Всеки усеща болката по различен начин. Международната асоциация за изследване на болката определя болката като неприятно чувство или емоционално преживяване, свързано с действително или потенциално тъканно увреждане. Това определение показва, че усещането за сила на болката е индивидуално и една и съща болка може да бъде възприемана като “непоносима” от един човек и като “незначителна” от друг. Силната болка е наистина силна за човека, който я изпитва и този човек има право да получи облекчение на болката без значение какво мислят за силата на неговото страдание останалите хора.

Кой страда по-често от хронична болка?

Известно е, че по-често страдат от хронична болка жените, хората в по-напреднала възраст, хората с нисък социално-икономически статут и тези,работната среда на които е увреждаща. Злоупотребяващите с различни субстанции (алкохол, тютюн, наркотици), както и живеещите в среда на психическо насилие също по-често изпитват хронична болка.

Може ли условията на живот и храненето да намалят болката?

В последно време научната общност започна да обръща внимание на възможността начина на хранене на човека да променя усещането му за болка или да предотвратява появата й. Все повече учени са на мнение, че начинът на живот и хранене може да повлияе на усещането за болка у хората.

Кои храни и хранителн добавки могат да повлияят болката?

Късоверижни мастни киселини (ацетат, пропионат, бутират). Тези мастни киселини имат противовъзпалително действие, чрез което намаляват болката. Те са продукт на нормалната чревна флора. Известно е, че приемът на фибри, каквито например са обвивките от семена на индийски живовляк (Psyllium) води до повишено отделяне на късоверижни мастни киселини от бактериите в червата и съответно до намаляване на болката. Съществуват и хранителни добавки, съдържащи късоверижни мастни киселини.

Омега-3 мастни киселини (рибено масло). Омега-3 мастните киселини, чиито най-пълноценен източник е рибеното масло, имат изразен противовъзпалителен и съответно болкоуспокояващ ефект. Повече за действието на омега-3 мастните киселини при болка можете да прочетете тук и тук. Важно е да се отбележи обаче, че редовният прием на рибено масло нормализира чревната флора, а както видяхме вече нормалната чревна флора е предпоставка за намаляване на болката. Как рибеното масло въздейства върху чревната флора можете да прочетете тук.

Защо аз предпочитам Норвежко Рибено Масло можете да разберете от тази статия.

Полифеноли. Полифенолите са вещества с растителен произход, които имат противовъзпалителни, антиоксидантни и потискащи болката свойства. В животински модели някои полифеноли са показали обезболяваща сила, сходна с тази на нимезулид. Най-богати на полифеноли са различни плодове (боровинки, червени боровинки, малини, ягоди, грозде, къпини, сливи, касис, нар, цитрусови плодове) и зеленчуци (маруля, спанак, броколи, аспержи, артишок, лук), чайовете, кафето, какаото и виното. Полифенолите се делят на няколко групи, една от които е групата на флавоноидите. Всъщност, флавоноидите са най-застъпените в храната на човека полифеноли и затова често термините полифеноли и флавоноиди се използват като взаимозаменяеми. Растенията използват флавоноидите за защита от паразити, за адаптация към сурови климатични условия и като антиоксиданти. Разбира се полифенолите могат да бъдат приемани и като хранителни добавки.

Куркумин и джинджифил. Куркуминът се добива от корена на растението куркума. Всъщност куркуминът се състои от флавоноиди, които се наричат куркоминоиди. Знае се, че куркуминът има противовъзпалително, антиоксидантно и обезболяващо действие. Проучвания са показали, че куркуминът повлиява добре различни видове хронична болка (артритна, остеоартритна и други видове мускулно-скелетна болка). Джинджифилът също може да повлияе болката. Изследван и описан е обезболяващият му ефект при болезнена менструация и при болки, причинени от артрит. Според едно малко проучване обезболяващият ефект на джинджифила е сравним с този на ибупрофена.

Селен. Установено е, че често пациенти, страдащи от хронична мускулно-скелетна и друг вид болка имат недостиг на селен. Добавянето на органичен селен в тези случаи намалява болката и подобрява състоянието. Селенът е микроелемент, чието предозиране води до селеноза и съответно нежелани ефекти. Затова приемът на селен трябва да бъде умерен и само след изследване на нивото на селен в кръвта.

Магнезий и цинк. Ниските нива на магнезий и цинк могат да направят организма по-чувствителен на болка. Умереният прием на магнезий и цинк може да намали болката.

Витамин D. Проучванията показват, че ниските нива на витамин Д в организма могат да засилят усещането за болка. Витамин Д, както всеки мастноразтворим витамин може да бъде предозиран и затова е редно приемът да започне след изследване на нивото му в кръвта.

Таурин. Тази аминокиселина е показала намаляващ болката ефект в няколко проучвания.

Накрая нека да припомним, че намаляването на болката при прием на определени храни и хранителни добавки няма да се случи толкова бързо, колкото когато приемате обезболяващо лекарство. Обезболяващите лекарства имат редица нежелани ефекти и е добре да не бъдат приемани продължително време. Струва си да се опитате да намалим болката, приемайки определени храни и хранителни добавки, но трябва да сте подготвени, че това ще отнеме време, обикновено 3 месеца или повече. Добре би било да се доверявате на висококачествени хранителни добавки, които притежават анализ сертификат, ако искате да сте сигурни в ефективността и безопасността им. Контролът от държавата върху хранителните добавки е слаб и отговорността за това какви добавки купувате и приемате си остава изцяло ваша.

д-р Милена Коцева

Източници

Facebook Comments