както ефективност по отношение на симптомите, така и по отношение на лабораторните показатели.

д-р Милена Коцева

Източници:

  1. Yehuda S, Rabinovitz S, Mostofsky DI. Essential fatty acids and the brain: from infancy to aging. Neurobiol Aging. 2005;26 Suppl 1:98‐102.
  2. Yehuda S, Rabinovitz S, Carasso RL, Mostofsky DI. The role of polyunsaturated fatty acids in restoring the aging neuronal membrane. Neurobiol Aging. 2002;23(5):843‐853.
  3. Bakos J, Bacova Z, Grant SG, Castejon AM, Ostatnikova D. Are Molecules Involved in Neuritogenesis and Axon Guidance Related to Autism Pathogenesis?. Neuromolecular Med. 2015;17(3):297‐304.
  4. Bourgeron T. From the genetic architecture to synaptic plasticity in autism spectrum disorder. Nat Rev Neurosci. 2015;16(9):551‐563.
  5. Citri A, Malenka RC. Synaptic plasticity: multiple forms, functions, and mechanisms. Neuropsychopharmacology. 2008;33(1):18‐41.
  6. Aïd S, Vancassel S, Poumès-Ballihaut C, Chalon S, Guesnet P, Lavialle M. Effect of a diet-induced n-3 PUFA depletion on cholinergic parameters in the rat hippocampus. J Lipid Res. 2003;44(8):1545‐1551.
  7. Varghese S, Shameena B, Lakshmy PS, et al. Polyunsaturated fatty acids (PUFA) regulate neurotransmitter contents in rat brain. Indian J Biochem Biophys. 2001;38(5):327‐330.
  8. Zimmer L, Delpal S, Guilloteau D, Aïoun J, Durand G, Chalon S. Chronic n-3 polyunsaturated fatty acid deficiency alters dopamine vesicle density in the rat frontal cortex. Neurosci Lett. 2000;284(1-2):25‐28.
  9. Schipper P, Kiliaan AJ, Homberg JR. A mixed polyunsaturated fatty acid diet normalizes hippocampal neurogenesis and reduces anxiety in serotonin transporter knockout rats. Behav Pharmacol. 2011;22(4):324‐334.
  10. Perry EK, Lee ML, Martin-Ruiz CM, et al. Cholinergic activity in autism: abnormalities in the cerebral cortex and basal forebrain. Am J Psychiatry. 2001;158(7):1058‐1066.
  11. Nakamura K, Sekine Y, Ouchi Y, et al. Brain serotonin and dopamine transporter bindings in adults with high-functioning autism. Arch Gen Psychiatry. 2010;67(1):59‐68.
  12. Costantini L, Molinari R, Farinon B, Merendino N. Impact of Omega-3 Fatty Acids on the Gut Microbiota. Int J Mol Sci. 2017 Dec 7;18(12). pii: E2645.
  13. Robertson RC, Seira Oriach C, Murphy K, Moloney GM, Cryan JF, Dinan TG, Paul Ross R, Stanton C. Omega-3 polyunsaturated fatty acids critically regulate behaviour and gut microbiota development in adolescence and adulthood. Brain Behav Immun. 2017 Jan;59:21-37.
  14. Barón-Mendoza I, González-Arenas A. Relationship between the effect of polyunsaturated fatty acids (PUFAs) on brain plasticity and the improvement on cognition and behavior in individuals with autism spectrum disorder [published online ahead of print, 2020 Apr 25]. Nutr Neurosci. 2020;1‐24.
  15. Mazahery H, Stonehouse W, Delshad M, et al. Relationship between Long Chain n-3 Polyunsaturated Fatty Acids and Autism Spectrum Disorder: Systematic Review and Meta-Analysis of Case-Control and Randomised Controlled Trials. Nutrients. 2017;9(2):155. Published 2017 Feb 19.
  16. Cheng YS, Tseng PT, Chen YW, et al. Supplementation of omega 3 fatty acids may improve hyperactivity, lethargy, and stereotypy in children with autism spectrum disorders: a meta-analysis of randomized controlled trials. Neuropsychiatr Dis Treat. 2017;13:2531‐2543. Published 2017 Oct 4.